Аз имам двама сина, споко. Предлагам избор един вид
Маги, не мисли още за захранване. Ако е гладен, увеличи му млякото. Но най-вероятно не е гладен. Ще се опитам да обясня. И аз с Иво грешно смятах, че като минат коликите и ще настане раят небесен, че само ще се хили, гука и т.н. Да, ама не. Скоковете в растежа не са приоритет единствено на кърмачетата, те се случват на всички деца. И на тази възраст не се изразяват само в увеличен апетит. Скок в растежа означава скок в развитието като цяло - интелектуално и физическо. Ти го виждаш сама. Детето почва да усеща света, да разбира, че някои неща се случват след други, започва да разбира, че не едно цяло с мама, че може да командва части от тялото си. За него това е изненадващо и докато свикне, може и да е невротизиращо. Обикновено при скок в растежа децата почват да търсят повече гушкане (а това е свързано и с повече ядене), стават по-нервни и ревливи и най-лошото - губят си спокойния сън. След като периодът на новото нещо отмине и детето свикне с промяната, то се успокоява и нещата се връщат в стария ритъм. Тези периоди трябва да се усещат, малките деца обикновено винаги имат причина да плачат и затова трябва да бъдат успокоявани - даже и да не виждаш причината, търпението ти и увереността ти, че всичко е наред и нормално, успокояват детето донякъде. Обикновено до 1-2 седмици периодът преминава и детето показва новите умения. При вас явно на дневен ред е надигането да седне - не се притеснявай и не го бутай назад. Ако не беше достатъчно силен да го направи, нямаше да го прави. Щом се опитва, значи тялото му е достатъчно заякнало. Това не значи, че скоро ще седне самостоятелно (главата наистина много тежи), но нищо не му пречи да се опитва и да прави мускули по този начин. Освен това бързото наддаване трябва да се ограничи, а това става с движение. Детето ти знае какво да прави по инстинкт. Това за поставянето седнал на 6 месеца е по-скоро обща препоръка, тя касае деца, които не могат да седят самостоятелно на тази възраст (аз не я спазвах например, защото оставих Иво да си седне сам, когато пожелае и това стана чак на 7 месеца от пълзящо положение, защото той първо се научи да пълзи и чак после откри, че има дупе). Ако детето ти се научи да седи само преди 6 месеца (набира се с помощта на ръце и се изправя до седнало положение и може да се задържи известно време без опора на гърба), значи неговото време просто е дошло и препоръката не се отнася до него.
За самите признаци за захранване не мога да дам адекватен съвет, защото захраних Иво преди да прояви такива (на 6 месеца си беше). Иначе - да няма рефлекс на избутване (като сложиш нещо от лъжичка в устата, езикът да не го избутва навън), този рефлекс се губи след 4-я месец; да може да седи седнал, защото твърдите храни може да го задавят, а и все пак идеята на захранването е да се научи да яде като възрастен - никой възрастен не яде легнал; да проявява интерес към храната - това е малко общо, защото децата са адски любопитни и могат да посегнат към храната на някой възрастен без да имат идея, че това всъщност се яде. В общи линии в един момент, като мине 5 месеца, можеш да пробваш примерно като сте седнали да вечеряте да свариш картофче и да му дадеш да хапне мъъъъничко парченце от твоята ръка. Ако го одобри - давай, ако не - отлагаш с една-две седмици. Аз лично не одобрявам поставянето на допълнителни храни като пюрета и каши в шишето с мляко, това ми противоречи на идеята за храненето като възрастен и никога не съм го практикувала. Нашата проба с Иво беше с круша през септември, дадохме му да близне, хареса му и след няколко дни му дадохме първата лъжичка кафяв ориз. След това обаче го боля стомахчето, та пак чакахме и официалното му стартиране беше с картофено пюре. Плодове дадох на по-късен етап, първо искахме да посвикне с обикновените храни и чак после да давам по-сладките. Затова обикновено препоръчват зеленчуците и домашните каши (кафяв ориз, царевица, елда) преди плодовете - като свикнеш на сладкиши, не ти се услаждат зеленчуковите манджи.
И още нещо искам да кажа - по-късното захранване не означава, че детето ще бъде злоядо и на една годинка ще яде много по-ограничен брой храни от връстниците си. Иво ядеше по около 700-800гр твърда храна на ден на една година (тук се изключва млякото, имаше 4 кърменета - в 6, 12 или 14, в 19 и в 22 часа) и ядеше изключително разнообразно (включително гадни неща като спанак, елда и броколи, каквито повечето деца не обичат, всъщност той не обичаше сладко). Отби се абсолютно сам на година и два месеца. Никога през нощта не съм му давала сок, чай, вода или мляко от шише.
Много изписах, надявам се да не е досадно за четящите- това е философията ми за захранването, която определено ми проработи много добре с Иво и ще я следвам и с Дани.