Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Без значение дали това означава да заминеш или да останеш. Твоята история много прилича на моята и на тази на Burdy, включително и в частта със свекървата. И аз като теб нямам близки роднини, майка ми и сестра ми живеят в други държави, но пък, когато се налага някой да гледа малкия, винаги мога да разчитам на 1-2 приятелки, на БНД, на свекърва ми, че и на отзивчивите ми комшийки. Когато взех решение да се разделя с мъжа ми, мислех, че правя най-голямата глупост в живота си, смятах, че няма да се оправя, че ще ощетя и нараня детето си, че няма да има кой да ми помага. Сега - почти година по-късно - нямам никакви съмнения, че съм взела правилното решение, защото съхраних себе си и се отказах да живея в тормоз, подозрения, горчивина, мнителност и най-вече - самота! И да ти кажа, детето ми съвсем не е нещастно от цялата тая ситуация, нито пък ощетено. Но,както казва една моя добра позната, всеки сам си живее филма! Тъй че - кураж! Няма нищо страшно! Ако имаш нужда от каквото и да е, насреща сме 
отколкото тука и без свекървата дори...
), зет и прекрасен племенник, които страшно много обичам. А и те мен, за щастие.
