Искам да осиновя дете!

catnadeen, добър съвет! не само за авторката на темата, а и за всички, които посягат към осиновяването само защото не могат да си родят деца. 

Важното е да си готов да бъдеш отговорен за един живот на беззащитно същество, което ще чака всичко от теб.

Здравейте! За първи път публикувам във форума. Искам да Ви разкажа какво ми се случва: Аз съм почти на 40 г., личната ми история е такава, че не можах да се омъжа и/или да си родя  дете. В началато на януари т.г. отидох в отдел "Закрила на детето" и попитах какви са условията за осиновяване на дете - решение което бях взела след много дълго и обстойно обмисляне. И независимо, че не съм омъжена, живея сама и дохода ми е стандартния за региона - това не се оказа пречка. Изключително благоразположеният Шеф на отдела ми отдели достатъчно време за да ми разясни процедурата, какви са необходимите документи и особеностите при попълване на заявлението. За две седмици, само в обедната почивка успях да събера всички документи - навсякъде където отивах за документ, сякаш Господ (не съм религиозна) ми отваряше вратата на съответната Институция. Дори за някои документи не поискаха да платя съответната такса. Така 15 дни подадох всички документи в Отдела. Тогава попитах дали се прави някакво обучение на кандидат-осиновителите, оказа се че Не, но ме свързаха със Сдружението на помагащи специалисти в социалната сфера "Малки стъпки" - семеен консултативен център. С тях проведохме 6 срещи  (с направление от Отдела за закрила на детето - безплатно)в които обсъдихме личната ми история, мотивацията ми да стана осиновител, емоционалните и социални аспекти в детското развитие, особеностите на децата били в детски домове. От сдружението изготвиха Доклад и го предоставиха в Отдела. Социалният работник от "Закрила на детето" се срещна с мен в дома ми и разговаряхме почти 3 часа. Сега сме Април - не са минали и три месеца откакто подадох Документите за осиновяване, а вече получих Уведомление от Дирекция "Социално подпомагане" на 2 града, че съм включена в регистъра за Осиновители. Митът за Бюрокрацията в България бе разбит от мен!! Сега чакам да ми се обадят когато намерят Детенце с което да станем семейство! Пожелавам успех на всеки, който е започнал това което правя аз. Готова съм да помогна всеки стига да е в моите възможности и от моята компетентност.

Ти си минала лесната част, все пак имай едно наум за бюрокрацията .

Добре дошла и успех.

Благодаря! Това за бюрокрацията е ясно - срещам се с нея непрекъснато в работата си. Сега притесненията са ми от чисто емоционален и дори практически аспект. Но се надявам, че ще мога да се справя с това което ми предстои. 

Бумащина и процедури трябва да има, друг въпрос е че не са достатъчно адекватни в БГ. Децата за осиновяване не са преоценена стока, която всеки да си вземе. Въпреки, че е субективно държавата трябва да е сигурна, че ги дава на възможно най-подходящите родители. 

Ама въобще не съм съгласна с това. Както четем за изхвърлени деца, така четем и за разсиновявания по всевъзможни тъпи поводи.
Има случаи, когато решението да осиновиш дете в никакъв случай не е съпътствано с истинско желание, а просто е средство за справяне с някакви моментни проблеми.
Има хора, които просто не стават за осиновители поради причини от най-различно естество.
Осиновяването е много деликатен процес и се налага някой, който е навътре в нещата, отстрани да прецени дали няма реална опасност детето да преживее още едно изоставяне в невръстна възраст.
Дебело подчертавам, че с тези си думи нямам предвид никого конкретно от форума, просто говоря по принцип. Друг е въпросът, че в нашата страна бюрокрацията заради самата бюрокрация е доста в повече, отколкото реалната грижа за детските съдби.
Но проучване и доказване на готовността да станеш осиновител според мен трябва да има.

стига бе, тук реално, сравнено с почти навсякъде другаде, няма ама никаква пречка/бюрокрация да те одобрят за осиновител, а и сроковете за чакане за изключително приемливи ... даже твърде лесно се става осиновител. толкова лесно, че проучването реално (лично мнение) не оценява възможностите ти на родител/осиновител, това се разбира чак впоследствие, при тва, както често се оказва, безконтролно ... Господ да е с нас, да сме добри родители и да пази децата ни!!! а решението за осиновяване по никакъв начин не е свързано с гаранциите за справяне с отглеждането! - примери бол. Та, Господ да пази децата ни!!!
Криворазбраните актове на милосърдие или привидно задоволяване на личен проблем са почти толкова вредни, колкото и благородните мотиви при изоставянето ...

Само си разсъждавам: дали не трябва да се прави проучване и доказване на готовността да станеш биородител?
Споменавала съм го в друга тема: не искам да съм на мястото на едни деца, мои съседи, с техните биомайки. По-голям ад от техния не съм виждала.
Понякога имам чувството, че като кандидат осиновител трябва да се смятам второ качество човек

Това чувство и аз съм го изпитала, но то беше в самото начало, когато тичах да събирам документите. Много бързо преминава, даже бях забравила за него.
Разбира се, че не сме второ качество хора. Както казва 5-годишният ми син: "Дядо Боже просто е сбъркал да ме прати в коремчето на друга жена, а не в твоето."