не съм лоша и крива жена,но аз също не допусках бабата на мъжа ми до детето когато го къпех.
Не я обичам тази жена,а като ми се цопнеше вечер докато наглася детето направо полудявах.
Дразнеше ме всяко нейно движение-все си мислех,че влиза в неподходящия момент и като отвори вратата става течение,или ме гледа в ръцете ,а това ме прави несръчна,излиза в неподходящия момент от затоплената стая, а ако и детето почне да плаче...
След 4год. нещата ми се виждат малко пресилени/бабата просто се радва на пра- внучето,както и ти на бебето/,но хормоните и неприязъна си казват своето.
По -добре не казвай на приятеля си,защото ще се почувства длъжен да защити чувствата ти,
а брат срещу брата за такава глупост няма смисъл.
Интересно ми е в другото време как се отнасят към теб,защото ако е само за къпането етървата може да се чувства несигурна пред теб и това да я изнервя.
И не се коси толкова , има къде къде по-важни неща в този живот.Пожелавам ти скоро и ти да станеш майка и да и го върнеш тъпкано.