Кои са самотните родители?

От месец и аз съм самотна майка.Със съпруга ми се разделихме съвсем нормален начин,не е имало делене на имущество,съдилища и прочие.найстина е трудно да гледаш дете сама,вярно майка и татко ми помагат много,но друго е бащата е до детето.Той идва да го вижда когато иска,нямаме определени дни.Но лошото е че детето е на 3 годинки и когато вечер баща му си тръгне,той ме пита-тати къде отиде,кога ще се върне.И аз не знам какво да му кажа.
Тъй че не е хубаво да си самотна майка 

Здравейте скъпи ` самотни` мами (сигурно и татковци се срещат тук-там, но аз не ги видях ) Дойде моментът и аз да се представя! На 24 години съм, от София. Въпреки че не съм сама от ден или два, сега чак намерих време да се разпиша, около 6 месеца след събитието.
От март месец си се гледаме с моят Дени (3 годишен вече) и се върнах при родителите си. Въпреки преобладаващото мнозинство от бащи безотговорно напуснали семействата си, моят случай не е типичен. Аз бях инициаторът, който постави `началото на края`, за съжаление. В поредицата от скандали, неразбирателство, луда ревност, несходство в характерите и разбиранията за живота, капката която преля чашата беше, че ми посегна една вечер след поредната караница. В първият момент не предприех нищо, бях толкова шокирана и невярваща, че това се случва и на мен (винаги съм казвала, че ще внимавам и изборът ми ще е различен от този на майка ми). След около месец-месец и нещо отлагане и много заплахи от негова страна, както и обиди, реших, че ми стига и всичко е до тук. Оказа се, че въпреки неразбирателствата, това за него е като `гръм от ясно небе` и той дълго време не пожела да приеме факта, че не аз съм се променила и съм станала друг човек, ами той и неговото отношение са преминали границата и са `убили` чувствата ми. И така въпреки, че ме умоляваше да променя решението си и да се върна, защото се е променил, преразгледал е поведението си и е осъзнал грешките си, уверенията, че все още ме обича и ние с детето сме всичко за него, не намерих сили да му простя. Дали заради факта, че вярвам, че веднъж проявило се такова `побойническо` поведение, няма връщане назад или защото осъзнах че всички емоции в тази връзка ми идват малко в повече, при положение че основното – любовта и разбирателството ги няма вече.
Стискам палци на всички и успех. Трябва да се гледа само напред!

tweet - взела си правилното решение. Като те чета, все едно си описала моята ситуация, с тази разлика, че аз дадох и втори... и трети шанс ( каква глупачка съм била да повярвам, че няма да се повтори ). Сега съм подала документи за развод, но съжалявам че загубих 3 години. Въпреки това мъжа ми все още не вярва, че това се случва в действителност и ми казва, че ме обича и че не разбира защо искам да се разделиме.

Zdravejte,
Az gledam sama sina si. Iskam mnogo da se prisaedinja kam vas i da namerja prijateli. Njamam kirilica. v momenta ne sam v BG, no ne mojah da se udarja i pisah. Privet na vsichki sami majcheta!

Здравейте,дойде времето и аз да се регистрирам в този форум.Чета го отдавна,но от утре влизам в категория разделени.Преди 6 год. осиновихме прекрасно дете и станахме родители.13 год. след брака ми съпруга ми се сети че ние сме различни и нямаме нищо общо?Все още съм в шок,въобще не бях подготвена за това.В момента изпитвам много болка и толкова много съм му сърдита.Утре трябва да кажа на дъщеря ми която като мене нищо не подозира.Толкова се страхувам.Как ще се справя?Аз самата не се чувствам подготвена,как ще подготвя нея?Не ме разбирайте погрешно аз вярвам че това не е края на света.По добре без него,като не му се живее с нас,но дали дъщеря ми е готова?Как да и спестя болката?Ако имате съвети готова съм да чуя всеки.Изглеждате ми толкова силни,след всичко което сте преживяли.Възхищавам ви се.

Искам и аз да се включа в този форум. И аз съм от разведените мами. Вината си е напълно в мен. Хванах си любовник, забременях и понеже със съпруга ми нямахме 3 години дете реших, че съм бременна от любовникът ми. Така се разведох и заживях с новият ми мъж... Но все пак решихме да направим изследвания и ДНЕС разбрахме резултата - моето слядко малко Слънчице, което чаках цели 4 години се оказва от бившия ми съпруг. От тук нататък съм в невидение какво ще бъде отношението на новия татко към детенцето ми и към мен. Колкото и да твърди, че ме обича ... мъжете са много непредсказуеми и ... не се знае какво може да се очаква от тях. Бившия ми съпруг претендира за бащинство и да си вижда детенцето. Нямам нищо против, но дано да е в рамките на разумното, защото не сме минавали пред съд и не  ми се ще да минаваме през съдилища. Дано да се разберем като разумни хора. Повече от всичко сега искам бившия ми да си намери приятелка и да бъде щастлив. Защото той с нищо не беше виновен, че го изоставих, а сега си е създал комплекс от това, че пред името му ще стои титлата "разведен" и до сега с колкото момичета се е опитал да се сближи , те все са оставали на дистанция от него именно заради това, че е разведен. А той просто иска да има дете за което да се грижи ... може и да не е негово! Какво ли ще стане от тук нататъка с мен, с детето ми , с живота ми, с бившият ми и с настоящият ми мъж ??? Само времето ще си покаже ...

Здравейте, мили майчета!Темичката ви е страшно дълга и реших първо да се представя и после постепенно ще я изчета.
Казвам се Галя и съм на 19 години.Имам дъщеричка, която се казва Анджелина и е на 10 месеца.
С бащата на малката сме разделени от 4 месеца и оттогава неподдържаме никакви взаимоотношения.Не си говориме и той не вижда детето.С него имахме връзка 4 години и той е първият мъж в живота ми.Нещата вървяха добре до един момент.Когато родих бях 2 месеца при майка ми.Той идваше и виждаше детето и аз от време на време ходих при него.Когато Анджи стана на 3 месеца се върнах за месец при него.Нещата не вървяха добре и предпочетох да отида пак при родителите ми.И два месеца по-късно се скарахме и приключихме връзката ни.
Сега живея при родителите ми и ми е много по-добре.Те помагат с каквото могат и така отглеждам детето си.Не съм завършила още средно образувание и от другата година ще продължа да уча.Анджи я пращам на ясла и се захващам с учене.Междувременно и работа ще си търся.
Беше ми много приятно да се запозная с вас и да присъствам и да взимам участие във форумчето ви.

Здравейте и от мен!
Преди малко се регистрирах и това е първото ми включване във форума, който следя от доста време!
Имам момиченце на 1 г и 2 м с което сме сами от 2-рия месец на бременността ми, т.к. таткото като разбра, че ще става такъв, реши, че не е готов да бъде баща и си вдигна багажа. С него нямахме брак и съответно датето е записано на мое име. И до ден днешен не е виждал дъщеря си дори и на снимка. От този факт аз мога да бъда само щастлива, защото като чета какви случаи има, как разни татковци, които в последствие са се сетили, че са такива си торомзат децата мислейки, че го прават на майките им предпочитам изобщо да не го виждаме и за в бъдеще
Ще се радвам да ме приемете сред вас
Поздрави 

Аз отдавна чета, но не бях се представяла тук. Самотна мама /разведена/ съм от 12 г., но пък от 3 имам друг партньор, така че съм и за тук и за ДиС 
Нашия татко ни остави детето като беше на 4 г. и не го потърси ЦЕЛИ 8 г., при положение, че живеем в един град.  Активира се по време на пубертета му, колкото да му размъти главата /добре, че ми е умно детето   и не можа да стане / и пак лека-полека се отдалечи.  Съдба, какво да правиш... Не съжалявам обаче.

Ами освен и аз да се представя тук! Имам дъщеричка на четири годинки и половина.
С баща и сме разделени от две години и половина.
Документално съм самотна майка, но иначе имам човек до себе си, който много ми помага в отглеждането на Емилия.