АВГУСТовските мъничета се крият в най-щастливите момичета

Здравейте и от мен с днешна дата. Чета говорите за пол вече, надявам се искрено и аз на следващият преглед, който ще е в 16 г.с. да ми кажат и на мен какво ще е бебочето
Колкото до родилния план - никога не планувам (защото обикновено става обратното и е така в повечето случай), особено такива неща.
Единственото, което ЖЕЛАЯ (но не мога да го планувам) е да родя нормално с епидурална упойка. Но и да го планувам, какво от това. Както ти самата Коте Марта си казала, ще го карам "както дойде", защото дефакто каквото и да планираш накрая ще стане така.
Ето аз искам епидурална. Еми моята снаха също е искала да роди с епидурална, но отива в болницата с 5 см. разкритие, почти без болки (първо раждане) и докато я оправят, приемат и бла бла бла, тя си родила нормално без формалности, както се казва. За какъв план говорим тук.
Искам да родя нормално, но по мед. причини няма да мога (това се установява по-късно предполагам), незнам ти ги разбираш по добре тези работи, и какво планът ми за нормално раждане отива по дяволите.
Така че здраве и късмет му е майката и "каквото дойде" само здраве и живот.

Ами, аз пък вече се замислям... не искам упойка, не искам да ме карат да напъвам преждевременно, за да претупат нещата, искам да си раждам 20 часа, ако се наложи (стига на бебето тоновете да са добри) - в крайна сметка аз съм там, за да раждам и не ме интересува дали на някой му се спи и не му се занимава с мене, това им е работата, не искам да ми проверяват разкритието през 10 минути, не искам епизиотомия (ако бебето не е прекалено голямо), искам таткото да присъства, искам да пия течности или да ям шоколад, ако ми е кеф, искам след това да ми го дадат веднага, да го закърмя веднага... такива неща. И смятам, че трябва всичко подробно да съм го уговорила преди това с лекаря, за да съм сигурна, че няма да ми се налага да се разправям и да се ядосвам, когато раждането вече е в разгара си.

Всичко това, защото вярвам, че всъщност раждането може да бъде безболезнено, безкръвно и прекрасно преживяване, а не както се смята в България, някаква касапница.

Ако опрем до секцио, което при мен е силно вероятно, също имам определени "условия", но те са свързани повече със следродилния период.

Здравейте и от мен днес:)

valeni - честит разбойник:) дано и по-късно да се повтори мнението на доктора:))

За училището за бременни - струва ми се интересно, вероятно бих опитала, но уви, нямам свободно време за това.
Моя близка, акушерка, току-що завършваща ми обясняваше преди време, че те самите са длъжни да провеждат подобно обучение в самата консултация, що се отнася за дишането и напъните. Но се съмнявам да го правят...

Колкото до плана за действие при раждане, мисля да имам някакъв скромен план, най-малкото защото имам няколко здравословни проблема и трябва да се консултирам с всичките си наблюдаващи лекари как ще е най-добре за нас с бебето да се случи, макар самата аз да предпочитам естествения начин, но наистина е Божа работа.
Колкото зависи от мен, ще се подготвя за това, което ме очаква, и мога само да се надявам, че ще намеря или избера най-добрия начин и лекар.

Но дотогава предпочитам да се радвам на бременността си, доколкото ми се позволява:))
Поздрави на всички ви 

Здравейте момичета
valeni сложих ти синьо щъркелче
Колкото до родилния план,след едно раждане мога смело да твърдя,че това не става по план.Аз влезнах да раждам с изтекли води,главично предлежание на плода,ефективни контракции,широк таз,изобщо като за перфектно нормално раждане.И какво стана в крайна сметка-спешно секцио.така че каквото стане в крайна сметка,важното е бебето и майката да са добре
Преди малко се връщам от консултация-бебока е добре(още не мога да свикна че сигурно е момиче),въртеше се като пумпал Ма мама още не го усеща,ма така е,като имам естествена изолация на корема От миналата консултация не съм качила нищо,това също е успокоително и в понеделник отивам да дам кръв за антитела,дано няма
Щях да пиша още нещо,ма забравих какво

Кажи защо се получи така?
Всичко се случва, да. И човек трябва да е готов на всичко.

Аз също вярвам и ЗНАМ, че раждането може да бъде такова, но както самата ти си казала, в България се смята за някаква касапница, защото здравеопазването ни е такова. Сори, че си в тая "гилдия". Нищо лично. Уважавам мненията ти и явния ти професионализъм и компетентност. Но това са фактите. Прави ми впечатление, че много "европейски" гледаш на нещата. Евала за което, защото натам трябва да вървим. И тъй като си млада още, се надявам бъдещите лекари да имат твоето мнение и същите "критерии", "изисквания" е т.н. относно всичко, що се отнася до здравето ни. Но за съжаление сме в България, както още веднъж ще се повторя забелязвам, че не забравяш и ти.
Аз също искам много неща, всичко което описваш. Но когато много искаш и се правиш на компетентен, същите тези доктори, с които ти искаш да обсъжваш плановете си, имат съвсем други такива за теб. Защото си попадала сигурно на доктор, който ти казва "Ти пък си много компетентна, да не си медицинско лице, та ще ме напътстваш как да си върша работата". В твоя случай, с чисто сърце можеш да кажеш ДА, но ние останалите, какво ще трябва да изтърпим подигравателния тон и отношение, само защото той е лекарят, а аз животното ли (кравата в обора, на която ветеринарят помага да й излезе телето - виждала съм такова раждане и трябва да ти кажа, че ТОЙ животинския лекар се държи по-добре от другия, човешкия) - доста грубо прозвуча, но е факт.

Доста се отплеснах, но исках да намекна именно това, че в България В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ е така. Начели сме се и сме се нагледали на всичко. От "кухнята" впечатления нямам.

Иначе изисквания и претенции имам дори в повече и на лекарят свят може да му извия, но не там е въпроса. Не аз ТРЯБВА ДА ИЗИСКВАМ, а лекарят трябва ТАКА ДА СИ ВЪРШИ РАБОТАТА, защото е длъжен, още повече че на днешно и време виждаме за какви цифри става въпрос.
И сигурно другаде по света (гледам тука мами пишат от Франция, от Германия) нека те кажат, не само ИСКАТ, но и задължително получават тези неща.

Стана дълго, но надявам се ясно и дано сте ме разбрали правилно. В смисъл това е моето мнение де, за правилно - може и да не е, всеки има начин на мислене. Моя е този.

След кратко прекъсване за обяд, пак се включвам 

Този път за родилния план.

Аз съм в доста интересна ситуация в момента, между две държави и със сигурност не знам къде ще раждам. Но и в двата случая ще искам план.
Ако раждам в Париж, ще ме изражда лекар, който ме следи от 7 години вече. Познавам го добре, а и той мен също. Той уважава моите склонности към педантични уточнения и съм сигурна, че който и вариант да се наложи - естествено или секцио, той ще зачете предварителните ни уговорки.

Ако ще раждам в Белгия, ще гледам да направя този план още по-рано. Ако ми откажат или покажат, пренебрежително отношение към някои от моите "уточнения", ще си търся друга болница и лекар.

Ясно, че тези неща не стават винаги по поръчка, но пък за мен е важно да съм информирана какво ме чака предварително.  Мисля, че така ще съм много по-спокойна и това ще е добре и за мен, и за бебето, а и за таткото. За непредвидените усложнения ще разчитам на компетентността на екипа.

А относно за дългото раждане и естествения процес, мисля че Марта би се изкефила на курсовете по хаптономия

При тях майката, бебето и таткото се научават да комуникират още от 5 месец. Това става чрез леки докосвания, на които бебето се научава да откликва.  Имам вече няколко приятелски двойки, които ги посещаваха и направо са очаровани.
Особено след намесата на татковците по време на самото раждане. В първият случай единият е успял да накара бебето да се завърти в правилното положение и да се избегне форцепса. Във вторият, пък е забавил излизането на бебето и е спестил на жена си доста шефове... Може да ви звучи малко налудничаво така, но е истина и аз много бих искала да се запишем точно на тези курсове. 

Ехааааа
Тук мацката с йогата също обучава в пренатално общуване с бебето, ама татковците не присъстват. Обаче имаше някакъв сайт, който може би си струва да се разгледа.
Spinning Babies - описани са техники, с помощта на които майката може да управлява движенията на бебето през последните седмици и да го "намести" в подходящо за раждане положение

Аз лично не мога да си помисля да отида неподготвена. Имам малко, но съдържателен опит в родилна зала на "Майчин дом" и доста добре знам, какво не искам да ми се случва, ако зависи от мен

Здравейте отново и от мен!
Темата относно планирането е станала доста интересна и мисля, че всяка от вас е дал доста същественни и логични доводи макар и в разнопосочни становища. Това ме навежда на мисълта, че може би "истината отново остава посредата". И чудя се ако човек разчита на един прецизно изграден предварително план който да го кара да се чувства спокоен, какво става в момента в който почти нищо не преминава по предначертания график-една напълно вероятна бъдеща действителност ?! Дали стреса у родилката не би бил и по-голям, поради факта че - УПС ами аз не владея положението. Какво да правя от тук насетне. Вероятно за тези моменти помагат също тези курсове организирани за бременни, които аз мисля да посещавам живот и здраве. А моето мнение по въпроса относно планирането е, че основното и най-важното което ще ме води е избора на кадърен лекар. Имам за сега желание да ми бият епидурална упойка ако ситуацията разрешава и естественно от тук нататък се оставям в ръцете на екипа на когото съм се доверила и божията помощ. И дано не сгреша !

Да, здравеопазването ни е шибано. Снощи си говорих за това с баща ми - че особено в сферата на АГ нещата в момента са плачевни, защото няма законова база и регламенти и на лекарите сега им е паднало да правят пари. Аз честно казано не бих искала да се чувствам част от тази гилдия и гледам да не се идентифицирам много с нея. Но на мен ми е лесно - завършила съм в Берлин, живяла съм общо 14 от крехките си 26 години в чужбина и знам от първа ръка как е другаде. Обаче е факт, трябва да се съобразяваме с обстоятелствата, не можем да ги пренебрегваме. Затова ако имам дори най-малкото съмнение, ще мина на вариант "секцио", защото и аз не съм чак толкова бунтарски настроена, че да рискувам здравето на бебето си, а и своето.


Да, знам как е. Случвало ми се е колега да каже на пациент: "Това не те засяга, тука аз съм учил 6 години, не ти. Просто правиш, каквото ти се казва." - и съм онемявала от гняв и безсилие. Не мога да направя много, мога просто да имам различно отношение към собствените си пациенти. Мога в границите на разумното да споря с колеги и мога в границите на разумното да настоявам българските пациенти да започнат да поемат повече отговорност за себе си и да отстояват правата си. Но това става, когато пациентът е информиран и уверен в себе си, и не е готов толкова лесно да подвие опашка пред "полу-боговете в бяло". Което, признавам, е трудно - когато си болен, притеснен, надяваш се някой да ти помогне, чувстваш се слаб и безпомощен. Но е наложително. Иначе нещата няма скоро да се променят.

Лекарят и пациентът трябва да са екип, с права и отговорности, равностойни в общуването, искрени.

Точно затова смятам, че трябва да се говори за всичко това. Трябва да се чува глас, защото всъщност търсенето определя предлагането, колкото и да е жалко да прилагаме икономическите аксиоми към медицината...

Котката Марта, искрено ти пожелавам всичко, което си намислила да ти се случи, особено за плана на раждане, да попаднеш на екип , който да разбере и оцени твоите желания, а не да решат че си поредната претенциозна родилка. Все пак раждането на дете е най-великото тайнство, явно обаче докторите в България не са това мнение. Ако знаеш колко много ими се молих и плаках да ми дадат дъщеря ми веднага след като се роди, за да я сложа на гърдите си. Но никой не те чува братче , часовете от 12 в полунощ до 6 сутринта бяха по-голям ад и от самото раждане. За съжаление обаче когато имаш някакви представи и желания все ще се намери някой да те залее с една чаша студена вода и да ти охлади страстите. Така че стискам ти палци, и на теб пък и на сбе си /н мене ще ми е второ раждане/ този път нещата да са поне наполовина от това както сме си представили че трябва да се случат. И нека наистина раждането бъде едно прекрасно преживяване.

В този курс точно това е ценното, че и бащите научават тези техники за комуникация.
И това им позволява да бъдат наистина съпричастни и подготвени за срещата с бебето... 
Намерих доста сайтове, но са все на френски. Нещо се затруднявам с намирането на превод на името на тази наука на английски... 

PS Eто един многоезичен сайт, за интересуващите се http://www.haptonomie.org/


didi-2,
не става въпрос за безпочвени капризи и претенции. Тях никъде не ги зачитат.

Просто става въпрос за това, за което стана въпрос предишните дни, а именно за нашата отговорност да се информираме. Бих прибавила и способността интелигентно да я покажем тази информираност на лекарите.  Не знам, може да съм се откъснала от българската действителност, но така като чета и там избирате болници, клиники, лекари. Избирате екипи.

Ако не си отговорите на всички въпроси, които Марта задава, тогава по какъв критерий правите този избор?

И в чужбина не получаваш всичко, което искаш. А се информираш, решаваш какво искаш и въз основа на желанието ти си избираш къде да раждаш. За това казах и преди - ще си направя един списък с основни точки и ще избера заведението, което максимално се доближава до тях. И в което съм сигурна, че ще зачетат тези мои изисквания. Наистина, в страни като Франция всяка година се публикуват статистики за всяка болница за това какъв е процента на нормалните раждания в нея, какъв е процентът на секцио, на поставени епидурални, на епизотомии.... Има данни основно политиката за хранене - дали насърчават кърменето или не...  Наистина изисква малко време и усилия човек да се запознае с тези данни.

Но пак повтарям - отговорността за това е лична, а не лекарска. Всеки трябва да се информира, за да вземе най-правилният избор за себе си...

 

Затова планът трябва да включва всяка вероятност - например:
Принципно не искам епидурална упойка, но ако в един момент реша, че все пак искам - да мога да получа. Или - ако в един момент нещата се закучат и се наложи секцио, значи това не е краят на света. Go with the flow Но все пак искам да имам възможност да отстоявам нещата, които са наистина важни за мен.


Ще направя всичко възможно да не попадам на екип, а да си организирам такъв. Просто не са ми големи надеждите...

didi-2,
не става въпрос за безпочвени капризи и претенции. Тях никъде не ги зачитат.
 [/quote]

Значи имам чувството, че ти като живуща във Франция и Котката Марта, като медицинско лице, винаги сте опозиция на това, което казват другите момичета.... казвам го с добри чувства.

Никъде не е ставало въпрос за безпочвени капризи и претенции, това което е описала Котката Марта, че иска при раждането си, далеч не са капризи и претенции (да не говорим за БЕЗПОЧВЕНИ), а моите никъде не съм ги описала точно, за да прецениш, че са такива.
Достатъчно съм информирана и достатъчно интелигентна, за да представя тази "информираност" на лекарите. Бъди убедена. Но нещата във Франция и в България се коренно различни. Мислиш ли, че не съм се интересувала във всяка една болница как е, що е, кое се насърчава, кой доктор насърчава нормалното раждане, кой "натиска" без причина за секцио, къде как се захранва, насърчава ли се кърменето и т.н. и т.н.
Изчела съм хиляди коментари за това кой как, към кого, по какъв начин са се отнесли, в коя болница какви са условията, и т.н. и противоречиви мнения всякакви. Защото ако днес Д-р Х е в добро настроение и си му дал достатъчно парички, раждането и престоят ти в болницата ще минат като песен. И госпожа У ще е страшно доволно от него и ще го препоръча с две ръце.
Но утре - когато същият този лекар, ще е станал от леглото забол оная си работа надолу (респективно задника му е нагоре) нещата ще преминав в абсолютно противоположна посока и госпожата У, ще бъда адски разочарована.
Ето я  първата разлика при докторите между ТАМ и ТУК.
Много добре знам какво искам, както казах и по-напред, но колкото и да си информиран и любезен нещата не се получават - не и тук и не всеки път може би. Прекалена песимистка съм май, но живота ме е научил на това.

Надявам се някой ден да имам възможност да сравнявам нещата ТУК с някъде другаде - тогава може би ще правя по КОМПЕТЕНТНИ коментари и ще бъда ПО-ИНФОРМИРАНА, за да мога да имам база за сравнение.
За сега моето мнеине е това и скоро няма да се промени, докато окончателно "ИЗЧЕЗНАТ" доктори и акушерки, които се изказват в духа на "Айде ма, ти и...ра ли се най-после"


P.S Не ми се получи, цитата както винаги , за което съжалявам.