Според мен най-важното за една домакиня е умението и да създава уют и атмосферата на любов и сплотеност,както се казва задушевна домашна атмосфера. Някои домове са като храм, втях влизам за да си почина и да науча нещо ново . В други витае напрежение.
А уменията на домакинята също са много важни ,но не са решаващи. Домашно сготвената храна излиза по -евтино, но при това изобилие на храни по магазините, освен това има и много кулинарни магазини с готово сготвена храна- защо да не се възползваме от тях. Аз много често купувам готова храна, а спестеното време отделям на децата си.
Мъжът ми казва за мен ,че готвенето не е най-силната ми страна.
А уменията на домакинята също са много важни ,но не са решаващи. Домашно сготвената храна излиза по -евтино, но при това изобилие на храни по магазините, освен това има и много кулинарни магазини с готово сготвена храна- защо да не се възползваме от тях. Аз много често купувам готова храна, а спестеното време отделям на децата си.
Мъжът ми казва за мен ,че готвенето не е най-силната ми страна.
. Затова пък мъжа ми е много подреден и подрежда вместо мен, какво толкова. За мен няма проблем за него също 
. 
Няма нищо по-вкусно от домашно приготвената храна ,а и навън трудно ще намериш ориз с лапад например или обикновена картофена яхния. И аз не съм голяма готвачка,но би ме било срам да кажа на мъжа ми,че не мога да готвя и малко по малко се уча. 
Какъв е този прост ориз с лапад или картофена яхния? Не четеш ли по разни други теми как много необичащи да готвят имат по-изискан вкус? 
А между другото сега се сещам,бях в една особена ситуация,дълго е за разказване,но в продължение на 2 месеца,единственото което ни се сервираше за ядене беше френска и италианска кухня,и особено фоа гра/ама в огромни количества/. Като се върнах в къщи 1 месец можех да ям само салати,от всичко друго ми се повдигаше.То и много хубаво не е хубаво. А и работата ми тогава беше такава,че наистина само ми сервираха яденето и като се върнах вкъщи умирах от кеф да готвя и да мия чинии. 