Да се представя и аз, въпреки че вече пуснах тема и там са споменати повечето подробности.
Разведохме се по взаимно съгласие, имам 2 деца, с които сме много сплотени. Беше ми мъчно след развода и раздялата, но сега се съвземам, за което принос има и БНД с разочароващите си постъпки - направо ме отрезви - няма как човек, който те обича и държи на теб умишлено да те кара да страдаш.
Мъчно ми е, че пренебрегва децата и че в малкото време, в което все пак е с тях, е сърдит и нервен, а те са деца и са жизнерадостни по принцип...
Както и да е, радвам се да съм в групата, не съм изчела темата, видях, че е от 2005та...
Добре дошла. Радвам се че се съвземаш.
И на мен ми е мъчно за детето. 7 години давах шанс и имах надежда отношенията ни да се оправят с таткото именно заради нея. Сега е като рохко яйце. Мъчно и е за баща и, аз не я спирам да се виждат. Онзи ден цял ден го чака да я вземе, той я взе в 21ч вечерта. Детето се облякло с пижама и го чакала да си изяде салатата и изпие ракията до 11ч вечерта. Не издържала и си легнала сама, завила се и засплала от страх. (Сънува кошмари). Докара ми я в 8 сутринта гладна с неизмити зъби....Ако трябва да се плаща нещо не дава нищо, защото си купил апартамент и му трябвали пари за ремонта. Аз също ще купувам, като в момента съм на квартира.
Мислех да не минаваме през съда за родителски права, но сега смятам, че е задължително и правата да са ясни и има издръжка.
Въпреки проблемите, включително и моите здравословни, сега съм много спокойна. Дори визуално се промених и всички около мен виждат положителната промяна.
Знам, че е трудно, но както и по-горе споменах с времето нещата се нормализират.
Мозила: