Не съм имала проблеми.Дори си се справях много добре сама и категорично отказах каквато и да е помощ/от баби/.Татито помагаше в началото с къпането и други домашни дейности.
- Публикувана: 14 фев. 2008, 21:53 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2008, 17:10 ч.
Как се справяте?
На всяка майка и дотежава понякога. Нормално е. Аз не съм изключение, имаше един период от около месец, когато почти не спеше като бебе. Будеше се постоянно, следователно и аз с него. Спомням си, че ходех като зомби, но се справих. Всички се справяме. 
Да съм майка не е никак лесно, но е най-хубавото нещо в живота ми.
Мобилизацията е наистина важна, нагласата. Предаде ли се човек на мързела и умората, става лоша работа...
Да съм майка не е никак лесно, но е най-хубавото нещо в живота ми. Мобилизацията е наистина важна, нагласата. Предаде ли се човек на мързела и умората, става лоша работа...
Човек ако е организиран и иска, може да се справи с всички задължения 
така е, ама аз не съм от най-организираните
но винаги едното е за сметка на другото....А после като тръгнеш на работа пак с всичко ще трябва да се справяш+ да работиш
Пък има доста майки дето мъжете доста помагат...моя само от време на време готви и често пазарува....но пък работи мнооогооо...та не го занимавам с домакински неща...
Хубаво е да има кой да помага, но ако няма не е болка чак...хората и с по 2-3 деца се справят и с къща
Първото дете съм си го гледала сама и с малко помощ от таткото. Като порастна малко за събота и неделя е ходил при бабите си, но беше рядкост. Когато започна да ходи на градина, дойде един период, че не искаше градина, а при баба. И тогава е оставал от понеделник до петък, но аз вече ходех на работа. Сега с бебчо е същата работа, сама вкъщи / мъжът ми в момента е в чужбина / и с баткото, който е първокласник. Но не се оплаквам, харесва ми да си гледам децата - когато отново започна работа съм сигурна, че ще ми липсват тези дни.
Справям се с всичко, дори намирам време за моите удоволствия. Колкото повече работи имам да свърша, толкова съм по-организирана 
. Пера и простирам през деня, чистя и гладя вечер, след като заспи малката. Готвенето съм го оставила на мъжа ми. Грижите около детето не ми тежат, така съм свикнала с всичко, че го правя без да се замислям.
. Пера и простирам през деня, чистя и гладя вечер, след като заспи малката. Готвенето съм го оставила на мъжа ми. Грижите около детето не ми тежат, така съм свикнала с всичко, че го правя без да се замислям. 
Зависи може би от детето, не знам 
Аз мисля, че се справям, да в началото ми беше трудно, първо дете ми е, бях свикнала да оправям всички у дома, а бебето не искаше да спи през деня, постоянно се кърмехме и тогава бях станала луда 
Но мъжът ми помагаше доколкото можеше, защото работи. После свикваш. Малката поотрасна, започна да се занимава сама, заспива рано и спи цяла нощ, аз се наспивам и така имам време за всичко. Мисля, че не е невъзможно, но вярно че понякога писва 
Но предвид това, че скоро трябва да почвам работа, задълженията у дома ми доставят удоволствие, особено да се занимавам с детето, после няма да я виждам по цял ден 
Аз мисля, че се справям, да в началото ми беше трудно, първо дете ми е, бях свикнала да оправям всички у дома, а бебето не искаше да спи през деня, постоянно се кърмехме и тогава бях станала луда Но мъжът ми помагаше доколкото можеше, защото работи. После свикваш. Малката поотрасна, започна да се занимава сама, заспива рано и спи цяла нощ, аз се наспивам и така имам време за всичко. Мисля, че не е невъзможно, но вярно че понякога писва Но предвид това, че скоро трябва да почвам работа, задълженията у дома ми доставят удоволствие, особено да се занимавам с детето, после няма да я виждам по цял ден
Щом ти е трудо, елиминирай някои дейности - например не готви всеки ден, не чисти всеки ден, отделяй повече време за детето си, а не за домакинската работа.
Аз не съм разчитала на помощ от баби, по цял ден бях сама с детето и не ми тежеше. Вършех онова, за което ми останеше време. По-трудно стана, когато се роди и второто дете. Тогава с нетърпение чаках мъжа си да се прибере от работа, за да се включи и той в търчането.
Железният режим на децата за хранене и сън ми беше добър помощник.
Аз не съм разчитала на помощ от баби, по цял ден бях сама с детето и не ми тежеше. Вършех онова, за което ми останеше време. По-трудно стана, когато се роди и второто дете. Тогава с нетърпение чаках мъжа си да се прибере от работа, за да се включи и той в търчането.
Железният режим на децата за хранене и сън ми беше добър помощник.