Кои са самотните родители?

  • 355 678
  • 1 380
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: 39
По празниците сякаш ми е най-тежко...

# 676
  • София
  • Мнения: 1 125
Добринка и моя не участваше много много активно, и беше същия като на Смехулка пред компютъра 99% от времето си. Ако може да си финансово независима от него, по-добре го слагай в графа "бивши" и ще видиш как сърцето ти ще пее и ти и децата ще си отдъхнете  Hug

Мелка  Hug по-добре сама и с детето, отколкото с бившия

# 677
  • Мнения: 1
Здравейте, аз съм на 37 години и сама си отглеждам дъщеря си повече от десет години.

# 678
  • Мнения: 12
Здравейте и от мен  Simple Smile
Аз също гледам  детето си сама,въпреки че с таткото сме в различни стаи в един апартамент.
Моята история е следната.Аз съм на 21 години,забременях на 20 и имам момиченце на 2 месеца.След като забременях таткото започна да си проявява истинската  същност : почна да се напива всеки ден,да ми казва да правя аборт,да ме обижда,да ми казва че бебка не е негово и много други неща.Изнесох когато бях бременна в 7 мия месец,но се върнах защото майка му (на таткото) ме викна да живея при нея и ми каза следните думи ;" върни се да живееш при мен а не при него".Аз се върнах защотоо просто нямаше къде да отида  Sad
И така до ден днешен съм при тази жена,той също е тук но нито поглежда малката нито я отразява,даже я заплю онзи ден....не купува нищо ,разчита само на майка си а е на 29 години  #Cussing out #Cussing out #Cussing out
ВъзнамерявАм щом си стъпна на краката да се изнеса защото макар че тази жена се грижи за мен и детето ми тук е ад....постоянно караници,спорове,обиди и какво ли не още....
За това се смятам за самотен родител защото макар да сме под един покрив с него,той досега не я гушнал нито веднъж нито е купил нещо за нея ,ЗА ТОВА И ДЕТЕТО СИ Е НА МОЕ ИМЕ Simple Smile

МНОГО ДЪЛЪГ СТАНА ПОСТА -ИЗВИНЕТЕ МЕ ЗА КОЕТО Simple Smile ПРИЯТНА ВЕЧЕР ВИ ЖЕЛАЯ

# 679
  • Deutschland
  • Мнения: 8 505
Наде  Hug и Лилия  Hug

Наде, остави си детето на твое име. Мноооого си млада, ще срещнеш друг, ще бъдеш щастлива. Не прави грешката да го записваш на името на този безотговорен баща

# 680
  • Мнения: 549
nade_91 , нямаш ли родители, сестра, брат? Постът ти е потресаващ

# 681
  • Мнения: 12
имам и сестра (тя е на общежитие -студентка е )и баща ,при когото ще отида скоро  Simple Smile Hug дано настина да бъда щастлива и до някъде съм ,все пак имам дъщеря която ми дава сили   bouquet

# 682
  • Мнения: 376
Привет и от мен, сама съм от две години и половина, взех си детето и напуснах мъжа си, без предупреждение, с един куфар, казах че се прибирам в нас за лятна отпуска, и никога не се върнах. Пуснах молба за развод веднага след прибирането ми в БГ.  От тогава ми се сърди, след неуспешни преговори за връщането ми/ни. Посещаваше ни до сега два пъти годишно, за да види детето си, живее в нас, в отделна стая, но не си говорим, само неща за детето. Сега посещенията намаляват, тази година май ще е само веднъж, а ако ние се осмелим да пътуваме до неговата страна, може и да не дойде…Пускам скайп веднъж седмично да се видят с малкия. Но отглеждам сама детенце, с огромната помощ на родителите ми, защото работя много, в България си трябва…не се печели така като навън. А и здравната система ни е…..голямо перо от разходите ми отиват за лекарства и глупости, въпреки допълнителното ми здравно осигуряване от фирмата.  Справям се….най-ми е трудно това че гледам сама момче, и имаме проблем с дисциплината, друго е като има авторитетно мъжко родителско тяло. За момента това прави баща ми, дядо му, но все пак….Друг мой голям проблем е самотата….не мога да преживея още мисълта че съм сама жена… на тази възраст, в този разцвет, етап от живота си,….че няма с кой да споделя радостта си от детето, че няма от кой да получа и грам топлина и дори малко грижа, морална подкрепа в трудните моменти с възпитанието….или дори едно носене на пазарска чанта като най-скромен пример…докато в началото след раздялата бях горда че съм се оттървала от терора и тормоза, че се справям сама, сега самотата ми тежи все повече и повече….бариерата ми за срещи с други мъже се качва постоянно, след няколко неуспешни опита…..и вече съм се отказала от това….Кажете как се справяте вие със самотата си? Като цяло, имам безброй занимания и ангажименти, нямам и миг спокойствие, но не мога да залъгвам себе си че на 36 години трябва да се откажа от това че съм жена и имам нужда от мъжко присъствие до мен….

# 683
  • Мнения: 568
От 4 години съм сама и вече свикнах да живея със самотата,толкова,че тя е част от живота ми.Но не съветвам никой да позволява това да му се случва.

# 684
  • Мнения: X
Привет и от мен, сама съм от две години и половина, взех си детето и напуснах мъжа си, без предупреждение, с един куфар, казах че се прибирам в нас за лятна отпуска, и никога не се върнах. Пуснах молба за развод веднага след прибирането ми в БГ.  От тогава ми се сърди, след неуспешни преговори за връщането ми/ни. Посещаваше ни до сега два пъти годишно, за да види детето си, живее в нас, в отделна стая, но не си говорим, само неща за детето. Сега посещенията намаляват, тази година май ще е само веднъж, а ако ние се осмелим да пътуваме до неговата страна, може и да не дойде…Пускам скайп веднъж седмично да се видят с малкия. Но отглеждам сама детенце, с огромната помощ на родителите ми, защото работя много, в България си трябва…не се печели така като навън. А и здравната система ни е…..голямо перо от разходите ми отиват за лекарства и глупости, въпреки допълнителното ми здравно осигуряване от фирмата.  Справям се….най-ми е трудно това че гледам сама момче, и имаме проблем с дисциплината, друго е като има авторитетно мъжко родителско тяло. За момента това прави баща ми, дядо му, но все пак….Друг мой голям проблем е самотата….не мога да преживея още мисълта че съм сама жена… на тази възраст, в този разцвет, етап от живота си,….че няма с кой да споделя радостта си от детето, че няма от кой да получа и грам топлина и дори малко грижа, морална подкрепа в трудните моменти с възпитанието….или дори едно носене на пазарска чанта като най-скромен пример…докато в началото след раздялата бях горда че съм се оттървала от терора и тормоза, че се справям сама, сега самотата ми тежи все повече и повече….бариерата ми за срещи с други мъже се качва постоянно, след няколко неуспешни опита…..и вече съм се отказала от това….Кажете как се справяте вие със самотата си? Като цяло, имам безброй занимания и ангажименти, нямам и миг спокойствие, но не мога да залъгвам себе си че на 36 години трябва да се откажа от това че съм жена и имам нужда от мъжко присъствие до мен….
Никога не е рано или късно,за да намериш любовта.За жалост разводите станаха като сутрешното ''Добро утро'' или както казваше Гришата от Столичани в повече ''Някои бракове станаха по-къси и от сватбената реч''. Но в крайна сметка за всеки човек,въпреки популярността на разводите,това е трагедия и някак си се затваря в себе си,обрича се на самота и самосъжаление.А това е толкова грешно...Вярно е,че децата страдат най-много,изпитала съм го,майка ми ни заряза с баща ми,като съм била на 3,така че и той беше самотен родител.Но беше млад,за това си излизаше,а мен ме оставяше да ме гледат.Това не го прави по-малко добър баща,всеки заслужава втори шанс.Той срещна своята любов на 46-47 години.В момента е щастлив,усмихва се,радва се на живота,започна сякаш нов живот.И аз съм щастлива.За това моят съвет(макар и да не съм много голяма) е изобщо да не потъвате в самосъжаление.И няма ''подходящ'' период,за да започнете да излизате с някой друг.Сърце,пострадало от любов,се лекува с любов.И вярно е,децата са на първо място,но не се  жертвайте съвсем...и те един ден като пораснат,биха предпочели да ви видят щастливи,макар и с друг,отколкото побелели и самотни вкъщи със стенния часовник и няколко котки...Никой не заслужава това...горе главата и...животът е прекрасен  Hug Hug Hug

# 685
  • Мнения: 4 116
Кво им е лошото на котките  Mr. Green Аз пък се виждам точно така- с котки. И с приятели ... Мъж, любов - не търся. Някак си брака с идиот психопат оставя дълбоки и нелечими следи.

# 686
  • Мнения: 159
Не всички са такива  Naughty ... все някъде има мъж които може да обърне света ти  Simple Smile

# 687
  • София
  • Мнения: 6 474
Не всички са такива  Naughty ... все някъде има мъж които може да обърне света ти  Simple Smile
Да де, нали точно за обръщане говорим - never ever! От тези обръщанки точно сме го докарали до тук  Mr. Green Mr. Green Mr. Green
Да, аз също не виждам нищо лошо в котките. Wink Wink Wink За предпочитане от смяната на пампер на омръзналия ти до смърт дядка до теб  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 688
  • Мнения: 65 037
Защо си мислите , че всички хора се чувстват зле и са самотни , ако са сами ?
Мен ме втриса при мисълта  да деля личното си време и пространство с друг ! Crazy

Не всички са такива  Naughty ... все някъде има мъж които може да обърне света ти  Simple Smile

Нямам никаква мотивация и нужда да търся .
Тъкмо съм си изградила спокоен и независим живот , не желая нищо да ми се обръща ! Peace

# 689
  • Мнения: 376
Anna23, благодаря за куража.... Hug

Общи условия

Активация на акаунт