Самостоятелна се чувствам откакто се помня, сама си върша нещата, сама си ги преживявам. Най-силна нужда от вкопченост в майка ми съм имала до към 4ти клас, две-три години поред лежах по болници... Помня, че в 6 клас исках да ставам журналистка, но не отидох да уча в Габрово в априловската гимназия, защото не ми се отделяше от вкъщи, родителите и приятелите... Никой не ме е притискал нито да оставам, нито да заминавам, така си усещах нещата. След развода на наще в 10 клас скъсах някакси силната емоционална връзка, по-скоро спрях да си споделям с майка ми. После като заминах студентка ми беше най-добре, тогава де факто се отделих, но не и финансово, защото и тогава те помагаха. Финансово и досега не съм се отделила, след като не живея в отделен дом и не плащам сметки за парно, но за всичко останало съм оправна и емоционално съм далеч от тях...само това ми остана да му се невиди. Сметките се плащат от родата, а заплатите си, когато работя, ги харча за себе си и за детето. Срам ме е, но е факт.
- Публикувана: 12 фев. 2008, 13:19 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2008, 15:04 ч.
Кога...?
Бях около 13-14 години. После като ги видях вече бях на 18. Малко крайно е така. От друга страна имам чудесни отношения с двамата и се радвам, че се е случило по този начин, защото неминуемо трябва да се случи. Не разбирам хората, които на по 30 години питат, вместо да решават.
Така стеклите се обстоятелства са ме излекували от едипови и всякакви комплекси спрямо тях, не се чувствам виновна, ако не се видим два - три месеца, не се чувствам длъжна да обяснявам защо и как - така свикнах просто да споделям и да обичам, без задължения.
Осъзнала съм факта, че не само аз , но и те са големи хора (колкото и да е странно забелязвам, че много хора гледат на родителите си, като на деца) и трябва да уважаваме това. Ако някой има нужда от помощ- аз съм насреща, те също са винаги до мен, когато имам нужда, обаче пъпната връв отдавна сме я срязали. Финансово не разчитам на тях. Което не значи , че когато дойде време не бих помагала аз.
Така стеклите се обстоятелства са ме излекували от едипови и всякакви комплекси спрямо тях, не се чувствам виновна, ако не се видим два - три месеца, не се чувствам длъжна да обяснявам защо и как - така свикнах просто да споделям и да обичам, без задължения.
Осъзнала съм факта, че не само аз , но и те са големи хора (колкото и да е странно забелязвам, че много хора гледат на родителите си, като на деца) и трябва да уважаваме това. Ако някой има нужда от помощ- аз съм насреща, те също са винаги до мен, когато имам нужда, обаче пъпната връв отдавна сме я срязали. Финансово не разчитам на тях. Което не значи , че когато дойде време не бих помагала аз.
Дори и като съвсем малко дете сама си взимах важните решения. Не знам как така се е случило, но е факт. Мисля, че ги беше страх, защото виждаха в лицето на сестра ми едно твърде привързано и несамостоятелно същество, грешка във възпитанието от тяхна страна. Затова мене ме бяха оставили да се развивам от само себе си 
Един вид да си поправят грешката. На 18, когато напуснах родния си дом, за да уча на друго място, започнах лека-полека да се отделям като самостоятелна единица във всяко едно отношение. Издържаха ме, но сама си разпределях бюджета за месеца, никога не получавах повече, щото съм свършила кинтите на 15-ти 
А това учи на много неща! На 23-4 г. вече се издържах сама. И докато се усетя вече аз бях тази, която дава съвети и взима решения. Наскоро осъзнах, че всъщност давам акъл на собствения си баща 
Усещането е странно...
Един вид да си поправят грешката. На 18, когато напуснах родния си дом, за да уча на друго място, започнах лека-полека да се отделям като самостоятелна единица във всяко едно отношение. Издържаха ме, но сама си разпределях бюджета за месеца, никога не получавах повече, щото съм свършила кинтите на 15-ти А това учи на много неща! На 23-4 г. вече се издържах сама. И докато се усетя вече аз бях тази, която дава съвети и взима решения. Наскоро осъзнах, че всъщност давам акъл на собствения си баща Усещането е странно...
На 19 години напуснах дома и дойдох до уча в София.Макар,че се отдалечих на 230 км от тях,никога не съм губила връзка с родителите си.Аз съм много привързана към тях и не минава ден,без да ги чуя.Може да е за минутка,но трябва да ги чуя.По никакъв начин не съм зависима от тях,освен,че много ги обичам.Винаги обаче мога да разчитам на помощта им,както и те на мен.Не знам дали това е отговорът на въпроса ти и дали съм го разбрала правилно.
Аз май съм си родена самостоятелна 
Уважавам и обичам родителите си, защото точно те са ме направили такава - винаги съм имала право на собствено мнение и на глас при решаването на семейните въпроси. А като съм била на 4 години съм казала на баба ми, че ако някое дете каже, че не обича да седи само - значи лъже) хе хе, аз и де сега си ценя моментите сама, а съм ужасно общителна и говоря за трима) нямам братя и сестри, а без нашите живея от 16 годишна - по стечение на обстоятелствата
Уважавам и обичам родителите си, защото точно те са ме направили такава - винаги съм имала право на собствено мнение и на глас при решаването на семейните въпроси. А като съм била на 4 години съм казала на баба ми, че ако някое дете каже, че не обича да седи само - значи лъже) хе хе, аз и де сега си ценя моментите сама, а съм ужасно общителна и говоря за трима) нямам братя и сестри, а без нашите живея от 16 годишна - по стечение на обстоятелствата още не съм се откъснала и не смятам да го правя ...харесва ми нашия си модел балкански ...всички да сме обвързани - братовчеди, лели, майки, бащи, баби, дядовци ...винаги ще си остана дете, поне докато не измрат всички по- стари от мен
Това е и моят отговор
. Много съм привързана към родителите и роднините си и нямам намерение да се откъсвам 
.
Винаги съм била много самостоятелна натура.
Физически - на 17 покрай пътувания, които ми се налагаха от първата ми работа.
Психически - от баща ми на 14. Той е най-силното ми разочарование в живота до сега.
Връзката с майка ми нямам желание да прекъсвам,така че тя е още "силно действаща".
Много объркано стана, май
.
Физически - на 17 покрай пътувания, които ми се налагаха от първата ми работа.
Психически - от баща ми на 14. Той е най-силното ми разочарование в живота до сега.
Връзката с майка ми нямам желание да прекъсвам,така че тя е още "силно действаща".
Много объркано стана, май
.
Гледали ли сте "Моята голяма луда гръцка сватба"?
Амиии, аз съм от гръцки произход...
Има ли нужда от коментар
?
Самостоятелна съм още преди да имам свое семейство, защото се издържах сама и живеех сама известно време (омъжих се на 25 г.), но връзките с родителите ми и родата никога не съм ги "късала" и нямам намерение. Страхотно е да имаш голямо семейство и винаги да има както с кого да се посмееш, така и рамо, на което да поплачеш.
"Бунтът" ми срещу семейството винаги е бил в "приемливи граници", а и сега мама и татко живеят едва на 2 пресечки от нас.
Амиии, аз съм от гръцки произход...
Има ли нужда от коментар
?Самостоятелна съм още преди да имам свое семейство, защото се издържах сама и живеех сама известно време (омъжих се на 25 г.), но връзките с родителите ми и родата никога не съм ги "късала" и нямам намерение. Страхотно е да имаш голямо семейство и винаги да има както с кого да се посмееш, така и рамо, на което да поплачеш.
"Бунтът" ми срещу семейството винаги е бил в "приемливи граници", а и сега мама и татко живеят едва на 2 пресечки от нас.
На 19, едвам издържах до тогава 
Стана някакси естествено,когато на 18 станах студентка и отидох в друг град.Оттогава все съм самостоятелна.При втори брак и едно дете.Не съм се връщала при тях и не смятам да го правя.Не са ми се месили никога.Нито при избора на професия,нито при първия брак, нито при развода,нито при втория.
Обичам родителите си срашно много и им се покланям до земята,заради това,че винаги са били до мен!
Но с ръка на сърцето ви казвам,че не бих могла да живея с тях в една къща.Да даде Бог да ми живи и здрави!
)
Обичам родителите си срашно много и им се покланям до земята,заради това,че винаги са били до мен!
Но с ръка на сърцето ви казвам,че не бих могла да живея с тях в една къща.Да даде Бог да ми живи и здрави!
) 
Обичам родителите си срашно много и им се покланям до земята,заради това,че винаги са били до мен!
Но с ръка на сърцето ви казвам,че не бих могла да живея с тях в една къща.Да даде Бог да ми живи и здрави!)
Но с ръка на сърцето ви казвам,че не бих могла да живея с тях в една къща.Да даде Бог да ми живи и здрави!
).Започнах да се чувствам самостоятелна, когато заживях на 400 км от тях и започнах работа - на 18-19 години. Но осъзнах, че разчитам само на себе си, когато заминах сама за Щатите на 22.
С моята майка имам много силна връзка, която докато живеехме заедно беше нещо между приятелство и взаимна емоционална, финансова и прочие зависимост.
Омъжих се, заживях в друг дом и осъзнах колко много съм се влияела нея, въпреки относително самостоятелния ми живот. ЗА нея е било същото. Та, май някъде там започна откъсването ...
Сега сме някак си по-самостоятелни приятелки. Пак е чудесно, де.
Омъжих се, заживях в друг дом и осъзнах колко много съм се влияела нея, въпреки относително самостоятелния ми живот. ЗА нея е било същото. Та, май някъде там започна откъсването ...
Сега сме някак си по-самостоятелни приятелки. Пак е чудесно, де.
Много рано. Родителите ми ме оставяха да взимам всички решения сама и не ми натякваха ако сбъркам. Оставяха ме сама да си правя изводите. После на 18 започнах да живея сама, като в началото ми помагаха финансово. По-късно на 24 се омъжих и така....
Сега понякога съжалявам, че не са били по-амбициозни и че не са ми спестили някои грешки (друг е въпросът дали бих ги послушала).
Сега понякога съжалявам, че не са били по-амбициозни и че не са ми спестили някои грешки (друг е въпросът дали бих ги послушала).