и ние ще се местим до 2 месеца в наш апартамент.само чакаме да ни го издадат с акт 16.нямам търпение,направо мога да разбера всеки,който живее заедно с родители.ами,просто е ужасно.само се моля да не допусна баба свеки да ми гостува постоянно и почти да се пренесе в новото ни жилище,защото тя така се кани.че нямало да може без нас....
Помните ли онази песен / Ние имаме още колене, рамене, ние имаме още свита в нас на кълбо една зла остаряла ненаситна любов/ . Животът не свършва на 50. Ние ви обичаме, но понякога и вие сте досадни. Раздялата е здравословна. Изведнъж всички виждат, че не се мразят чак толкова и дори им е приятно да се срещат и да разговарят.
Най-честите ни караници с мъжа ми бяха : майка ти защо направи това или каза онова, а когато детето се роди положението стана наистина нетърпимо. Започнаха да влизат в стаята ни без да чукат за да видят малкия, точно когао го кърмех 
От всичко това най-много пострадаха отношенията с мъжа ми защото най-честите караници бяха заради тях. Мислих че нещата са необратими и че дори да се отделим от тях нещата вече са излезли от контрол и оправяне няма. От няколко месеца живеем сами 
и нещата коренно се промениха. С милото вече почти не се караме. Преглътнахме казаните обиди в момент на ярост и продължаваме напред само ние тримата. Разговорите за родители приключиха от момента в който заживяхме сами, а със свеки вече се разбираме дори бих казала доста и честичко я каня на гости да си види внучето. Така че успех 
Вярвам че и при вас нещата ще се наредят 