Да отгледаш маргаритка или да накълцаш чудовище с резачка

Да, аз знам какви игри играят децата, самата аз съм ги инсталирала.  Децата ми са малки, но и по-големи като станат едва ли ще ходят по клубове. И защо да го правят като в къщи имат компютър, а планираме да купим и плей стейшън? Ние със съпруга ми сме запалени геймъри, играем куестове, стратегии и др. не виждам нищо лошо, още дълго време ще играем заедно с децата си и мисля, че ще им е интересно и приятно да със нас. Все още имам какво да им предложа .

Колкото до игрите със стреляне, не е само Кънтър Страйк има и много други. Честно казано в къщи също сме имали инсталирани някои от тях, мъжа ми по едно време ги играеше. Но те са за възрастни или поне за много по-големи деца. Имаме различни профили на компа и децата нямат достъп до този род игри, както и до други неподходящи неща .

Моите деца са още малки и нямат достъп до компютъра вкъщи. Не смятам и скоро да отварям кутията на Пандора. Това разбира се няма да ги опази, защото те контактуват с други деца и обменят непрекъснато информация. Но се надявам поне до 7ми - 8ми клас да смогна да контролирам нещата.
Но, от друга страна, изобщо не смятам, че компютърните игри влияят на агресивността на младежите. За жалост това явление се провокира и поддържа от много други фактори, а тях няма как да избегнем или прескочим

Децата ми са малки още за компютърни игри. Аз като бях дете също имаше игри с насилие, не са ми повлияли особено на психиката. Вярно не бяха толкова разпространени. Но имаше доста деца, които обичаха да стрелят по птичките с прашки, да речем.
За компютърна игра, симулираща отглеждането на цвете - не мисля, че ще бъде интересна, преди години имаше нещо подобно - тамагочи.
Има достатъчно игри без насилие - строиш увеселителни паркове, управляваш градове и подобни.
А и в приказките, които сме чели като малки, насилието не е спестено (клан, клан)

И не мисля че е особено разумно да си изграждаш мнение за дадена игра, само по това, което си гледала от предаването (най-вероятно не са говорели за counterstrike, там резачки няма.)

И ако в това предаване, обвиняват компютърните игри за детското насилие, това не говори никак добре за създателите му.

Моите не играят конкретната игра, но играят стратегически игри. Ако искат игра, в която отглеждат нещо, по-добре да играят Симс - там поне си отглеждат човек.
Всички вкъщи играем,когато имаме време. Децата имат достъп до компютър още откакто са се родили, но в началото бяха в ролята на зрители, когато някой от възрастните играе. Сега чудесно се справят - имат време и за компютърни игри, и за други неща.
Не смятам, че компютърът е като кутията на Пандора. Ако е в контролирана среда, няма вреда.

Кънтър стайк именно се обсъждаше в предаването, а веднага след записа я инсталирахме вкъщи, за видим за какво става дума. Предаването беше посветено на това да обсъди възможните причини за детската агресия и кънтър страйк беше един пример какво предпочитат децата да правят в свободното си време. Не се обвинява конкретната игра, тя по-скоро се използваше като обобщен образ на игри и филми, в които насилието е явно изразено и преобладава. Иначе съм съгласна, че ако има ограничение във времето, което се играе такава игра(не повече от 30 мин) и разбира се във възрастта(над 16 години например), няма кой знае колко да се повлияе детската психика. Но петокласник да прекарва по 3 часа на ден, изтъпявайки като стреля не одобрявам, дори го смятам за вредно.

Иначе стратегическите игри много ги одобрявам даже, стига да не се прекалява и с тях.

Този петокласник си има родители, които могат да му помогнат да си организира времето по-добре или да му предложат други занимания. Не може да се оправдават с това, че много работят.

Е да, Радостина, има родители, които обаче явно не се интересуват твърде от това с какво се занимава детето им. Затова и питам дали контролирате достъпа до информация на децата си. А също много ми иска и в компютърните клубове да има задължителни ограничения.
Моето дете е малко, играе с баща си само някаква игра с поршета- кара кола из някакви пътища, май нийд фор спиид се казваше. Безобидна според мен и не повече от 30 мин. на ден.

Моите не ходят по клубова, защото си имат компютър вкъщи. Не мога да кажа, че точно контролирам. Обяснявам им какво е подходящо за тяхната възраст и какво не е. Знаят по кои сайтове е сравнително безопасно да ходят. Дори знаят, че някои техни съученици ходят по неподходящи сайтове, знаят какво има там, но не го правят.
 А при положение, че родителите не се интересуват от децата си не виждам защо някой друг да поема тези техни грижи.

По отношение на компютъра и комп. игри - подкрепям мнението на Радостина.
Ако децата имат достъп до домашния компютър и деликатен родителски контрол и напътствия, не виждам проблем.
Моите още са малки, но им позволяваме по скайп да говорят сами с баба си и леля си в САЩ (сами отварят списъка в скайпа и набират само тях - знаят, че другите имена са на други хора и не ги набират) и да играят на dressbarbie - преобличат Барбита, сменят им прическите и т.н. - аз им отварям страницата и те играят сами, когато аз преценя, че може. Засега не могат сами да отварят сайтове, но като се научат просто ще говоря с тях и ще им обясня, че има неподходящи сайтове и как е най-безопасно да се общува в нет-а. Не смятам да ги ограничавам, но ще ги контролирам, което пак става най-лесно на домашния комп., вместо да им отказвам достъп, а те да ходят по клубове.

Моята щерка играе на компа. Не постоянно разбира се. Понякога си пуска глупави клипчета и игри от кефчето да речем, тогава и правя забележка.
Но си пада по Диабло. До скоро с баща й го играехме. Тя поигра малко. На нас ни писна и го забърсахме. Дияна от седмица насам само пее, че иска Диабло.

Защото може да се занимават с нещо вредно например. Според мен това, че всеки има компютър не означава, че няма да ходи в клуб и да играе със съучениците си в мрежа. Така е по-интересно и има реален противник. Редно е освен родителите и собствениците на компютърни клубове да се загрижат за това какви продукти предлагат на посетителите си. Тези деца, чиито родители нехаят са и наша грижа, защото контактуват с нашите деца ежедневно.
Както непълнолетен не може да си купи алкохол, така не е зле и други вреди да се намалят ако е възможно.

Няма да се откажат, докато няма реални санкции, защото тяхната цел е печалба.
А относно последното изречение - просто предпочитам да се погрижа за това с какви хора/деца общуват моите деца, вместо да се старая да се грижа за всички. 

Не мога вечно да изпълнявам задълженията на някой друг. Собствениците на клубова си имат нормативна уредба, с която трябва да се съобразяват. Ако си спомняш, по едно време правиха полицейски проверки и какво от това? Всичко си заглъхна. Същото е с присъствието на малолетни по дискотеките. Ако аз не си науча децата къде са границите на сравнително безопасното поведение, не виждам кой ще го направи вместо мен.

 

Същото важи и за чуждите деца.

Може би се преувеличава вредата от игрите.
 Аз съм от поколението, което още в осми клас започна да има часове по военно обучение и ни учеха как да сглобяваме и разглобяваме автомат Калашников, а в десети клас ни пратиха на военизиран лагер с всички атрибути от казармата, включително и носенето на оръжие, хвърляне на учебна граната и накрая имахме съвсем реални стрелби по мишена. Обяснявали са ни и за ядрената бомба, и за пораженията при ядрена война и т.н.
Като гледам, не сме станали убийци, а сме държали истинско оръжие в ръцете си. Да не мислите, че това е много по-безопасно от компютърните игри?

 RadostinaHZ, има резон в написаното от теб, но и времената, по принцип, бяха други. Имам предвид, че сега...как да се изразя..."наслагването" на насилие у децата, осъзнато и неосъзнато, е много повече и ги "облъчва'' отвсякъде.
 Едно е да те учат да държиш Калашников с цел самоотбрана (нали тогава все ни плашеха с един лош Запад и една Америка, която, едва ли не, е готова всеки момент да нападне милата ни РОдина) и съвсем друго е да кълцаш глави, да стреляш по полицаи, да размазваш с ''колата си" по улиците възрастна жена с дете в ръката, което ТИ ДАВА ТОЧКИ(все сюжети от игри са това).
  Аз, лично (това конкретно по темата) преглеждам и знам съдържанието на всичко, до което има достъп детето ми на нашия компютър. Надявам се да успея да му налея повече мозък в главата, докато дойде момента да не мога да контролирам абсолютно всичко.

Че то и в компютърните игри винаги има история, в която накрая смисълът е да се отбранява доброто от злото. Разликата е в това доколко е приказният елемент и действителността. Диабло да не би да е пълна само с ангелчета? Има си всичко вътре - и скелети, и зомбита и т.н.

Много ми е странно, как пък като става въпрос за игри, всички се хващат за най-кървавите и се оказва, че всички компютърни игри, в които има битки, подтикват децата към агресия. Все се оказва, че родителите нямат никаква власт и никакъв авторитет пред децата си и все ТV-то, интернет и всичко е по-силно от родителя. Сякаш родителите са деца.

Миналата седмица имаше пресконференция на едни хора, които правеха кампания за образоване на родителите и децата за опасностите в интернет и как да работят в мрежата. По-добре да научим себе си и децата си да контролират собственото си поведение и да ги научим на техника на безопасност във виртуалния свят, отколокото да очакваме, че изведнъж всички медии и производители ще ги усари съвестта в челото и ще спрат да произвеждат и разпространяват продукти с насилие.

Според мен взаимовръзката агресивни игри - агресивно поведение е с обратен знак. Не компютърните игри инспирират агресията у децата/хората, а по-скоро тяхната поява задоволява някаква потребност, която се е зародила по-рано. Т.е. - първо идва агресията, а после се появяват и компютърни игри/филми/книги, които задоволяват в някаква степен нуждата от изява на агресията. И, в този смисъл, по-добре е да играят игри, в които съсичат чудовища, отколкото да се групират в банди и да си режат ушите.

Много против съм тези игри, не са ми любими. Първият път когато играх на компютърна игра беше на едно изложение в тогавашния Младежки дом. Редихме се 2 часа на опашка, за 15 мин. игра на тетрис...простотия. После от любопитство съм опитвала но никога не успях да се ''зарибя''. Мисля че е до дете и до възраст в която се откриват въпросните игри. Детето ми е още малко но дойде ли време ще положа максимум усилия да обясня и покажа че реалният живот е този който има стойност и смисъл. НО бих го оставила и да поиграе ако има афинитет да натрупа опит за собствена сметка. Дано не стане после така че да си мисля че възпитавам цветя а те порасли бодили...

А за сапунките нещо да кажете? 
Огледайте се наоколо, особено покрай вчерашния празник и кажете - колко жертви на кървави екшъни или компютърни игри видяхте и колко попарени надежди, формирани от розовите бози по ТВ видяхте? За разбитите сърца и двойки да не говорим... 
Направо се чудя откъде е черпило човечеството агресията си, преди изобретяването на компютъра? 

От сексуалния нагон и ограничеността на ресурсите.
А сапунките направо ме отвращават. Превърнали са се в някаква вариация на "филми за възрастни". То не бяха горещи сцени, то не бяха прелюбодайства и кръвосмешения, всеки ражда от когото му падне... Това е по-развращаващо за децата от компютърните игри.

Направо се чудя защо реши, че свързвам появата на компютъра с проява на насилие. Много любопитно ми е как възприемате точно такъв вид компютърни игри като част от ежефневието на децата, не само вашите. Доколкото виждам, децата на всички, отговорили в темата играят стратегически игри и обличат барбита 
Например твоят син, Сийке, какви игри предпочита и приемаш ли за напълно нормално да играе кънтър страйк по 3 часа всеки ден, стига да не гледа сапунки и да не рисува валентинки?

Голямото ми дете играе на игрички от сайта дечица,и на 2 игри за ралита сьс сьстезателни коли.Имаме и инсталирана най-новата за 2007-а игра,но там играе само таткото.Не позволявам на детето да гледа как се убива противника и хвьрчи крьв по екрана!

Думите ми не бяха насочени лично към теб.  Това за вредата на компютърните игри се носи в медийното пространство повече от 10 години, откакто персоналните компютри станаха достъпни за обикновените хора.
Да, наистина синът ми играеше главно стратегии, може би, защото и баща му това играе. CS има качен вкъщи отскоро, откакто имаме по-мощен компютър - старият беше слаб и паметта му не стигаше, за да обслужи разностранните интереси на трима ни. 
И сега обаче играе рядко, главно заради приятелите си в мрежата. Играе и някакви други игри, повече общува по скайп и форуми. Не се притеснявам от игрите му, вече е голям и прави разлика между виртуално и реално. Лично аз по-скоро се притеснявам от контактите му в мрежата, но това е въпрос на друга тема.

А това CS за Crysis ли става дума?

CS - counter-strike

Мерси,обьрках се от моята игра,че така си я пишем ськратено.

На друга, но тя е свързана с тази. Колкото и добре да си се погрижил за възпитанието и благоприятната среда на собствените отрочета, остава една малка вероятност да се подведат по разни съмнителни общества, особено във виртуалното пространство. Зълвичката ми, която е тийнейджър, по едно време се беше зарибила по някакви магии, разни вампирски истории и библии, но за късмет нищо сериозно не се оказа, само краткотраен интерес.
Всъщност децата, които бяха запитани за предпочитаните от тях игри бяха по-малки, някъде около 10-годишни, но до едно споменаха CS. А на тях със сигурност им влияе един час, прекаран в такава игра. Не само, че не изразходват отрицателната си енергия, но и я умножават и се нахъсват. Казвам го, защото преди време мой познат работеше в компютърен клуб и децата, които играеха известно време в мрежата, после излизат навън и се пребиват помежду си. Както и в междучасията се опитват да си прилагат задушаващо тръшване, видяно от кеча в късните часове. Затова и ме е грижа с какво се занимават другите деца, какво играят и какво гледат по тв.

лошото е , че самите игри сават все по-реалистични, игри от рода на (manhunt, GTA ) са в пъти по-лоши от CS.
Игрите винаги са моделирали поведението на играещия в играта, а понякога и в реалния живот. За това би следвало родителя да си поеме отговорността за игрите качени на домашния компютър.

От май миналата година на синът ми му е забранено да играе Кънтърстрайк. По-принцип той играе само на домашният компютър или плейстейшъна само игри закупени от магазина под наш контрол. За Кънтърстрайк бяхме направили изключение, защото искаше да играе в интернет заедно със съучениците си. Не го пускаме в клубове. Една вечер го заварих освирепял да крещи на някакво дете (с което играеше) по телефона, че нещо се провалило и объркало играта на отбора. Бях потресена от агресията му и злобната му физиономия. Веднага забраних играта. Спокойно му обясних какво съм видяла, защо забранявам и т.н. Естествено, че не беше съгласен и се сърдеше. Аз обаче не отстъпих. Смятам, че забранявайки играта и с други мерки от наша страна много подобрихме поведението му. Сега играе само на нашите си игри. Не се и сеща за Кънтърстрайк, а преди беше като зомбиран от тази игра.
Не смятам, че само и единствено игрите са причина за агресивното поведение на децата. Те просто са един от факторите. Като цяло може да се каже, че обществото ни е много агресивно и няма как децата да не се повлияят от това ако ние не сме на мястото си, за да говорим с тях и да ги разбираме.

Янечек, децата винаги са се пребивали. Бях дете във време, когато не само нямаше компютри, но и телевизията може да се каже, че играеше незначителна роля във възпитанието ни.
Пак имаше пребити деца, пак имаше пукнати с камъни глави, избодени от фунийки и скобарки очи, откъснати пръсти от саморъчно направени бомбички...   
Тогава главно се пресъздаваха герои и ситуации от кинофилми и книги. Играеше се на партизани и стражари, на индианци, на кръстоносци... Не играехме в клубове, а отраснахме главно по строежите. А там какви трагедии ставаха... 
Агресията е присъща за човека, проблем на възпитанието и на нас като родители е да научим децата си как да я извеждат по безопасен за околните начин. Един от тях, не най-полезният, са компютърните игри. А дали ще пребиеш другарчето си, защото си играл на КС или защото си прочел книжка за войната, все тая.
Най-доброто средство е спортът, но за жалост, все по-малко време и възможности имат децата ни за спорт. Говоря по принцип, за ситуацията в България в момента. И училището е голям длъжник в това отношение - няма нужда от религия, а от повече спортни бази и часове, в които децата ни да спортуват истински, а не да наваксват с диктовките (в началното училище), да карат полу- и напълно свободни часове в прогимназията и гимназията, защото салоните са отдадени под наем, защото няма топки или мрежи, или защото просто на никого не му пука, че кипят от енергия, която трябва да се изразходва.
За клубовете, кръжоците и другите творчески занимания в свободното време няма да повдигам въпрос, всички знаем какво е положението с тях...

А как точно да стане работата?.Няма компютърен клуб в който да не се играе CS.Не става играта през деня да се трие ,а вечер след 22.00ч,например да се слага отново ,защото тогава идват пълнолетни и играта вече може да се играе 
Честно казано няма и дете което да не я е играло 
Опасни са и други игри не само CS,Gta например е още по зле,там си вървиш по улицата и пребиваш хората наред  ,полицаи,жени ,деца,мачкаш ги с коли,мотори...наемаш си проститутки....абе тя си е страшна, а се води куестова игра.За протокола споменавам че в Норвегия Gta е забранена,точно заради всички тези неща.
А Мортълкомбат (не съм сигурна че го написах правилно   ) тя е толкова стара,с кошмарна графика,но все още се играе по клубовете от децата....
90% от игрите са с  насилие според мен - стратегиите и те са насилствени....нали целта е превземеш противника   

Доколкото разбрах съученици на дъщерями - 9-10-годишни играят тази игра. Винаги съм се чудила кога успяват, при положение, че по цял ден са на занималня и на училище. Единствено вкъщи може да сядат, явно с разрешението или поне без забрана от страна на родителите. Не мисля, че те са по-агресивни от всички останали деца в училището. Дори са много задружен клас и отношенията между децата са учудващо спокойни.

Това не са единствените игри, популярни сред децата. А по клубовете кои деца ходят? Тези, които или вкъщи нямат достъп до компютър, или бягащите от училище или които са по половин ден сами и се шляят без работа.

Телевизията показва далеч по -ужасни неща от компютърните игри. Дори в рекламите на обяд е пълно с кървави кадри  от по-късните криминални сериали, много по реални от която и да е компютърна игра. 
CS е най-безобидната от всички 3D first person shooter - при това се играе в екип.
Не мисля че компютърните игри са причина за насилието сред децата /по жестоките случаи за които се сещам са деца от село които нямат достъп до мрежата/.  Децата правят разлика между виртуалният и реалният свят. Намирам за високо рискови чатовете където основно ловуват тия изроди педофилите.
Преди се говореше че музиката по-точно Рок и Метъл провокира насилие.
За мен основната причина за насилието / и не само в детска възраст/ е в семейната среда и възпитание - т.е. личният пример на родителите.

И аз споделям това мнение.