Публикувана: 6 фев. 2008, 13:41 ч.
Последно мнение: 26 май 2008, 13:16 ч.

Тема за всички ,борещи се с рака!!!!

208 058
726
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви съвети се споделят за справяне с рака?
Как хората във форума реагират на болестта?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Форумът обсъжда теми, свързани с борбата с рак, споделяне на лични истории, опит с различни методи на лечение и предоставяне на подкрепа и съвети за справяне със заболяването. Основните теми във форума включват лични преживявания с рак, опит с различни видове терапии като химиотерапия и лъчетерапия, съвети за хранене и спортуване, както и тълкувание на медицински резултати и термини. Участниците споделят информация за различни лекарства, техники и подход към лечението на рак.
- Какви съвети се споделят за справяне с рака?
  
  Във форума се споделят съвети за справяне с рака, включително важността на оптимизма, подкрепата от близките, значението на лечението и препоръките за намиране на подходящи лекари и болници.
- Как хората във форума реагират на болестта?
  
  Хората във форума реагират с оптимизъм, сила и воля за живот, споделяйки лични истории за успешни борби с рака, подкрепяйки се взаимно и изразявайки вяра в преодоляването на болестта.
- Как мога да се справя със страха и да получа психическа подкрепа?
- Какво представлява предложението за споделяне на информация за рака във форума?

# 15 7 фев. 2008, 08:34 ч.

Мнения: 161

Добро Утро от мен bouquet

Напълно нормално е човек да се страхува- човешко е всеки го е изпитвал!!!
Optimistce - вземи майка си, поговорете- тя се притеснява и затова се държи така Peace

Сигурна съм че го преживява по-тежко отколкото можеш да предположиш Tired

Лек и успешен ден на всички!

# 16 7 фев. 2008, 10:45 ч.

София
Мнения: 5 074

Цитат на: миз в чт, 07 фев 2008, 07:36

защо реши, че сте само три newsm78

? много сме и сме все оптимисти Simple Smile

. аз съм с тази диагноза от есента на 2005 и не възнамерявам да умирам преди 2052(примерно...). минах през състояния на отчаяние, на самосъжаление, на озлобление, на самообвинение, че не съм се погрижила достатъчно за себе си и през какви ли още не. минах през всички етапи, през които минавате вие, момичета. в момента съм в абсолютен мир със себе си, радвам се на всяка дреболия в живота, на всеки момент с децата си и нямам никакво намерение да се предавам.

Цитат на: Баба хулиганка в ср, 06 фев 2008, 20:34

Еййй, вие двете - не бива да ви е страх.

позволи ми да не се съглася. няма нищо лошо в страха. напълно нормално и човешко и необходимо е да се страхуваш в такъв момент. важното е да не му се отдаваш изцяло на този страх и да намериш смисъл и начин да го надвиеш.

Бяхме само три и не се радвам ,че всъщност сме повече Sad

А за страха...не си ме разбрала,и мен ме е страх понякога-да ,всички ни е страх и си права като казваш ,че е нормално и човешко,но съгласи се,че понякога дори една дума може да вдъхне кураж.Аз казах-Не се страхувайте,не защото си мисля ,че ще изчезне страха просто ей така,а за да опитам да вдъхна смелост на момичетата.Налага се да го напиша,защото тук е интернет,но ако можех да ги прегърна,щях и това да направя и пак щях да им кажа -Не бива да има страх,въпреки че осъзнавам че е нормално да го има:peace: Hug

# 17 7 фев. 2008, 12:13 ч.

Мнения: 432

Днес ходих до болницата за поредната пункция и помолих стажанта да ми види резултатите....оказа се, че няма нищо в лимфните възли Simple Smile

...идваше ми да го разцелувам...знам, това не означава, че всичко свърши но отдавна не ми се беше случвало нещо хубаво. От както към започнала само ме заливаха с лоши новини, дано така да е и в понеделник, а може би всичко това дължа на смяната на ника Wink

и на хората които ме накараха да го сменя
целувки на всички Hug

# 18 7 фев. 2008, 12:29 ч.

Мнения: 432

Цитат на: mamamaria в чт, 07 фев 2008, 08:34

Добро Утро от мен bouquet

Сигурна съм че го преживява по-тежко отколкото можеш да предположиш Tired

Лек и успешен ден на всички!

Относно майка ми...така ми се иска да мога да и спестя всичко това. Знам, че тя може би го преживява по-тежко и от мен. Първо защото е майка и второ защо прекрасно знае за какво става въпрос. Гледа баща ми докато той умираше от рак.

# 19 7 фев. 2008, 12:47 ч.

София
Мнения: 5 074

Чудесна новина!!!
Много се радвам !!!
Пожелавам всичко от тук насетне да бъде добро bouquet

Споделяй с майка си, тя това очаква. Наясно е с много неща и се притеснява,
като не знае какво се случва.
Еййй, много съм доволна smile3501

# 20 7 фев. 2008, 12:50 ч.

Мнения: 1 475

Прекланям се пред оптимизма и волята ви за живот!Вие го заслужавате!!
А аз съм се затръшкала за някакви глупави семейни недоразомения и ги преживявам така сякаш някой е умрял!
Още веднъж- вие сте много, много смели жени! Още веднъж Ви пожелавам, здравето никога да не ви напуска и най-вече да запазите този оптимизъм, да успеете да го съхраните с годините и да не се предавате!!! bouquet

# 21 7 фев. 2008, 13:37 ч.

Мнения: 161

Optimistce - това е страхотно bouquet

Дано цялата тази тадост ти е за последно, както и на всички тук!
А за майка ти- знам че и моята едвам го преживя Tired

а при тебе щом и баща ти е бил зле значи тя милата се страхува ужасно и затова се стреми да те предпази от всичко Hug

Мен също ме дразнеше прекалената загриженост но осъзнавах колко я е страх newsm78

Поздрави

# 22 7 фев. 2008, 14:29 ч.

Мнения: 177

Аз на моите родители затова не казах Wink

Вече 6г не знаят какво преживях и съм доволна от решението си ,единственият човек който знае е съпругът ми Kissing Heart

,дори на приятелите си не съм казала . Не обичам да ме съжаляват,а всеки път в болницата,когато някой разбере какво ми е ме поглежда по начин,който ме влудява! Все едно утре ще умра,е не мерси! Не смятам да умирам и не искам да ме гледат със съжаление Crossing Arms

А майка сигурно щях да я убия от притеснение,ако знаеше ...
optimistche,чудесни новини,само такива да пишеш от тук нататък newsm44

# 23 7 фев. 2008, 17:07 ч.

Мнения: 432

Много благодаря на всички Hug

Относно приятелите...и при мен се получи така. Някой ме гледат като инвалид, други не смеят да повдигнат темата, трети спряха да се обаждат но слава богу има и такива които се държат абсолютно адекватно спрямо ситуацията и когато всичко свърши ще им благодаря от сърце.
Аз избрах да споделям с хората...не с всички но с тези които са важни за мен. Така ме посъветваха много жени, минали през този ад. За сега не съжалявам, защото покрай тях, научих за много възможности, варианти, разяснениея и т.н. за неща, които в болницата никой не дпомена.
А аз се чувствам прекрасно, в лека еуфория съм от новината, дори си купих блузка да се издокарам за рожденния ден на майка ми...дано да съм все така

# 24 7 фев. 2008, 19:48 ч.

Мнения: 423

Мога само да ви поздравя за силата желанието да се борите с този кошмар. Мога да напиша много неща, дори няколко пъти трих съобщението си, защото ми се струваше неуместно да ви разкавам за мъката която изпитвам когато чета подобни теми. Мисля, че е по-добре да ви пожелая да сте наистина много, много силни, да се борите и да вярвате, че ще се справите, защото ако вие го вярвате, хората около вас също ще повярват. и може би чудесата се случват.

# 25 7 фев. 2008, 20:46 ч.

София
Мнения: 5 074

Цитат на: optimistche в чт, 07 фев 2008, 17:07

Много благодаря на всички Hug

Така трябва мила моя. Доволна съм, че се чувстваш прекрасно. Купувай си блузки, докарвай се , ходи навсякъде където има много хора и са ти приятни. Не крий проблема си, защото според мен обратния вариант е по-лош.
От моите приятели не съм срещала съжаление, а само разбиране и добри чувства.
Следва пак целувка love001

# 26 8 фев. 2008, 10:28 ч.

Мнения: 161

Добро утро момичета,

Надявам се всички да сте добре Peace

4f4f- нямаше начин да не научат родителите ми, защото не съм омъжена и майка ми е лекар, който правилно подходи към проблема- иначе с удоволствие бих им го спестила Stop

На приятелите ми не съм казала- хората са различни и при мен има само един човек който си заслужава да знае. при това жена приятелка Naughty

Лек и приятен ден на всички bouquet

# 27 8 фев. 2008, 12:11 ч.

София
Мнения: 186

Здравейте,
Пиша Ви, защото не зная от кого да потърся психическа подкрепа. Майка ми е болна от тази болест. За съжаление тя не обича да ходи по лекари и затова я откриха в напреднал стадий в началото на януари тази година. Гинекологът от Онкологията при който попаднахме предложи няколко курса химио и след това операция, но няколко пъти си направи самореклама на частния кабинет и резултатът беше, че майка отказа да се вижда с него. Сега все още не иска да се лекува. А много й се живее, но рядко е боледувала в живота си и не е свикнала да се занимава с болници и лекарства. Купила съм й едни добавки, но тя трудно се решава да ги пие. Моля Ви, посъветвайте ме как да се справя психически с този ужас. Praynig

# 28 8 фев. 2008, 14:21 ч.

София
Мнения: 345

mamka, ами ще трябва да посещава болниците, никой не ги обича, но няма как.Преживях го с моята майчица през последните 2 години.
Добавките добре (те засилват имунната система), но са нужни изследвания и намесата на официалната медицина. Много е трудно знам, но трябва да опитате, трябва да се борите...(Ох, много мразя тази дума "трябва", но понякога се налага да я използвам и то по няколко пъти в изречение). Някой по-напред в темата беше писал, че стават и чудеса ( дори и при напреднал стадии). Не оставяй нещата така. Ние не успяхме, въпреки неспирните усилия, но поне знам, че направихме всичко, което можеше да бъде направено.
А виж тук колко смели и борбени момичета се записаха. Hug

Мобилизирай се, не я отписвай и действай. В момента тя не може сама да вземе решение, защото е шокирана и объркана- помогни й ти.
Намерете друг лекар, друга болница, погледни и в клуба на болните от рак в dir.bg....