По име......
- Публикувана: 3 фев. 2008, 23:45 ч.
- Последно мнение: 18 март 2008, 23:46 ч.
Как се обръщате към свекървата?
Към свекъра и свекървата се обръщам по име. Те ме помолиха така, още когато заживяхме с мъжа ми заедно, за да нямало недуразумения. Одобрих това и по този въпрос нямаме проблеми. С мъжа ми между нас двете майки (моята и неговата) ги наричаме шеговито "Мама (и малкото й име)," но пред тях, само по име.
А "лельо" ми се струва направо абсурдно, не искам да обидя никого...Не е ли по-добре ако не знаете как да им казвате, да поговорите с тях открито и да им обясните, че не можете да им казвате МАМО, като с това не искате да ги обидите, и тн. и тн.?
А "лельо" ми се струва направо абсурдно, не искам да обидя никого...Не е ли по-добре ако не знаете как да им казвате, да поговорите с тях открито и да им обясните, че не можете да им казвате МАМО, като с това не искате да ги обидите, и тн. и тн.?
Аз много я обичам.Разбира се,че се пошегувах,но все пак се е случвало да я нарека в разговор "мила".А "мамо й казвам откакто съм се омъжила за сина й.
Моето мнение е, че всеки сам намира начина на обръщение. Но трябва да го намери !!!
"Майче, майко" - от деня, в който се сгодихме /преди 11 год./. Макар че е интелигентна, високообразована жена, знаех, че традициите са важни за нея. Странно ми беше в началото, но бързо свикнах. По същата причина на Бъдни вечер винаги сме у тях - може да не ми се ходи, но за нея това е най-важния ден от годината. Защо да не й го дам това ?! Тръгнах от самото начало с позитивизъм и оптимизъм за нашите отношения и /да не чуе дявола!/ не мога да се оплача от нищо за толкова време. Просто ние /младите/ сме тези, които трябва да правят по-големи компромиси. Зная, че има изроди, ама да са чак толкова злите свекърви /колкото подсказват темите тук/ - не ми се вярва.....
Цитат
Споделям какво мисля, без естествено да имам претенции, че съм права.
"Майко" отдавна вече не е задължително.
"Лельо Х" ми се струва малко неподходящо.
"Госпожо Х" твърде официално и дистанциращо.
Да се говори без обръщение е обидно.
Най-добре е да се обръщате към нея по име.
Съпрузите могат да помогнат, ако те самите от време на време започнат шеговито да наричат майка си с "галено" име. Шегата става навик и всички са доволни.
"Майко" отдавна вече не е задължително.
"Лельо Х" ми се струва малко неподходящо.
"Госпожо Х" твърде официално и дистанциращо.
Да се говори без обръщение е обидно.
Най-добре е да се обръщате към нея по име.
Съпрузите могат да помогнат, ако те самите от време на време започнат шеговито да наричат майка си с "галено" име. Шегата става навик и всички са доволни.
Аз още от първия ден когато мъжът ми ме представи като бъдеща снаха започнах да ги наричам на галените им имена.Струваше ми се най-нормално.Но след брака свекъра дойде при мен и на ухо ме помоли да им викам "мамо..." и "дядо..." защото в техния край така било прието.Ами няма проблеми-щом това ги кара да се чувстват добре...Но и са наистина много мили хора и го заслужават.Никога няма да забравя как ме посрещнаха още първия път-без да ме познават ,като се провикнаха още от вратата-"айде, моето момиче-откога те чакаме!"
Още преди да се оженим говорихме на тази тема със свекърва ми. За нея нямаше голямо значение как точно ще се обръщам към нея, дори сама ми предложи да й говоря на малко име. Но за мен това е неприемливо - първо, че е на възраст да ми е майка, и второ, че е майка на съпруга ми, и трето, възпитана съм във подчертано патриархално семейство. Така си започнахме с "майко", и вече повече от 13 години си караме. И ако имах свекър, с удоволствие бих му викала "татко", ама нямам.....
Принципно и казвам" майко","майче".Когато нещо и се ядосам се обръщам към нея с галено име,което за нея е знак че,е прекалила.
Преди да се оженим и аз,си мислех че,няма да мога да и кажа "майко" та,нали аз,си имам мама но,свекърва ми ме предразположи.
Към свекър ми се обръщам също така почтително с "татко".
Преди да се оженим и аз,си мислех че,няма да мога да и кажа "майко" та,нали аз,си имам мама но,свекърва ми ме предразположи.
Към свекър ми се обръщам също така почтително с "татко".
Обръщам се към свекъра и свекървата с майко и татко.
....въпреки че хич не заслужават 
Болната ми тема... Те не държат да им казвам "майко" и "татко", но знам, че така им е по-приятно. И тъй като живеем в различни градове и се виждаме веднъж на няколко месеца ми е много трудно да свикна да им казвам така.... Опитвам се, но ми звучи някак нелепо. А го заслужават наистина....
И без обръщение ми се струва обидно.
Не знам как ще свикна, но знам, че трябва....
И без обръщение ми се струва обидно.
Не знам как ще свикна, но знам, че трябва....
Към свекъра и свекървата се обръщам по име. Те ме помолиха така, още когато заживяхме с мъжа ми заедно, за да нямало недуразумения. Одобрих това и по този въпрос нямаме проблеми. С мъжа ми между нас двете майки (моята и неговата) ги наричаме шеговито "Мама (и малкото й име)," но пред тях, само по име.
А "лельо" ми се струва направо абсурдно, не искам да обидя никого...Не е ли по-добре ако не знаете как да им казвате, да поговорите с тях открито и да им обясните, че не можете да им казвате МАМО, като с това не искате да ги обидите, и тн. и тн.?
А "лельо" ми се струва направо абсурдно, не искам да обидя никого...Не е ли по-добре ако не знаете как да им казвате, да поговорите с тях открито и да им обясните, че не можете да им казвате МАМО, като с това не искате да ги обидите, и тн. и тн.?
Добре де,как абсурдно???Та тя е по голяма от мен с 35 години как да и викам на име???
Не е на майка ми набор (по голяма е от мама с 15г.)
И за това и вика лельо....