Публикувана: 29 ян. 2008, 21:11 ч.
Последно мнение: 13 фев. 2008, 22:59 ч.

Как се справяте със страховете за децата си?

2 941
74
1

# 15 29 ян. 2008, 23:11 ч.

София
Мнения: 4 423

Е ,това е проблема - не помагат лекарства, нито психиатри, нито психолози, нито хомеопати, нито хипнози, нито скапаното ми съзнание, а волята ми се изпари за такива нещо...
Разбирам какво си преживяла bouquet

, да е живо и здраво детето, знам за това заболяване, чела съм, но като си представя такива неща пропускам всички други заболявания и мисълта ми се насочва директно към най - страшното...

# 16 29 ян. 2008, 23:15 ч.

Мнения: 1 172

Цитат на: Буболина в вт, 29 яну 2008, 23:02

Как така се справяте, като се занимавате с няколко неща Rolling Eyes

, като се приберете примерно вечер не ви ли налягат мисли и страхове?
Ще пробвам и така, но не знам дали ще има ефект...

Честно да ти кажа, повече ме притесняват боледуванията му. Имам чувството, че с всяка по-сериозна настинка светът свършва. Няма нещо друго, което така да ме паникьосва. За сериозни болести, инциденти и т.н. не ми остава и време да мисля. А и вярвам, че ако има нещо лошо да ми се случва, то ще ми се случи независимо колко се страхувам и обследвам. Както и съм сигурна, че няма начин да предвидим всички нещастия, които могат да ни сполетят. Така, че умерена доза предпазливост е най-доброто нещо, което можем да правим вместо да залитаме в някоя крайност (от непукизъм до параноя).

# 17 29 ян. 2008, 23:21 ч.

София
Мнения: 11 710

Цитат на: Isa в вт, 29 яну 2008, 22:43

Буболина, според моята терапевтка подобни страхове, толкова силно изразени, показват, че смяташ, че не заслужаваш детето си. Не се впусках в по-подробни разговори по въпроса.

Ето това нещо ми направи силно впечатление на мен.Тогава,когато имах страхове за детето си и то в по-малка или в по-голям степен реални,въобще не съм мислила,че не го заслужавам.

# 18 29 ян. 2008, 23:43 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Ali&Meli в вт, 29 яну 2008, 23:21

Цитат на: Isa в вт, 29 яну 2008, 22:43

Не обръщай внимание на горното. Все пак това не беше съждение на моята терапевтка, а зададено като въпрос към мен. А дори и да е нейно мнение, се отнася до мен - не може да се приложи към всеки. Беше глупаво да го пиша. ooooh!

# 19 29 ян. 2008, 23:50 ч.

София
Мнения: 4 423

Иса, пиши всичко за което се сетиш, истината се крие някъде и имаме нужда да я открием.

# 20 30 ян. 2008, 00:05 ч.

София
Мнения: 11 710

Цитат на: Isa в вт, 29 яну 2008, 23:43

Защо?Аз не го написах като укор,а при мен как е било.Интересно ми е да прочета мнението на специалист.

Цитат на: Буболина в вт, 29 яну 2008, 23:50

Иса, пиши всичко за което се сетиш, истината се крие някъде и имаме нужда да я открием.

Освен Иса да ни запише при нейната терапевтка и после да си търси комисионната от нея.

Майтапа настрана Буболина,повече ангажименти и няма да има време за чак толкова лоши мисли.Нормално е понякога да ни минават по-черни мисли през главата,но не винаги.

# 21 30 ян. 2008, 00:07 ч.

София
Мнения: 4 423

Ами освен да пробвам и при нейната Hug

# 22 30 ян. 2008, 00:58 ч.

Ти си психясала бе Shocked

Мисля че трябва да потърсиш помощ
Да са ти живи и здрави децата я по спокойно,че ще се поболееш за глупости

# 23 30 ян. 2008, 07:11 ч.

Мнения: 4 585

Бубо, ти работиш ли накъде? В смисъл да имаш работно място, където да отиваш, да имаш колежки, колеги. Това при мен помага, но от 8 до 17.30. Хора ме питат нещо, говорят, трябва да взема някакво решение, да отида някъде, от мен се очаква нещо.
За болестите - следя развитието на децата, радвам се с родителите и на най мъничкия успех. Хич ли не си чела за успехи, само за признаци на заболявания ли четеш?
Преди три дни влязох в стаята на сина си, и ми се стори, че не диша. Познай от самонавиване докъде се стига. Пет минути стоях вцепенен по средата на стаята, докато успея да мръдна. Накрая проверих де, с ухо пред лицето му. Обаче като споделих с майки, се оказа, че на всички им се е случвало.
Информацията за болести се понася, това, което ме срива абсолютно тотално, е смъртта на деца, наши, форумски. Да са живи и здрави колегите ми. Само те ме спасяват.

# 24 30 ян. 2008, 08:06 ч.

Мнения: 15 216

Няма рецепта. Всички си имаме страхове. Преди няколко месеца с дъщеря ми бяхме в болница със сътресение на мозъка. Докато й определят диагнозата - 3 дни, бях откачила /не знам дали е най-точното/. Тогава си дадох сметка, че каквото има да се случва, ще се случи. Аз съм безсилна. Понякога успявам да смачкам страховете, понякога те мен. Опитвам се да ангажирам деня си с различни неща, за да не мисля. Избягвам някой форуми и теми, защото боли дори когато става въпрос за хора, които не познавам. Моля се, Бог да е милостив към всички майки и да закриля рожбите им.

# 25 30 ян. 2008, 08:44 ч.

Мнения: 189

Старая се да не давам на страховете си да ме победят. Откакто детето , когато беше на две години, щеше да умре и аз чаках пред реанимацията да ми кажат дали ще оцелее, непрекъснато ме е страх да не му се случи нещо. Но гледам да мисля позитивно и когато ме връхлети страх, бързо да го изтласкам от съзнанието си, не че успявам де.

# 26 30 ян. 2008, 09:10 ч.

София
Мнения: 10 825

Като ви чета, момичета, и започвам да си мисля, че аз съм ужасна майка Confused

Оставям сина ми за половин ден при майка ми или свекърва ми и не се обаждам по телефона Embarassed

, мисля че ако имат нужда от нещо, те ще ми звъннат. Когато е болен ми е притеснено, разбира се, но по-скоро как ще го приклещя да си изпие лекарството, а не толкова от това, че болеста ще се превърне в нещо още по-страшно.

# 27 30 ян. 2008, 09:36 ч.

София
Мнения: 4 423

Wolf , не работя никъде.
Просто когато се роди Джули, реших да си я гледам - нещо което не успях да направя с голямата.
Трудна работа е да започна да работя, защото няма кой да я гледа, не мога да я запиша на ясла ( не е ваксинирана) и остава само варианта да си стоя в къщи с нея.
Опитвам се да чета за успехи, но някак не ги намирам такива статии, само за болести и най - фатален изход.
Информацията за болести се понася, това, което ме срива абсолютно тотално, е смъртта на деца, наши, форумски. - ето от такива неща се съсипвам и още повече откачам...
Чарита, това са глупости, знаеш ли как искам да съм като теб Peace

# 28 30 ян. 2008, 10:48 ч.

София
Мнения: 13 206

Буболина, моите съвети са два
1. Започни работа или намери занимание, което да ти запълни деня. Ама това занимание да не е свързано с децата!
2. Спри да четеш и да слушаш негативни неща.

Аз направих и двете и се чувствам много по-добре. Не съм стигала до това, което ти пишеш, но ясно виждах как се движа по наклонената плоскост Wink

Напоследък много зле ми влияят всякакви новини за болни деца, катастрофи и пр. Просто не ги чета и слушам Човек е мазохист, обича да чува такива неща, да рови в подробностите и пр. Така сме устроени просто. Малко хора подминават хладнокръвно такава информация. Може да е егоистично, но аз избягвам да получавам негативна информация за непознати хора. Това е! Психичното ми здраве е по-ценно!

# 29 30 ян. 2008, 10:53 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Буболина в ср, 30 яну 2008, 09:36

Опитвам се да чета за успехи, но някак не ги намирам такива статии, само за болести и най - фатален изход.

Няма и да намериш такива! Просто медиите ни заливат с негативни новини. Аз лично съм си поставяла за цел да видя как е подредена една новинарска емисия. Раждането на тризнаци е изтикано на заден план от катастрофи. Това е! Откъде накъде катастрофата ще е по-важна от ражднаето на нов живот. Казвам ти всичко идва от мазохизма на човека да слуша такива неща. Аз в себе си се опитвам да го подтисна и ми е по-леко.

Препоръчани теми

детето ми се страхува....

Как помагате на детето да се пребори със страховете си?

Проблем с 8 годишно дете

Как се справяте със страховете на децата си?

Причина:

Причина: