Щом се обичате силно, значи той може да направи нещо, което е трудно за него, но го прави заради теб и детето, а именно - да спре да пие. Просто му постави ултиматум. Аз така направих, но не знам дали ще бъде същото и при вас. Мъжът ми до ден днешен не пие, в смисъл - пие, когато има поводи, а преди се наливаше без мярка. Казах му, че ако не спре да пие, го напускам. И това беше в началото на нашата връзка. А вие вече сте доста време заедно. И имате и дете.
- Публикувана: 1 фев. 2008, 13:21 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2008, 02:17 ч.
За Любовта и Прошката!?!
, а да не му пука, че познатите ни, ще разберат, че той има проблеми с алкохола. Те и сега знаят де.... 
Благодаря Ви момичета,
Трудно мога да Ви опиша, на каква вътрешна борба съм подложена. От една страна зная, че трябва да му помогна, макар и в момента да не съм много ориентирана по какъв начин, но от друга страна страна се страхувам от болката и разочарованието които мога отново да изпитам. Нещо като, хем сърби-хем боли, най-грубо казано.
Зная, че дори и да се подложи на лечение може да не успее от първия път, или дори въобще да не успее (не дай си боже), но не зная как да му помогна да преодолее гордостта и скрупулите си и да признае публично за проблема си, като потърси помощ, а не само да се кае когато сме само двамата. Оффффффффф, казах си всичко.
Трудно мога да Ви опиша, на каква вътрешна борба съм подложена. От една страна зная, че трябва да му помогна, макар и в момента да не съм много ориентирана по какъв начин, но от друга страна страна се страхувам от болката и разочарованието които мога отново да изпитам. Нещо като, хем сърби-хем боли, най-грубо казано.
Зная, че дори и да се подложи на лечение може да не успее от първия път, или дори въобще да не успее (не дай си боже), но не зная как да му помогна да преодолее гордостта и скрупулите си и да признае публично за проблема си, като потърси помощ, а не само да се кае когато сме само двамата. Оффффффффф, казах си всичко.
Само ако ви обича истински и има вашата подкрепа -дори и с ултиматуми -ще успее да се излекува .
Трябва да си на ясно че ще ви е много трудно но вярвам че ще успеете.
Откъсни го от приятелите с които пие !!!!
Щом се обичате силно, значи той може да направи нещо, което е трудно за него, но го прави заради теб и детето, а именно - да спре да пие. Просто му постави ултиматум. Аз така направих, но не знам дали ще бъде същото и при вас. Мъжът ми до ден днешен не пие, в смисъл - пие, когато има поводи, а преди се наливаше без мярка. Казах му, че ако не спре да пие, го напускам. И това беше в началото на нашата връзка. А вие вече сте доста време заедно. И имате и дете.
Сега му казах: " Тръгвам си и ти давам време да поживееш без нас и без да съм ти куче-пазач, след това реши какво искаш, а ако ти липсваме ти давам време да решиш как ще ни върнеш обратно при теб.
Резултата: Два месеца сигурно добре си е пил, защото изглеждаше направо като болен. Сега, като се чуем вечер, звучи добре и не говори заучени фрази, с цел да ми замаже очите. Не зная обаче колко време ще ми е нужно да повярвам, че наистина е решил да се ПРОМЕНИ, а не е просто прах в очите!
[/quote]
Един алкохолик никога не го признава че има проблем.
Само ако ви обича истински и има вашата подкрепа -дори и с ултиматуми -ще успее да се излекува .
Трябва да си на ясно че ще ви е много трудно но вярвам че ще успеете.
Откъсни го от приятелите с които пие !!!!
[/quote]
Най-големия му подстрекател е брат му!
Той е този, който го е научил да обича чашката! Опитвам се да го поогранича, но не мога да го откъсна-брат му е ( колкото и да не ми е приятно)
Според мен щом и друг път се е "поправял" временно сега единствения шанс наистина да се откаже е със помощта на специалист! Иначе може пак да спре или да се ограничи за известно време и да не издържи.
Но дали отново ще направиш компромис трябва да е лично твое си решение! Лично аз може би бих направила за последно, ако половинката се съгласи да приеме помощта на компетентен лекар (предполагам психолог).
А ако мъж ти успее някак да спре да пие и не прави компания на брат си в чашката сами ще поохладят отношенията си!
Но дали отново ще направиш компромис трябва да е лично твое си решение! Лично аз може би бих направила за последно, ако половинката се съгласи да приеме помощта на компетентен лекар (предполагам психолог).
А ако мъж ти успее някак да спре да пие и не прави компания на брат си в чашката сами ще поохладят отношенията си!
Един алкохолик никога не го признава че има проблем.
Само ако ви обича истински и има вашата подкрепа -дори и с ултиматуми -ще успее да се излекува .
Трябва да си на ясно че ще ви е много трудно но вярвам че ще успеете.
Откъсни го от приятелите с които пие !!!!
[/quote]
Най-големия му подстрекател е брат му!
Той е този, който го е научил да обича чашката! Опитвам се да го поогранича, но не мога да го откъсна-брат му е ( колкото и да не ми е приятно)
[/quote]
Винаги имат подстрекатели и това е проблема миличка.
Не ги ли отстраниш дори и да му е брат -той пак ще продължава.
Давам ти пример с племенника си .Жена му докато не го откъсна от тези които го викаха да пият той вечно беше пиян.Успя момичето и вече една година не е близвал алкохол.А и той е добряга като твоя мъж затова се БОРИ-за семейството си и бащата на детето ти.
Сигурна съм че ще успееш. Пък и има напредък доколкото казваш.УСПЕХ!
Само ако ви обича истински и има вашата подкрепа -дори и с ултиматуми -ще успее да се излекува .
Трябва да си на ясно че ще ви е много трудно но вярвам че ще успеете.
Откъсни го от приятелите с които пие !!!!
[/quote]
Най-големия му подстрекател е брат му!
Той е този, който го е научил да обича чашката! Опитвам се да го поогранича, но не мога да го откъсна-брат му е ( колкото и да не ми е приятно)
[/quote]
Винаги имат подстрекатели и това е проблема миличка.
Не ги ли отстраниш дори и да му е брат -той пак ще продължава.
Давам ти пример с племенника си .Жена му докато не го откъсна от тези които го викаха да пият той вечно беше пиян.Успя момичето и вече една година не е близвал алкохол.А и той е добряга като твоя мъж затова се БОРИ-за семейството си и бащата на детето ти.
Сигурна съм че ще успееш. Пък и има напредък доколкото казваш.УСПЕХ!
През деня, докато е на работа пие! Естествено, не зная колко. Вечер, когато се прибере, с вечерята и салатата изпива около 100 гр. + 1 бира, но често не я допива до дъно.
Събота и неделя започва от обяд, с аперитив, после на бирички, та така до вечерта. Събота и неделя посещава брат си, до го видел, не за друго!
Вечер, когато се прибере, понякога толкова силно ми лъхва на алкохол, че аз ставам ето така:
Намирала съм патрончета от 200 гр. в пощенската ни кутия. При въпроса: Кому е нужен този цирк?, отговора е: Аз нямам нищо общо, някой си го е оставил!
Да се чуди човек, как да реагира!
Събота и неделя започва от обяд, с аперитив, после на бирички, та така до вечерта. Събота и неделя посещава брат си, до го видел, не за друго
!Вечер, когато се прибере, понякога толкова силно ми лъхва на алкохол, че аз ставам ето така:
Намирала съм патрончета от 200 гр. в пощенската ни кутия. При въпроса: Кому е нужен този цирк?, отговора е: Аз нямам нищо общо, някой си го е оставил!
Да се чуди човек, как да реагира!
Никъде! Той не иска разрешение, а пък явно се владее и успява да си свърши служебните задължения. Иначе отношението му към работата, по принцип е похвално. Алкохола довежда до много безотговорни постъпки и несериозно отношение към много неща, не само към работата. Той работи 4 г. в една фирма, която напусна, след като си беше намерил друга работа, заради заплащането. Не е за подценяване и факта, че новото място го намери по препоръка на бивш колега. Всичко това, разбира се не го оневинява, просто добре се владее.
Мен ме е страх да си купим кола, поне докато не го видя укрепнал.
Аз знам, че няма нищо срамно, но той не е на това мнение.
Мен ме е страх да си купим кола, поне докато не го видя укрепнал.
Аз знам, че няма нищо срамно, но той не е на това мнение.
Скъпа dess_al, преди време баща ми имаше подобен проблем. Не пиеше често, но когато започнеше не можеше да спре. Отвращавах се от него, толкова ме бе яд, че си мечтаех майка ми да се раздели с него и той да се махне от живота ни. Беше ужасно, макар никога никой да не е малтретирал. Но емоционалните рани по-бавно минават. След години разбрах, че той си има проблема от млад, а майка ми винаги се е борила срещу него. В последните години все по-рядко се проявява този проблем. Явно постоянството дава положителен ефект. Но само майка ми знае какво й е коствало. Според мен задължително трябва да се посъветвате със специалист по такива зависимости и бавно и търпеливо да се борите. Но без мъжът ти да е осъзнал, че има проблем и да пожелае да го разреши, ти не можеш да му помогнеш. Това е като да се бориш срещу вятърни мелници. Желая ти успех
Не знам дали ще ти помогне моя отговор, но няма как да е друг. Минала съм по този път. На петата година от брака си се разведох точно заради прекалено честата употреба на алкохол от страна на съпруга ми и последващите скандали. Преди последното дело аз вече му бях простила и знаех, че ще се прибера при него отново, но доведох развода до край. Да, после се събрахме.Заради детето, заради обещанията му и т. н. Живяхме така около година и половина. Първоначално се въздържаше, но постепенно започна да набира скорост в същата посока, докато положението стана отново нетърпимо и аз пак си тръгнах с детето. Два дни по-късно се започна пак с обещанията, извиненията, сълзите от негова страна, от срана на детето и след два месеца пазарлъци аз пак бях с него. Следващите две години направо бяха най- голямият кошмар в моя живот. Той не работеше вече никъде и по цял ден пиеше, забравяше детето в детската градина, а алкохола взе да го избива на агресия. Прибираше се целия в кръв-сбил се с някой. Крещеше по всеки, живеехме при свекърва ми и с девер ми. Изпочупи цялата къща, а ако някой се опиташе да му каже нещо, положението ставаше още по-лошо. Заплашваше ме, че ако си гръгна ще дойде и ще ме запали докато спя, че ще ме причаква след работа да ме пребие. Един ден събрах смелост и докато го нямаше си взех само дамската чанта и детето, от страх да не ме срещне във входа с багаж, и си тръгнах. Да, после се опита да изпълни заканите си, но с помоща на полицията се отървах от него. Това е от мен. Решението ти ще си го вземеш, но аз в този случай не мога да ти дам друг съвет освен-спасявай се докато не си пропиляла още доста години от живота си в опити да помогнеш на някой, който сам не иска да си помогне.