Кои са самотните родители?

  • 355 152
  • 1 380
  •   1
Отговори
# 1 275
  • Мнения: 488
Mozilla , никак не е трагично . Добре че се е показал толкоз бързо а не да дадеш шанс и да загубиш много време и нерви и да се върнеш в изходна позиция . По- добре че така се е получило

# 1 276
  • Мнения: 22 647
mozila, не съжалявай. Каквото има да става, ще стане. Дай време.

Аз съм толкова невярваща във втори, трети шансове, че... сега наскоро един познат ми каза, че бившата му жена, с която са отскоро разведени, искала пак да се съберат. Аз искрено казах, че според мен няма никакъв смисъл. А не съм им запозната със семейната история и не бях права може би. После разбрах, че всички други са на мнение, че по-добре да се съберат хората, понеже имат малко дете. А аз просто знам, че веднъж разпадне ли се, връщане няма, само мъки и не виждам защо да се мъчи човек още. Голям песимист съм в това отношение Sad

# 1 277
  • Sofia
  • Мнения: 4 892
И аз не си представям как ще дадеш шанс на някого, след като сте стигнали до развод. Мисля, че шансовете са преди да ти хрумне идеята за развод, разводът е крайната стъпка, след като нищо друго не работи. Искането да се събереш с някого след развода е единствено да си начешеш егото, ако си зарязан, или защото не можеш сам да се оправяш с живота.

При мен също имаше такива молби и намеци, в същото време обаче си е действал и с новата цел. Simple Smile Но аз не съм се и замисляла, физически ми се повръщаше вече.

# 1 278
  • София
  • Мнения: 592
Много ви благодаря момичета!
Моето чудене за втори шанс приключи трагично.Щом като му казах да ми даде време да помисля откачи и започна да ме обижда.Разбрах,че няма нужда и минута да размишлявам.Не се е променил. Tired

Само четях и чаках да пишеш. Не съжалявай. Продължи живота си спокойно. Вярвам, че ще намериш другар, който те цени.

# 1 279
  • София
  • Мнения: 5 009
Вторият шанс е грешка, както и всеки следващ шанс. Наистина има един момент на слабост и носталгия след раздялата, но ако се върнеш назад-много скоро ще изтрезнееш и ще си спомниш защо всъщност се разведе с тоя човек. Затваряш вратата и смело продължаваш напред, това е единственото правилно решение.

# 1 280
  • Бургас
  • Мнения: 6 130
Втори шанс по правило не трябва да има. Не за друго, ами все същите хора сме и няма да се променим. Ако пък видите промяна, тя ще е временна, докато стигнете пак до същия проблем. Банален факт.
mozila, не съжалявай. Успяла си да видиш точно на време колко лишено е от смисъл.

# 1 281
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 18 016
Вторият шанс е грешка, както и всеки следващ шанс.
стигнал съм до прост извод (поне за мен) - първият ни шанс (на пишещите в темата) е грешка.
как да и дам на оная шанс ??? - да не би да съм мазохист ?
на жена втори шанс не се дава Simple Smile

# 1 282
  • Бургас
  • Мнения: 6 130
Вторият шанс е грешка, както и всеки следващ шанс.
стигнал съм до прост извод (поне за мен) - първият ни шанс (на пишещите в темата) е грешка.
как да и дам на оная шанс ??? - да не би да съм мазохист ?
на жена втори шанс не се дава Simple Smile

То не е до пол. Тази работа с шансовете си е глупост по дефолт. Би вършило работа само във връзка на садист с мазохист.

# 1 283
  • Мнения: 2 760
Помагайте, моля  Hug
От три седмици живея отделно от съпруга си. Децата, майка ми и котката са с мен. Между тъща и зет има люта омраза. Имам усещането, че всеки се опитва да ме манипулира в своя полза. Майка ми не е на себе си, нещо опитва да се държи като майка на моите деца и сутринта имахме спречкване по въпроса. Надявам се да се успокои, защото не е такъв човек.
Мъжът ми пробва всички начини да ме върне и вероятно няма да се появи на делото за развода, другата сряда е.
Няма как да не съм с майка ми, защото сме на квартира и тя няма къде другаде да иде. В къщата остана мъжът ми, а майка ми живееше с нас на първия етаж и колкото и да е самостоятелно, страх ме е, че ще се избият. Не мога да се върна в къщата, а той да иде на квартира - по ред причини това е невъзможно в моя случай.
Дайте ми съвет как да ги поукротя тези двамата, защото нервите ми не издържат вече.
Благодаря!

Решението за раздяла с мъжа ми е мое и не е под влияние на майка ми. Те се изпокараха до краен предел заради неговите манипулации, изнудвания и заплахи, с които се опитваше да ме върне при себе си. Лошото е, че много си приличат по характер, аз съм се омъжила за майка си явно...ужас.

# 1 284
  • Мнения: 22 647
Не ти е леко, знам. Събирай сили да останеш спокойна. За известно време нещата ще са супер зле и ще се влошават прогресивно, После ще се закотвят на една позиция. След около година очаквай подобрение на всички фронтове Simple Smile Дай време - няма друга рецепта.

Аз бях сама с децата и не ми е било весело, а ти като си и с майка си, предполагам само какво ти е.

# 1 285
  • Далече, далече
  • Мнения: 6 005
Дайте ми съвет как да ги поукротя тези двамата, защото нервите ми не издържат вече.

Не можеш да контролираш възрастни хора. В момента си под много голям стрес и всичко ще те напряга.
Щом мъжът ти не иска развод, защо бързате? Можете да живеете разделени и без развод, докато нещата се уталожат.
Защо те дразни толкова, че майка ти се прави на майка на децата ти? Сега не си в най-добрата си форма, остави я да ти помага, щом й се иска.
Ако нервите ти не издържат, остави децата при майка ти и замини сама някъде, ако можеш да си го позволиш.  Ще се върнеш със "свежи" сили.

# 1 286
  • Мнения: 22 647
Няма никакъв смисъл от живеене женени, след като сте разделени. Дори единият да изтегли кредит, другия е съдлъжник и още какви ли не капани дебнат по тоя път.

# 1 287
  • София
  • Мнения: 2 857
И моята майка реагираше така като се разделихме с моя...направо не можех да я позная. Чак сега след година и половина като че ли нещата се поуспокоиха малко. Но как избухваше, какви врътки правеше само и само да го накаже...направо със сестра ми и баща ми не знаехме какво да правим. Това е положението хората са различни и приемат различно тези шокове. Дано се успокои и и мине с времето.

# 1 288
  • София
  • Мнения: 2 857
А аз да се оплача ...вчера за първи път от над 1 месец бащата взе децата за два часа. Много се чудех после като се прибраха дали да ги питам как са се возили в колата, защото аз държа да се возят на столчета и с колани и заключени врати. Един път лятото се оказа,че са се возили в багажника. Казах му,че ако продължава така няма да му ги давам. И вчера познайте какво. Возили са се без столчета, без колани и седнали сгъчкани на една седалка, защото колата била пълна с гуми. Какво да правя вече не знам. Еми следващия път като ги поиска няма да му ги дам и това е. Ей затова не съм вече с него, защото е толкова безотговорен,че просто нямам думи.

# 1 289
  • Мнения: 2 760
Благодаря ви за разбирането  bouquet явно година още...надявах се нещо като 2-3 месеца да ми кажете  Joy
Ще издържа, къде ще ида.

iana28, това за возенето без колани е...  #Crazy Винаги ли е бил такъв твоят бивш? Аз поне от това не мога да се оплача. Пожелавам ти успех!

Имам и още един въпрос - за колко време горе-долу мога да очаквам децата да свикнат с новия живот на новото място? С дъщеря ми нямам особени проблеми, харесва ѝ и дори иска да си купим апартамента, в който живеем, но синът ми е малко по-труден характер. На 8 години е. Моля за съвети как да му помогна да заобича новия ни дом, защото сега е настроен на нож и вижда всичко в черна светлина.

Общи условия

Активация на акаунт