Поне ще знае, че животът му не е бил само едно мизеруване за 5 панела, за които най-вероятно наследниците ще се изпокарат, защото няма да могат да ги разделят. Съдилищата са пълни с такива "дечица".
- Публикувана: 16 фев. 2008, 18:21 ч.
- Последно мнение: 23 май 2008, 15:33 ч.
Живеенето под наем - плюсове и минуси.
У нас, в нашите условия, не виждам нито един плюс на живеенето под наем.
Имам информация за това, как се живее под наем в чужбина, в някои конкретни държави- цели блокове и квартали с жилища, предназначени специално за тази цел, където оставането и, съответно преместването ти в нова квартира не зависи от това, че на хазаина това му бил единственото свободно жилище, което ще дава на дъщерята, която ще се жени или на сина, който завършва и ще живее отделно.
У нас няма политика за наемите. Наемаш най- често напълно необзаведено жилище и се пренасяш с всичко, което имаш и което ти е нужно за един що- годе сносен живот. За местата, за които имам информация жилищата са почти винаги обзаведени, а цената на наема можеш да си я позволиш, каквато и работа да въшиш. Ако получаваш малко- наемаш малко жилище, в блок, но пак е обзаведено. Ако имаш повече- можеш да наемеш нещо по- голямо, можеш да наемеш къща дори.
Просто пазарът е коренно различен и има доста по- различни правила. На нашия "наемен" пазар от значение е правилото, което налага еднолично въпросният хазаин с 1- 2 жилища.
Преди да купим нашето жилище също сме живели под наем. Имам поглед и във връзка с клиенти /мои/, от едната и другата страна на барикадата, имам поглед по отношение проблемите и на двете страни. С чиста съвест мога да заявя, че ако имам избор никога не бих живяла у нас под наем.
Имам информация за това, как се живее под наем в чужбина, в някои конкретни държави- цели блокове и квартали с жилища, предназначени специално за тази цел, където оставането и, съответно преместването ти в нова квартира не зависи от това, че на хазаина това му бил единственото свободно жилище, което ще дава на дъщерята, която ще се жени или на сина, който завършва и ще живее отделно.
У нас няма политика за наемите. Наемаш най- често напълно необзаведено жилище и се пренасяш с всичко, което имаш и което ти е нужно за един що- годе сносен живот. За местата, за които имам информация жилищата са почти винаги обзаведени, а цената на наема можеш да си я позволиш, каквато и работа да въшиш. Ако получаваш малко- наемаш малко жилище, в блок, но пак е обзаведено. Ако имаш повече- можеш да наемеш нещо по- голямо, можеш да наемеш къща дори.
Просто пазарът е коренно различен и има доста по- различни правила. На нашия "наемен" пазар от значение е правилото, което налага еднолично въпросният хазаин с 1- 2 жилища.
Преди да купим нашето жилище също сме живели под наем. Имам поглед и във връзка с клиенти /мои/, от едната и другата страна на барикадата, имам поглед по отношение проблемите и на двете страни. С чиста съвест мога да заявя, че ако имам избор никога не бих живяла у нас под наем.
Ако цял живот мизерувам за няколко панела, най-вероятно няма да доживея до пенсия.
Ако цял живот мизерувам за няколко панела, най-вероятно няма да доживея до пенсия.
Дотогава, както се казваше в една приказка, я камилата, я камиларя.
Във всеки случай не съм привърженик на идеята непременно да оставя на децата си имот и това да е целта на живота ми.
За мен е важно да имам къде да живея, а не какво ще им оставя.
Така хем си почиват от навалицата в центъра, хем не дразнят Карбовски. Помните в една статия искаше да изгони бабетата от центъра на София. 
Българинът обича да мизерства в името на велики каузи - панелка, кола, плазма...
Всичко е въпрос на приоритети, добри семейни доходи в преспектива и правилна преценка на разпределението на финансите.
Разбира се, ако изплащането на кредит ми е непосилно и би ме обрекло на лишения, бих продължила да живея под наем.
Всъщност исках да кажа, че не бива нито живота под наем, нито имането собствен дом да се превръща в самоцел и да е на всяка цена.
Да, последното ти изречение е точно. Не бива да се превръща в самоцел нито едното, нито другото.
За съжаление моите впечатления са, да се смята за висша българска ценност жертвата в името на имота, който ще се завещае на поколението. Затова масово хората са готови да станат мъченици само и само да оставят един апартамент на децата си.
За съжаление моите впечатления са, да се смята за висша българска ценност жертвата в името на имота, който ще се завещае на поколението. Затова масово хората са готови да станат мъченици само и само да оставят един апартамент на децата си.
Наречете ме егоистка,ако щете, но аз купувам дом за себе си, дом в който да отгледам детето си, а не жилище, което да му завещая един ден. Това ще е моят дом-с разпределение което на мен ми харесва,обзаведен по мой вкус, в квартала и града, в които аз съм избрала да живея, жилище, което аз ще изплащам докато съм млада и в което възнамерявам да остана да живея на стари години.
А детето ми един ден вероятно също ще бъде изправено пред избора собствен дом или живот под наем и ще вземе 'правилното' за него решение.
А детето ми един ден вероятно също ще бъде изправено пред избора собствен дом или живот под наем и ще вземе 'правилното' за него решение.
Единственият плюс, ако може да се нарече плюс е, че когато живееш в друг град и нямаш възможност да си купиш свое собствено жилище, да живееш под наем, е временното разрешение.
Минусите са много повече: като почнем от това да не случиш на хазяи и съседи
до високия наем, консумативи и евентуални съквартиранти, с които трябва да се съобразяваш...
Радвам се, че повечето то тези неща са зад гърба ми
Минусите са много повече: като почнем от това да не случиш на хазяи и съседи
до високия наем, консумативи и евентуални съквартиранти, с които трябва да се съобразяваш...Радвам се, че повечето то тези неща са зад гърба ми
Българинът обича да мизерства в името на велики каузи - панелка, кола, плазма...
Всичко е въпрос на приоритети, добри семейни доходи в преспектива и правилна преценка на разпределението на финансите.
Разбира се, ако изплащането на кредит ми е непосилно и би ме обрекло на лишения, бих продължила да живея под наем.
Всъщност исках да кажа, че не бива нито живота под наем, нито имането собствен дом да се превръща в самоцел и да е на всяка цена.
. 
Ако имам жилище в София, наследено от мама и тати, естествено, че няма да живея под наем.
Ако нямам такова (както е в момента), бих предпочела да живея под наем (както е в момента) - да плащам 250 лв. наем или 750 лв. кредит 30 год.? Кой вариант според вас е по-добър?
Какво ще оставя на детето си? Ами да предположим, че имам имот, че доживея до 75-80 год., детето ми вече ще е на почти 50 год. Ами до тогава? Къде ще ходи това дете - сигурно ще е под наем, защото младите предпочитат да си живеят отделно. Изводът, който си правя за мен, е че това с оставянето на нещо за детето е безмислено.
Къде ще живея на стари години с мизерната си пенсийка ли? Ами на село!!! На тишина, на спокойствие и на чист въздух. Няма да стоя в София, да правя навалица в градския транспорт, защото пътувам почти безплатно и да гледам да се скарам с някой, защото не ми остъпил място.
Когато се пенсионирам и отида на село, детето ми пак ще е на възраст, на която вече ще има семейство и ще си живее отделно.
Ако нямам такова (както е в момента), бих предпочела да живея под наем (както е в момента) - да плащам 250 лв. наем или 750 лв. кредит 30 год.? Кой вариант според вас е по-добър?
Какво ще оставя на детето си? Ами да предположим, че имам имот, че доживея до 75-80 год., детето ми вече ще е на почти 50 год. Ами до тогава? Къде ще ходи това дете - сигурно ще е под наем, защото младите предпочитат да си живеят отделно. Изводът, който си правя за мен, е че това с оставянето на нещо за детето е безмислено.
Къде ще живея на стари години с мизерната си пенсийка ли? Ами на село!!! На тишина, на спокойствие и на чист въздух. Няма да стоя в София, да правя навалица в градския транспорт, защото пътувам почти безплатно и да гледам да се скарам с някой, защото не ми остъпил място.
Когато се пенсионирам и отида на село, детето ми пак ще е на възраст, на която вече ще има семейство и ще си живее отделно.
Единственият плюс е, че в момента наема ни е по-нисък от вноската по ипотечния заем, който ще вземем след 2-3 месеца.
Минуси много - от това, че не мога неща да ремонтирам в апартамента, защото хазяина въобще не иска да се включи в разходите, до това, че това са пари хвърлени на вятъра. Живеем в тази квартира от 7 години и вече ми е писнало.. Апартамент купуваме, за да живеем в него и последната ми мисъл е да има, какво да оставя на детето си..Въобще не се чувствам задължена по този параграф..Даже имам идея синът ми като стане на 18-19 г. да го гоня на квартира
Минуси много - от това, че не мога неща да ремонтирам в апартамента, защото хазяина въобще не иска да се включи в разходите, до това, че това са пари хвърлени на вятъра. Живеем в тази квартира от 7 години и вече ми е писнало.. Апартамент купуваме, за да живеем в него и последната ми мисъл е да има, какво да оставя на детето си..Въобще не се чувствам задължена по този параграф..Даже имам идея синът ми като стане на 18-19 г. да го гоня на квартира