Ох, благодаря ви за съветите и мненията. Стурва ми се, че всички сте прави. Не се колебая дали да се развеждам и дали разводът е морален. Взела съм твърдо решение да се поглижа и за себе си и за детето си. Да живеем спокойно и нормално. Страхувам се, как ще се справя сама с емоционалното и психическото и възпитание. То ми се струва най-важното. Затова и реших да се посъветсвам с вас. Как се справяте вие?Затова и търся тази авторка. Ив книгата детето, както и моето иска и се радва на развода. Нима това е вече нормално- децата ни да искат развод?
- Публикувана: 25 ян. 2008, 08:17 ч.
- Последно мнение: 11 май 2008, 11:53 ч.
Дайте съвет:Как да се разведа и да уча детето си на морал?
Мила госпожо!
Колкото и съвети да съберете, вземането на решение си е единствено и само във вашата глава/и сърце, разбира се/.
От личен опит зная колко е мъчителен за решаване е този казус. Страхът да не останеш сам е напълно основателен, но ти така или иначе си си сам... Трябва да си отговорите на няколко въпроса: Смятате ли, че дъщеря Ви трябва да продължи да бъде свидетел на изневери и безхаберие? Смятате ли, че това е моралът, в който ще я възпитавате... Четох книгата на Мона Чобан и съм на мнение, че описаното там е Болка и Апел - точно към такива като мен и Вас. Вариантът, описан там е общо взето ежедневна действителност и не виждам причина да ви плаши. Ако сме щрауси и ни е страх да оценим реалността, помагаме ли си по този начин?!
Мога да Ви уверя, че ако вземете решение за развод ще се справите, стига да имате волята...Преди 5 години бях зарязана, заради по-млада девойкал Две години преди окончателната раздяла живях в агония и мъчително очакване човекът да се вземе в ръце и да реши в полза на брака ни. Сега съжалявам, че съм чакала и съм се унижавала...Спестете си бъдещи подобни сюжети и скочете...И си изберете да летите, а не да падате, а дори и да паднете, то ще е за известен период от време - после се стъпва на твърда почва...Отлагането не е решение. Детето ще Ви разбере, пък и нека свиква с действителността, вместо да расте в изкуствена среда на заблуди!
Колкото и съвети да съберете, вземането на решение си е единствено и само във вашата глава/и сърце, разбира се/.
От личен опит зная колко е мъчителен за решаване е този казус. Страхът да не останеш сам е напълно основателен, но ти така или иначе си си сам... Трябва да си отговорите на няколко въпроса: Смятате ли, че дъщеря Ви трябва да продължи да бъде свидетел на изневери и безхаберие? Смятате ли, че това е моралът, в който ще я възпитавате... Четох книгата на Мона Чобан и съм на мнение, че описаното там е Болка и Апел - точно към такива като мен и Вас. Вариантът, описан там е общо взето ежедневна действителност и не виждам причина да ви плаши. Ако сме щрауси и ни е страх да оценим реалността, помагаме ли си по този начин?!
Мога да Ви уверя, че ако вземете решение за развод ще се справите, стига да имате волята...Преди 5 години бях зарязана, заради по-млада девойкал Две години преди окончателната раздяла живях в агония и мъчително очакване човекът да се вземе в ръце и да реши в полза на брака ни. Сега съжалявам, че съм чакала и съм се унижавала...Спестете си бъдещи подобни сюжети и скочете...И си изберете да летите, а не да падате, а дори и да паднете, то ще е за известен период от време - после се стъпва на твърда почва...Отлагането не е решение. Детето ще Ви разбере, пък и нека свиква с действителността, вместо да расте в изкуствена среда на заблуди!
Нима това е вече нормално- децата ни да искат развод?
Изобщо не е нормално, това означава, че нещата в семейството ви са вече толкова зле, че средата за отглеждане на детето е отровена.
Що се отнася до авторката на "Раз Два Три" : Познавам я отлично и Ви уверявам, че отглежда от години напълно сама двете си дъщери - красиви, умни и възпитани деца са, на възраст, близка до тази на детето Ви. За жалост не мога да си позволя да дам координатите й без нейното изрично съгласие.
Благодаря ви за съветите. Със себе си ще се справя, с детето си не знам. Никой от вас не разказа как се е справил с детето си като разведен. Това е впросът, който е по-плашещ за мен. Nemezida23 ще сим ви благодарна ако ми дадете координати на Мона Чобан. Бих искала да поговоря с нея лично.
Благодаря ви за съветите. Със себе си ще се справя, с детето си не знам. Никой от вас не разказа как се е справил с детето си като разведен. Това е впросът, който е по-плашещ за мен. Nemezida23 ще сим ви благодарна ако ми дадете координати на Мона Чобан. Бих искала да поговоря с нея лично.
Момичета, помогнете. Дайте ми съвет. От 8 години съм семейна, имам прекрасна дъщеря в първи клас. Всичко вървеше добре до скоро. Но вече година е нетърпимо. Той почти не се прибира, скандалите са неизменна част от живота ни. Имам чувството, че се караме за какво ли не. Писна ми и от изневерите и от безхаберието му. Дъщеря ми вече не е малка и не може да живее така.Сама тя ми казва да се разделим. Страхувам се. Искам да живея спокойно и нормално, но ме е страх как ще се справя сама.
Преди две седмици прочетох книгата на Мона Чобан “Раз,два,три” и първата част ме потресе. Ами ако се разведа и моето дете започне да говори същите глупости. Ако и дъщеря ми реши,че няма нищо по-естествено от разделите и смяната на партньори и бащи. Как да я възпитавам, ако сама не мога да спася брака си. Не издържам повече, но и не мога дасе реша да остана сама. Ако някой от вас е преживял този тежък избор,моля ви, дайте съвет. Ако някой познава тази авторка,моля ви дайте ми коордитати. Дали тя е преживяла това, има ли деца или това са пълни измислици писателски. Момичета, дайте съвет!
Преди две седмици прочетох книгата на Мона Чобан “Раз,два,три” и първата част ме потресе. Ами ако се разведа и моето дете започне да говори същите глупости. Ако и дъщеря ми реши,че няма нищо по-естествено от разделите и смяната на партньори и бащи. Как да я възпитавам, ако сама не мога да спася брака си. Не издържам повече, но и не мога дасе реша да остана сама. Ако някой от вас е преживял този тежък избор,моля ви, дайте съвет. Ако някой познава тази авторка,моля ви дайте ми коордитати. Дали тя е преживяла това, има ли деца или това са пълни измислици писателски. Момичета, дайте съвет!
Що се отнася до това, с какви представи ще живее детето ти - то зависи само и единствено от теб. Естествено, че ако е свидетел на чести раздели и смяна на партньори от твоя страна или от страна на бащата, ще започне да приема това за нормално. И нещо, което ме провокира в заглавието на темата ти - не смятам, че е неморално да се разведеш. По-неморално е да живееш в лъжа, омраза и непоносимост. Така че ти сама си отговори на въпроса кое е правилното и моралното в твоя случай.
Мили Acba и Gercho и аз бях в подобна ситуация преди година. Дълго време съчувствах на БНД-то, щото той "ни обичаше" и ние му "липсвахме" (вечер, когато приспивах детето, а той не се прибираше, за да се вижда с новата си приятелка). През останалото време (разбирай нощем, щото през деня съм на работа, а вечер се занимавам с дете и домакинство) се скъсвах от рев. Но лека-полека се взех в ръце и много бързо ми стана ясно, че нищо чак толкова драматично не се е случило. След време казах на сина ми, че с баща му вече не сме заедно, защото много се караме. Той го прие далеч по-безболезенено, отколкото си мислех. Категоричното ми мнение е, че децата се чувстват щастливи, когато са обичани и усещат сигурност. Трябва да си твърда и да не отстъпваш, това е! Гледай себе си - ако си добре и малката ще е добре! Пожелавам ти много късмет и кураж! 
Не виждам нищо неморално в развода.Ситуацията в която бях ми се виждаше далеч по-неморална.Честите отсъствия на бившия,наличието на любовница,липсата на обич и уважение в семейството.Ето това ме притесняваше,къде тука е морала нищо че не бяхме разведени.Много пъти съм казвала че имено детето ме накара да взема това решение,ако попивайки нас за семейство реши че това е нормално.Незнам как ще се развие нашето малко семейство от тук нататък,но искрено се надявам да я науча на нещо истинско,отколкото да робува на фалшив морал.
Напълно разбирам и подкрепям авторката. Аз съм в тази чуденка от години, без да преувеличавам вече може би 6 години ние сме на границата на развода,но благодарение на това, че мъжа ми пътува до сега не сме го направили, така или иначе него често го няма. Детето усеща нещата на къде вървят и често пита "Вие ще се развеждате ли?" и започва да бръчка устенцата (той е на 9г.)Опитвам се да му обясня, че човек се ражда веднъж и има нужда и право да бъде щастлив. Че каквото и да се случи, майката и бащата са едни, че винаги ще го обичаме и подкрепяме. Че е по-добре да живее щастлив и спокоен с единия от нас и да посещава другия, отколкото с двамата заедно, но вечно мрънкащи и без любов.
А с мъжа ми вече почти не си говорим, преди имахме желание поне да обсъдим нещата, да търсим изход, сега просто ни омръзна от това.
Чета,че при повечето като че ли проблема е друга връзка, при нас не е и се упреквам,че се е стигнало до тук, искам да кажа,че като че ли не е основателна причина да се разделим, това което ни се случва. Нещо се обърках и не мога да обясня.
Хайде стига съм ви натоварвала. Acba каквото и да решим няма да е лесно, но все пак ще бъде някакво решение, защото и така по течението не става.
А с мъжа ми вече почти не си говорим, преди имахме желание поне да обсъдим нещата, да търсим изход, сега просто ни омръзна от това.
Чета,че при повечето като че ли проблема е друга връзка, при нас не е и се упреквам,че се е стигнало до тук, искам да кажа,че като че ли не е основателна причина да се разделим, това което ни се случва. Нещо се обърках и не мога да обясня.
Хайде стига съм ви натоварвала. Acba каквото и да решим няма да е лесно, но все пак ще бъде някакво решение, защото и така по течението не става.
Според мен ти просто не си готова да се разведеш с този човек. В противен случай този въпрос изобщо нямаше да стои на дневен ред, защото за мен не е морално да се отглежда дете във непрестанни скандали и безхаберие, както си написала в поста си, както са ти писали повечето от момичетата. Каквото и да решиш ти желая да бъде правилното за теб и детето ти.
[Имам чувството, че се караме за какво ли не. Това е положението и при мен. Обаче отношението към детето, как то ще понесе раздялата, как ще се спарвям после, за де не бъде лишенно то от нищо не ми дават мира. Иначе раздялата е ясна, тя е между двама души, а не между родителите и детето. но все пак, страданието е за децата, сигурно е консервативно мисленето ми. Ще се постарая да гледам по-модерно на нещата, да не взема да се сдухам.
[Имам чувството, че се караме за какво ли не. Това е положението и при мен. Обаче отношението към детето, как то ще понесе раздялата, как ще се спарвям после, за де не бъде лишенно то от нищо не ми дават мира. Иначе раздялата е ясна, тя е между двама души, а не между родителите и детето. но все пак, страданието е за децата, сигурно е консервативно мисленето ми. Ще се постарая да гледам по-модерно на нещата, да не взема да се сдухам.
Мила, не знам колко е голямо детето ти, но ще се справяш...и то по-добре! Вярвай ми! Ние с малката имаме много повече общи изживявания и емоции отколкото много "нормални"
семейства с двама родители! Не го казвам ей така - винаги като идват празници разпитвам приятелките с деца какво ще правят, та да се организираме повече хора...Отговорът най-често е - ще се пътува до родителите в провинцията, там децата на баба/дядо, а ние ще папаме и а...ме и спим....Или - ааа, малката/малкият ще играят нещо в къщи, щото ние с таткото ще папаме, а...ме и спим.....А ако някой пита моята дъщеря кога е най-хубавото време, веднага ще каже - когато мама не е на работа, щото тогава правим какво ли не!
Вече за финансовата част от родителството - бориш се с ЕРД за прилична издръжка...Ако имаш доре платена работа тогава е и по-лесно...
И накрая - ПО-ДОБРЕ ТРАГИЧЕН КРАЙ ОТКОЛКОТО ТРАГЕДИЯ БЕЗ КРАЙ!!!! - това е моето мото по отношение на лепкавите връзки!