За глупостта и N-тите шансове

сори  ,точно бях взела да пиша пак,но се изтрих,няма да разваляме темата,да
Май е време и аз да се отсвиря от тук

Напротив, пишете си, мисля, че темата е изчерпана.
А за който не е да прочете заключената тема в ДиС
А и любовниците са къде къде по-пикантни от ойте 3-ти и 5-ти шансове.

хъм.
накрая и налютват, 4ак.
и на о4ите.

това щот съм била кифла, ма сина ми пък е ювелирно сладкарско изкуство.
далавера, 4е не ми е делим.

няма нищо пикантно някъде където има предатело, изневяра и лекомислие  жен считаща че може да се окаже по-добра от някоя друга....
не обвинявам кифлата задиряща мъжа ми, но считам че е адски глупаво да си мислиш, че видиш ли можеш нещо повече от другата жена...така да преоъбренш едиин лъжец че той да стане почтен
толкоз по въпроса
СТЪН, за вина - не съм аз тая дето да съдя, но единственото казвам че за мен е лекомислено да се доверяваш на човек, лъжещ НЯКОГО /пък било е най-тъпата и смотана крава в света/ и да си мислиш, че може да се изгради щастие на основата на ЛЪЖА...щото женен ли е си е лъжа...ако се развежда или подаде развод - моля...
и не е въпроса до намордник и тапия а до това колко стойностен мъж имаш срещу себе си...дори в сравнение с оная да съм като крава на полето...и карвите заслужават добро и правилно отношение, а не лъжа...и може би болка

никси, няма грешка в това да дадеш шанс...он да се довериш така че да повериш совя живот и този на ОЩЕ едно дете в ръцете на мъж показал че не умее да се грижи за вас....това е грешка
от там насетне ти остава да се обрънеш и да продължиш, защото като губим...не знаем каков печелим - както Дажили ти е казала - една трудност, може да ти донесе най-голямото щастие на света...имаш и помощ...вярвам ще се справиш!
успех

Ще ме прощаваш, но 'стойностни' хора така както си ги описала се срещат 1 на 1 милион. Останалите се държим различно с различните хора в живота ни - с едни сме честни и почтени, с другите лъжливи и измамни. Съдя по себе си и по хората около мен, с които не съм емоционално свързана.
Просто - "Кучето скача според тоягата." 

Такаааа, както казава Тери Пратчет в една книжка (цитирам по памет):
Учените изчислиха, че това се случва 1 път на милион, но пък магьосниците са изчислили, че шанс 1 на милион, се случва всеки девет пъти от десет..."

Което още по-рядко ли го прави или по-често? - да ме прощавате и ти и Тери Пратчет  ама нещо не се ориентирАх

Няма да те прощаваме нито аз, нито Тери Пратчет...ще те прощава математиката (не се засягай, просто се бъзикам)

Иначе, иде реч, че едно на милион се случва твърде често... (тук Stun може да ме обори, защото е учила "Вероятностите и статистика" и то цели два семестъра) 

Сигурно не е сега моментът да споменавам, че съм завършила Математическа гимназия?  и то с отличен успех... срам, срам... 

Е, то в математическата, магьосници няма...
След шибаното настроение, в което бях тази вечер, сега ме е изтрещяла лигавщината, така че не ми обръщайте внимание...айдееее и тази тема оспамих...

Никси, извинявай че ти пооспамих темата, но просто като кажа нещо и някой не ме е доразбрал се чувствам длъжна да си изясня позицията (сигурно ми е недостатък на характера, ама никак не ми харесва, когато някой разбира думите ми погрешно).

Сега на въпроса ти - досега избягвах да ти дам отговор не за друго, ами щото като чуя за N-ти шансове направо ме хващат ...   На моя бивш след като се оженихме съм му давала точно на два пъти шанс - веднъж през време на брака и втори път след развода. И дори само за тези две възможности горчиво съжалявам, защото това са пропилени години от живота ми, да не говорим за болката, която съм преглъщала - всичко това напразно! Мъдро го е казал народът: "Където веднъж се е счупило и да го лепиш, вече няма да е същото". Единствено се успокоявам с мисълта, че благодарение на тези дадени шансове и понесени жестоки разочарования след това, аз превъзмогнах чувствата си към този човек и сега имам сили да продължа напред.
Разбира се има случаи, в които действително след раздялата провинилия се партньор осъзнава грешките си и иска и е готов да се промени стига да му бъде даден шанс. Но една - две дадени възможности са предостатъчни за да се разбере дали подобна промяна е действително възможна или всичко е само в сферата на добрите намерения.

Toва е абсолютно вярно.
Аз явно подсъзнателно съм го знаела, защото търпеливо чаках да дойде момента в който ще знам, че мога да продължа напред без денонощно да изпадам в истерични хлипове.
Слава Богу на мен ми отне само 1 година, но пък през това време той как се постара не е истина

Аз ще мина в другата категория...
Повечето  ми знаете историята.Или аз съм прекалено търпелива.Незнам.Последната година и половина беше повече от кошмарна за мен.Напоследък нещата се наместват.За Моя си живот говоря обаче.Та-ако първата ни криза не приемах като "даване на шанс", т.е.-въобще не го третирах по този начин, просто знаех, че ще се преборим някак и успяхме наистина.Тогава.Сега обаче продължи твърде дълго.И бях взела решение за край.Обаче ми бе поискано да дам шанс.Смятам постъпвам правилно, като го давам.Само времето ще покаже.И не смята времето назад за загубено, нито ще смятам , ако не се получат нещата-и това време за загубено.Щом решавам да дам шанс, преценявам, че мога да поема това време.Реално-аз не губя нищо, то времето си тече така или иначе, за всички ни.Та-аз съм за шансовете.В момента се запознавам наново така да се каже с т.нр. ми съпруг, защото той се промени, а аз съм прекалено наранена, за да съм същата.И знам, че за това се иска доста време.Дали ще успея аз, и той, пак казвам-времето.....но не третирам това време като загуба.

Аз смятам, че категорията е същата.
Аз съм давала шанс, когато ми е бил поискан и когато съм се надявала нещо да се промени.
Когато обаче отсрещната страна само обещава, а реална промяна няма даването на шансове става безсмислено (поне за мен).
Дано имате повече късмет и сили да преодолеете поредната криза 

Никси-за НЕпромяната си права.Но всъщност аз примерно нямам за критерий да има промяна.Аз лично промяна не желая.Аз съм живяла с него такъв , какъвто е и такъв съм го избрала за мой партньор и баща.Последните години се извъртяха нещата така, че всъщност той искаше промяна от мен.Принципно човек се променя да, но това става някак с течение на времето и е продиктувано от много събития, които съпътстват живота на човек.Той е започнал да се променя, аз...и двамата може би, но по различно време.Егати и тъпотията, нещо не мога да се обясня...
Та всъщност-аз не искам и не очаквам обещания за промяна-при мен това е разликата.По-скоро очаквам Той да се върне, да се обърне към мен и да ме види отново с онези очи, с които ме е гледал преди.Да започне отново да ме одобрява, а не да отрича всичко, което върша.За целта аз също полагам усилия, но те не са много по-различни от миналите ми усилия.Т.е.-аз винаги съм полагала усилия, не е точното може би-ами съм се старала някак семейството ми да е ок, като жена да съм ок, като майка да съм ок и т.н.Смея да твърдя, че съм съумявала, макар не идеално, но никога не съм очаквала, че когато съм паднала, той ще ме ритне, а няма да ми подаде ръка.Защото всъщност това се случи.А всеки човек има такива спъвания и падания.И е нормално, когато си паднал, човека до теб да ти помогне да станеш.А не да те дозарие в калта.
Незнам какво и дали и как ще се случва.Просто заживях моя си живот-не, че преди не съм, но през миналата година ми бе ужасно трудно да превъзмогна, да вдигна глава и да съм отново Аз,Всъщност-аз все още не съм върнала предишното състояние на духа си даже,не съм сигурна на къде вървя, но знам, че Днес  е тук отново, и аз трябва да си го изживея това Днес, така или иначе.
Благодаря ти за пожеланията.