Публикувана: 4 фев. 2008, 14:01 ч.
Последно мнение: 11 фев. 2008, 10:25 ч.

Как да го мотивирам?

2 298
27
1

# 15 5 фев. 2008, 00:11 ч.

Мнения: 25

Цитат на: EASpirit в пн, 04 фев 2008, 23:12

Абе манипулиран или не- факт е,че го е "посръчкала" и почти е завършил висше образование.
Иначе кой знае кога...

Може и гадно да звучи отстрани,но наистина всичко това е за негово добро.С тази алергия не се знае докога ще може да работи това с което се занимава в момента.Доколкото знам е доходоносна професия,но при неговото състояние не може да я практикува и занапред.
Ами кажи му,че състоянието му няма да се подобрява,а напротив.Да си взима дипломата и да си търси друг вид работа и тъй като искаш да сте в София му кажи,че там има по-големи възможности за реализация.
Другото което е-той не се ли замисля,че след като работи на черно и няма осигуровки,най-малко здравни.Да не говорим,че и трудов стаж не му се трупа.Наблегни на тези неща,все пак няма да е все така млад.Трябва да помисли малко.

Точно това е моята логика, поне за по-голямата част от нещата. Още преди година се дипломира за магистър и знам, че може много. Вярвам в него и съм готова да живея където и да е, но ако няма да работи нещо, което го съсипва здравословно. Нямам намерение да го прекроявам всецяло или да го вкарвам в моите рамки - предложих му да избере къде да живее (не само в София или в България) и какво да работи, но само да не му вреди на здравето, защото искам децата ми да имат жив баща. Той самият го знае и го разбира, но е твърде отговорен към семейството си - предимно той носи парите - и не смееше да ги остави.

Много ви благодаря за откровените мнения! Hug

Може да смятате, че го манипулирам, може и да сте прави, но моето виждане е, че компромис се прави с всичко друго, но не и със здраве - защото парите, славата, работата са до време. Гледам да действам на принципа на убеждението, не поставям ултиматуми. Даже го защитавам от собствената му майка, като тръгне да му се кара или да го укорява за нещо неправомерно. Но, както знаем, пътят към ада е постлан с добри намерения Embarassed

Последна редакция: вт, 05 фев 2008, 00:22 от shumencho

# 16 5 фев. 2008, 09:08 ч.

на майната си
Мнения: 425

Струва ми се, че гледаш на него като на хлапе, което трябва периодично да се вкарва в коловоза.
Ако е така - примири се, че цял живот ще играеш ролята на майка Simple Smile

, ако можеш - няма проблем.
Само, че после ще последва тема: ГОРКИЯ не иска още дете, щото видиш ли живота му ще се преобърне на N градуса. Е какво толкова ще му се преобърне - вместо мама, ще го гледа гаджето му. Мен ако питаш за жената е по-стресова ситуацията като се отдели и се наложи да се грижи за някой, ама найсе - нея никой не я съжалява.
За здравето си права, ама и затова човек трябва сам да вземе решение. И аз пиля на моя колко са вредни цигарите, давам редовно светъл пример как се отказват Laughing

, ама никой не ми връзва. Съвета ми е да го оставиш да си вземе сам важните решения в живота, но поне за себе си постави някакъв краен срок за да не се превърне в "A Very Long Engagement" Laughing

# 17 5 фев. 2008, 10:05 ч.

Мнения: 25

Не бих казала, че за мен е хлапе, напротив - твърде зрял е за възрастта си, но от време на време се вкарваме един друг в правия път - и той ми мърмори като започна да се преуморявам и да работя много, разбирай денонощно.

Сега ще ми се наложи даже да го браня от майка му, че тя е по-остра и настойчива в заръките си. Направо си го гони от къщи, само и само да е здрав и добре. Да е жива и здрава жената!

А за детето - едно от нещата, които ме привлякоха, беше мисълта за това, кога ще има деца, и за момента сме постигнали консенсус за 3 Laughing

Иначе и аз си имам срокове и планове - за всичко. А и той периодично ме подпитва кога и как ще се женим.

Смятам леко и нежно да работя по темата, защото аз лично иначе не бих се съгласила някой да ме организира.

# 18 5 фев. 2008, 10:56 ч.

Мнения: 4 292

Помня, че когато поисках от мъжът ми да излезем на квартира, а не да живеем при родителите му, той изобщо не искаше и се дърпаше като луд. Страхуваше се от новите отговорности, от това дали ще се справим, изобщо промяната го плашеше адски. Дали съм го манипулирала, ръчкала, моделирала? Възможно е. Mr. Green

Но той почти веднага разбра, че съм била права. Още повече сега, когато вече имаме собствено жилище. Представям си какъв щеше да е живота ни, ако бях отстъпила. Понякога една жена трябва да взема нещата в свои ръце. Това е положението. Mr. Green

# 19 5 фев. 2008, 18:05 ч.

може би просто се страхува, все пак на квартира всички разходи ще са общи. Когато живее с родители те винаги помагат. Едва ли той плаща сметките в къщи. Попитай го директно, от премълчаване няма полза.

# 20 6 фев. 2008, 12:13 ч.

Мнения: 25

Perlita, не мисля, че го плаши плащането на сметки с мен или общите разходи. Той и в момента плаща повечето разходи - ток, дърва, въглища, а и периодично пълни хладилника. Миналата година и ремонти плаща, а и допълнително спестява. Аз също не съм много "луксозна", икономичен модел съм и също не разчитам на помощ от родители.
По-скоро може да го плаши местенето ми Joy

Че имам вече и бяла техника, не само дрехи и книги.

# 21 6 фев. 2008, 12:58 ч.

Ботевград
Мнения: 2 289

Според мен трябва много да си говорите и да сте наясно какво точно искате и двамата Peace

Той има ли планове за общо бъдеще?

# 22 6 фев. 2008, 14:46 ч.

Мнения: 25

ZLATNA, имаме и двамата планове за съвместно бъдеще, оня ден по повод сватбата на приятели, които ще се женят през май, ме пита ние кога ще се женим, но така, между другото. Говорили сме сватбата да не е зимна, че не обича студа, каква рокля искам, искаме и деца, и дом ми е обещал. Само не знам как точно той вижда реализацията на плановете. Аз затова периодично му обяснявам, че не искам да остана сама с малки деца на ръце, защото не си пази здравето.

Знам, че мисли за всичко, по-малко говори, но май според него така има възможност да изкара повече и съответно се приближава до целта - създаване на семейство. Чудя се дали има още някой довод, който мога да му изтъкна. Макар че напоследък го усещам, че ме работи по тънката линия - той пита, аз си казвам честно и в очи, а той си прави сметката после какво да каже като виждане Wink

Но все пак смятам, че ще се справим и с тази ситуация с минимум негативи.

След мненията тук започнах да се чудя дали да не си сменя максимално бързо квартирата със самостоятелна, за да премахна веднага единият минус и да му намаля стреса. Ама още изчислявам плюсове и минуси и странични фактори.

# 23 10 фев. 2008, 05:31 ч.

Мнения: 1 817

Не се притеснявай, той явно е от по-нерешителните! Като му подуеш главата с плановете си, ще се реши и ще заживеете заедно. Дай му малко време! Peace

# 24 10 фев. 2008, 10:23 ч.

Shumencho, аз мисля, че много добре постъпваш. Одобрявам и подкрепям това което правиш.
Моят съвет е да продължиш по същия начин, той просто ще се промени постепенно, не бързай!
Единственото, което мога да те посъветвам е да се отделите, да бъдете сами, направете го
колкото се може по-бързо.

# 25 10 фев. 2008, 15:14 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 913

shumencho, да ти кажа, все едно описваш бившият ми. Живееше с мама и тате, плащаше сметки, помагаше при ремонти, работеше монтьор и имаше здравословните проблеми на твоя приятел. Имахме планове за деца, сватба, семейство.... Че и за годежа имахме дата. И той все нещо отлагаше, а се виждаше, че му се иска. Доста след като се разделихме веднъж стана въпрос за тези ни планове, и той най-чистосърдечно си призна, че просто не се е чувствал готов. Искал го е, но не веднага, а след време. Така че, ако си сигурна в чувствата и целите му, не бъди мърморана и дуднеща. По-скоро лекичко дълбай като вода в камък, и един ден нещата ще си се наредят. Този тип мъже просто им трябва повечко време bouquet

# 26 11 фев. 2008, 09:51 ч.

Мнения: 25

Благодаря ви за съветите! bouquet

Аз от време на време подхвърлям по нещо ненатрапчиво и го усещам, че мисли. Напоследък все по-често ми задава въпроса "Как ще разберем, че сме готови да живеем заедно?" Отговарям му, че е въпрос на вътрешно усещане, и знам, че го е страх да не пропусне момента. Знае също, че бях поставила на бившия директен ултиматум - стана ли на 25 и той не е предприел нищо, сбогом и да не ме търси. Затова сега се чуди колко ще му отпусна на него (преминах тази възраст). Него съм готова да го чакам повече, но не прекалено, защото си заслужава.
Иначе периодично крои на глас планове какво и как ще правим. Мисля, че с малко повече търпение и взаимно уважение ще се справим.

# 27 11 фев. 2008, 10:25 ч.

Мнения: 9 865

Мисля, че много задълбаваш с тези срокове. Иначе идеите, които имаш не са лоши, от думите ри изглежда, че твоят човек също е свестен и сте общо взето на една вълна. Но не знам как се мотивира някой, аз го правя с приказки, много разговори. А също и с примери - лични или от обкръжението ни. Не мисля, че го плаши пренасянето, може би се бои от всеизвестните спънки в съвместния живот - напасването. Но пък сте заедно от доста време, мисля, че страховете му, ако са такива, са неоснователни.

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Сексуално несъвместими в семейството

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Причина:

Причина: