В трудни моменти не винаги реагирам адекватно. Не само, когато казвам "сбогом", а за каквото и да се отнася. Най-честата ми реакция е абсолютно хладнокръвие - не плача, не се смея, не крещя - просто мълча.
- Публикувана: 30 ян. 2008, 16:01 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2008, 15:41 ч.
Как тялото и сетивата ви понасят едно простичко " Сбогом " ?
Спомням си последната среща с баба ми.....казах и "Довиждане,бабо".Тя почина един месец след това.На погребението не можах да пророня и сълза-държах се много делово(както винаги).Сега не минава и вечер,вкоято да не си поплаквам за милата ми баба.Не мога да я прежаля и все си мисля,че някога пак ще се видим.
Спомням си последната среща с баба ми.....казах и "Довиждане,бабо".Тя почина един месец след това.На погребението не можах да пророня и сълза-държах се много делово(както винаги).Сега не минава и вечер,вкоято да не си поплаквам за милата ми баба.Не мога да я прежаля и все си мисля,че някога пак ще се видим.
Обаче не й казах довиждане... И сега ми тежи... И всеки ден мисля за нея...
Има ли запечатано в съзнанието и спомените ви някое изпращане? Човек, за когото да сте се радвали че изпращате и че никога повече няма да видите, примерно? Ронили ли сте сълзи или на момента сетивата и тялото ви всъщност не са осъзнавали какво точно се случва.
Не.
Спомням си последната среща с баба ми.....казах и "Довиждане,бабо".Тя почина един месец след това.На погребението не можах да пророня и сълза-държах се много делово(както винаги).Сега не минава и вечер,вкоято да не си поплаквам за милата ми баба.Не мога да я прежаля и все си мисля,че някога пак ще се видим.
Обаче не й казах довиждане... И сега ми тежи... И всеки ден мисля за нея...
При мен е така с дядо ми.На погребението бях ледена и неадекватна.Той беше страхотен човек и сега като си помисля за него ме обзема едно такава мъка, че не му показах колко много го обичам, докато беше жив.
Иначе и на другите сбогувания съм така обикновено, не осъзнавам какво се случва, докато не затворя вратата.Единствения случай когато осъзнавах какво се случва и ревах яко, беше преди години, когато майка ми заминаваше за неопределен период от време за Либия.
Кас, липсваха ми темите ти 
Абсолютно същото съм изпитала, по същия начин. Няма какво друго да добавя.
Мисля, че на всекиго се е случвало, да каже "сбогом" или да му кажат "сбогом".
Винаги след това чувствата са смесени - болка, гняв, ярост, огорчение, облекчение...
Но такъв е животът и затова е толкова красив. Ако нямаше силни емоции, аз лично нямаше да се чувствам пълноценно.
"Овчи" живот не ми се живее...
Случвало ми се е . И тялото, и сетивата, и целият свят се сгромоляса. После се качих на един самолет и знаех, че не само няма да се видим, а и че не искам. И живота ми се раздели на две- преди и след.
Много симпатично нещо е времето.
Много симпатично нещо е времето.
Абсолютно същото съм изпитала, по същия начин. Няма какво друго да добавя.
Мисля, че на всекиго се е случвало, да каже "сбогом" или да му кажат "сбогом".
Винаги след това чувствата са смесени - болка, гняв, ярост, огорчение, облекчение...
Но такъв е животът и затова е толкова красив. Ако нямаше силни емоции, аз лично нямаше да се чувствам пълноценно.
"Овчи" живот не ми се живее...
Времето лекува всичко. Никой не ти казва, колко време ще ти трябва, но в крайна сметка болката минава.
Иначе аз трудно се сбогувам. Както каза някой по-горе, го изживявам предварително. Броя дните, миговете, опитвам се да се наслаждавам с всички сетива на оставащите мигове. И привидно успявам, все пак не искам да затормозявам конкретния човек. Но отвътре сърцето ми се е свило и доста пъти съм преглъщала сълзите си. А после се прибирам вкъщи и ми е едно такова празно и тъпо, паля цигара, пускам тежка музика и рева през усмивка.
П.С. Говоря само за раздели за скъпи за мен хора.
Иначе аз трудно се сбогувам. Както каза някой по-горе, го изживявам предварително. Броя дните, миговете, опитвам се да се наслаждавам с всички сетива на оставащите мигове. И привидно успявам, все пак не искам да затормозявам конкретния човек. Но отвътре сърцето ми се е свило и доста пъти съм преглъщала сълзите си. А после се прибирам вкъщи и ми е едно такова празно и тъпо, паля цигара, пускам тежка музика и рева през усмивка.
П.С. Говоря само за раздели за скъпи за мен хора.
Това си мислех, докато пишех, но приех заглавието условно, отнасящо се към разделите изобщо, а не с конкретната дума. Тя, думата, звучи по-добре на хартия. Не познавам човек, който да я е изрекъл. Неловка е някак, създадена е май само за да илюстрира в писмен вид категоричността на емоцията. Защото гласът, очите, езика на тялото могат да са категорични и без конкретно тази купчинка от гласни и съгласни. На белия лист е трудно.
Има ли изобщо простичко "сбогом "?Нищо в тази дума не е простичко . Изпращала съм и любими хора и гаджета от които нищо не става , минавали са години и днес като се сетя за всяка раздяла , не помня изобщо да съм казвала нещо , но при всеки спомен сърцето ми се свива . Може би това е "сбогом " ? 