Тръшкане при 2 годишните децица

Моята е на година и половина, но от два-три дни прави подобни номера, когато нещо не стане на нейното  Помня, че преди време педиатърката ми беше казала, че повечето деца минават през такъв период и в тези случаи просто не трябва да им се обраща внимание и дори ми препоръча да излизам от стаята... Така и постъпих втория път, след като първо се опитах да я успокоя и гушна, но видях, че положението само се влошава и започнах да се занимавам с нещо без да й обръщам внимание. Забелязах, че ми хвърляше погледи да види дали я гледам и като установи, че нищо не се случва бързо се успокои. Тези дни не го е правила и предполагам, че тогава причина за нервността й беше избиването на поредния кътник... 

Ние минахме това преди двете години и си мислех, че няма по-лошо, но сега е по-лошо! Защото сега не иска и това, което иска! Преди да заспи днес на обяд - искам мечо - ето мечо; не искам мечо, взимам го, искам го и т.н., винаги завършва с рев цялата ситуация, после казва извинявай мама, трябва да го прегърна да стана добра и точно тогава иска вода например, като я занеса - не, не иска дори да докосне чашата или шишето, прибирам водата, вика от стаята:"Водаааа" и т.н.
Както пише по книгите - през първата година детето противоречи на майка си, след втората - на себе си.

Малкият ми син е в същия период. При нас обаче тръшканията се предимно навън, които се изразяват в полягане на земята.И понеже не мога да си позволя да го оставя полегнал в локвата, от преди две седмици, когато започне да истерясва му хващам здраво ръката и с най-строгия тон на който съм способна му казвам: “Забранявам да се тръшкаш! Аз също ще се разсърдя!”. Отначало ефект нямаше и се дърпахме, но от два дни като чуе тази фраза и се изправя.Ще видим обаче докога ще действа.Е понеже имам опит и с по-големия син хубавото при второто дете е, че аз не се ядосвам на тръшканията.

Ох, явно е масово. И сега като ви прочетох и си давам сметка, че сина ми обикновено влиза този период на тръшкане, обикновено вечер към 5-6 часа, когато е вече много уморен (той не иска да спи на обяд). Лошото при нас е, че не става с лъжене, например сокче, бонбони или нещо друго. Той просто изпада в истерия докато не получи това което е решил и вече съвсем като остане без сили спира да плаче. Ясно ми е, че изисква много търпение, но понякога си изпускам нервите. По цял ден сме заедно... готвиме заедно, облизаме се заедно, до магазина заедно, ако щете и в тоалетната заедно и когато почне да се тръшка не винаги успявам да дочакам края преди да съм повишила тон. Напоследък обаче съвзем го игнорирам и само го гушкам и му говоря нещо в опит да се успокои. Не е липса на внимание, даже бих казала, че му е прекалено много вниманието и от там идва всичко.
Благодаря ви за отговорите! Сега съм по спокойна, поне знам, че не съм сама в борбата с малкото зверче. Има и други  И аз ще взема до пробвам с номера с тръшкането, той е жалостив  и може като ме види и мен ревейки и удряйки по земята да си вземе поука и да ме съжали...

А  защо не спи следобяд ?

Ми не иска да спи! В началото сам си заспиваше, после почнахме с молене и накрая вече изпадаше в страхотни истерий, стигащи до захласване само и само да не го карам да спи. След това му хванах цаката да го преспивам в колата. Дойде ли момента за следобеденм сън качвам го в колата, една обиколка на квартала и е заспал и го места след това вкъщи. Е, да ама така стана, че останахме с една кола с която мъжа ми ходи на работа и сега няма как да го лъжа да спи и просто се примирих. Вече не спи от близо 2 месеца на обяд. Горе-долу издържа до към 5-6 и тогава почва да се лиготи. Удържаме го до към 8:30 ч. и тогава чак ляга. Незнам какво ще го прават в детската градина, живот и здраве на есен... 

ха ха ха ... без 3 месеца и ставаме на 4 г. и при нас е така... какви малки манипулатори са не е истина. Като майка на супер злоядо бебе ( до 2 г. не че сега е  много яшен но яде ) слагам малкият да спи ме и се почва... мамоооо много съм гладен... ама аз нищо не съм ял..... аууу боли ме коремчето... и аз веднага ставам... бързо се слага яденето...представяте ли си... детето да иска ядене..каква е тази майка да го остави гладен!!!Е така ме меткаше в началото....аз знаех че ме лъже..но факта,че мога да го нахраня...
Сега вече за всичко се тръшка няма значение трябва да е на неговото....
 ®  а относно детската градина не се учудвай ако ти кажат....аууу толкова добро дете просто не е истина. Така е в детските градини са най-добрите а в нас дяволчета.. 

 Миличка, приветствах те в темата за темпераментните деца...
 Тук само ще кажа,че в тази възраст, най-голямото ти "оръжие'' ще е търпението...Твоето "огънче" е умно, хитро, манипулативно и силно по характер и емоции... аз гледам на това като прекрасна заявка за бъдещето (защото малкият ми син е подобен ''образ" ) и това ми дава известно спокойствие...
  По повод на конкретиката-да, умората е сериозен проблем, когато е прекалена...Аз гледам  да уморя моето диваче( ), но колкото да изразходи енергия, за да може поне малко да поспи на обед, като винаги преди това има нещо силно и вкусно за обяд (без сладки неща-тях може , по изключение, само след закуска). Тогава по-спокойно изкарва докъм 8 и 30 вечерта...Гледам да правим нещо много забавно към 6 и 30-7часа-например дискотека, ритане на топка, жоменка и кикотене с батко му и т.н.(това преди вечеря). След вечеря следва топла баня (ползвам разни масла за успокоителна аромотерапия във водата в коритцето-не се смейте, дотам стигнах,че... , но се посъветвах с лекаря преди това-има твърде силни за малки деца аромати). Давам му чашка топло мляко с мед преди лягане...Абе...оттук малко успокоителен ефект, оттам малко...и нещата не са чак толкова зле в последно време...важното е да не викам (,ако ми прикипи, излизам от стаята или го оставям да се тръшка колкото си иска, ако ще и 1 час), а ако нищо друго не мога да направя, грабвам го "като чувал с картофи'', занасям го в къщи и го оставям сам да се умори. Много рядко при моят син проработват обяснения или отвличане на вниманието. Винаги пробвам, което си е геройство от моя страна (и наличие на волско търпение ), но...Надявам се, че като попорасне и ако съм постоянна в добронамереността и (понякога се налага!) дебелокожието, ще започне да ме чува и да става по-сговорчив...надявам се...Мога да се похваля, че имам напредък в последно време, но дай да не говоря много, че ще взема да се урочасам...

Предполагам, че и моя синковец ще е от добрите деца в градината, но като се прибере вкъщи сигурно ще ми вземе тока, докато изкара цялата енергия, потискана през деня...
Кrisal, би ли ми казала за аромотерапията, аз също бих го пробвала като вариант. А инече и Краси пие мляко вечер, но мед до сега не съм му давала в него! Аз гледам да избягвам да му давам разни бонбони - шоколадови или каквото и да е сладко съдържащо захар повечко за да не го превъзбуждат допълнително, защото и това ми е достатъчно.

В интерес на истината Краси беше толкова кротък до 1 годинка. Не плачеше, не се тръшкаше, спокоен, кротък, като кукла където го оставех там седи. Ако не го потърса, няма и да се сети, ще седи сам, ще се занимава, ще си заспи и така. Имало е моменти, когато дори съм си казвала "Това дете, защо не плаче? Защо е толкова кротко?" И търсех под вола теле и то сега какво ми дойде до главата.... 

И моята мома е от тръшкащите се.Започна около 2-та година.Ей така от нищото.Пищи пронизително,удря си главичката и реве със сълзи.В началото много се притеснявах за юмручетата с които се налагаше сама,опитвах да я разсея,но колкото повече се стараех толкова тя се активираше.Сякаш хвърлях съчки в огъня.Бре опитвам се да я гушкам-то ме рита и не ми позволява.Насред Пикадили в най-голямата блъсканица започва да вие:
"-Нама да боли"-сълзите текат,а хората ни гледат с отвращение,сякаш го бием
Май си избира много публика за матинетата си.Намалеят ли хората и на нея и минава артистичния огън.Успях да туширам пристъпите само с игнориране-то вие,аз си вървя.Нека ме гледат.Никакви опити за мир-нека си "изреве" мъката.
Сега забелязвам,че много намаляха пристъпите.Дано до третата годинка съвсем да престанат.Поне не си бие главичката с юмруци.Понякога си мисля,дали детенцето не се ядосва,че не разбираме всичко,което се опитва да ни каже?Да не е породено всичко от недобрата комуникация?Укротяването и съвпада с усъвършенстването на говора.

И аз това съм си мислила, възможно е и това да е една от причините за подобно поведение на децата в тази възраст...

и аz така мисля, че не винаги ги раzбираме добре  и не винаги имаме търпение и се стараем , а те искат внимание ...
и имат нужда от следобеден сън, zащото се преуморяват и иzнервят 

Ние също имаме този проблем със синът ми.Говорих с психолог и тя ме посъветва,че когато се тръшка просто да не му обръщам внимание,да се правя че не го виждам и чувам.Всички деца минавали такъв период и това е начина да ни пробват и манипулират.Опитвам се да го приложа и има ефект.Не забелязвам(уж),че плаче и започвам да говоря за други неща.Но понякога силите и търпението ми се изчерпват от блъскането и крещенето,и ми идва да си блъсна главата в стената.

А защо не го слагаш да спи по-рано вечер, след като не спи следобед? Явно, че се уморява детето