Пела,сигурно си права,при първия разговор адвокатката ми каза,че първото дело ще е до две седмици,вчера каза поне след двадесет дни.Иначе съм от Варна.
А до оттегляне на иска няма да се стигне със сигурност.Не мога да се похваля,че съм от най-търпеливите,но наистина БНД-то прекрачи всички граници-знаеше,че изневяра няма да простя,просто съм си такава,но въпреки това го направи.
Решението за развода е дълго обмисляно,премисляно от всякъде,знам,че това е единственото нормално и правилно решение за мен.
Точно затова се учудвам на собствената си реакция-не очаквах,че ще ми бъде толкова празно и болно,макар,че живота ми няма да се промени коренно след развода-досега бяхме разделени и няма да е нещо по-различно.
Просто самото финализиране на отношенията ни ме плаши-от вчера сякаш някой с гума изтри всички лоши моменти от съзнанието ми,и си спомням само хубавото.Което,на фона на всички простотии,не е толкова много,но то е в главата ми-само хубавото.
И другото,което ме плаши-че трябва да се науча да живея без него.А сякаш не помня как съм живяла преди него,все пак това са осем години от живота ми.Не мога да ги залича,макар да ми се иска.
Дано с времето да ми мине,защото е отвратителен начинът,по който се чувствам от вчера-празна и опустошена.
Благодаря на всички за отговорите,много се радвам,че го има тоя форум,защото е голямо облекчение да споделиш с някой,който ще те разбере и ще те посъветва,защото и той е минал през това и знае колко боли.
А до оттегляне на иска няма да се стигне със сигурност.Не мога да се похваля,че съм от най-търпеливите,но наистина БНД-то прекрачи всички граници-знаеше,че изневяра няма да простя,просто съм си такава,но въпреки това го направи.
Решението за развода е дълго обмисляно,премисляно от всякъде,знам,че това е единственото нормално и правилно решение за мен.
Точно затова се учудвам на собствената си реакция-не очаквах,че ще ми бъде толкова празно и болно,макар,че живота ми няма да се промени коренно след развода-досега бяхме разделени и няма да е нещо по-различно.
Просто самото финализиране на отношенията ни ме плаши-от вчера сякаш някой с гума изтри всички лоши моменти от съзнанието ми,и си спомням само хубавото.Което,на фона на всички простотии,не е толкова много,но то е в главата ми-само хубавото.
И другото,което ме плаши-че трябва да се науча да живея без него.А сякаш не помня как съм живяла преди него,все пак това са осем години от живота ми.Не мога да ги залича,макар да ми се иска.
Дано с времето да ми мине,защото е отвратителен начинът,по който се чувствам от вчера-празна и опустошена.
Благодаря на всички за отговорите,много се радвам,че го има тоя форум,защото е голямо облекчение да споделиш с някой,който ще те разбере и ще те посъветва,защото и той е минал през това и знае колко боли.
на годинката де 
