Живеенето под наем - плюсове и минуси.

Да, ама каквото и да си говорим, в днешно време, сложно, променливо, не можеш да отречеш силата на парите.

Само с любов и духовна храна не става, няма какво да се лъжем. )))

И аз съм един много щастлив, свободомислещ и широкоскроен човек в собствено жилище и без хазяи, пък ако ще и най-готините на земята да са! 

Аз пък искам да оставя на поколението зеленчукова бахча и овошки за компоти и сладка.
Искам да живея на село и да им пращам яйчица, картофи и чесън за зимата. Имам си мечта и съм готова да се жертвам за нея. Чувала съм, банковите кредити помагат. Един ден...

Ами не мога да знам без да съм се сблъсквала с такива проблеми,които се изреждат напред в темата .
Може би настроението и нагласите ми са такива и поради тази причина.
А може би си е въпрос на вътрешно усещане,позитивизъм и вяра в собствените възможности
Както казах по-напред-това,че нямам собствено жилище не значи,че не го искам.
Някой просто се хващат за думите и ги изкарват от контекста.
Просто не съм готова да се сдобия с него на всяка цена.
Претеглям си нещата и преценям,че ако искам да водя живота,който водя сега,то не му е момента да се заробвам с кредит.
Просто не мога да го преживея това-80 000-100 000 евра за един апартамент.
И после се почва
Ще ги прежаля за къща обаче.
Овошки не ща.
Ама едно Жакузи в двора мога да тупна+ 600-700 квадрата райграс да тича и да се въргаля босо детето

Къщите, Хакиба, и аз ги гледах. Тия новите в полите на Витоша - 300 000 най-малко трябва да прежалиш.
Райграсът и жакузито не са включени 

По морето може да има някаква прИмоция .
На 1/3 от цената да ги дават
Изпрати ми днес една добра съфорумка/и тя безимотна горката /разни линкове на фирми,които ги предлагат.
Ще хвърля един поглед на цените и ако е на далавера ще свиркам.
Нали сме от по-мобилните-ще сменяме градове и местожителства ако се наложи .

Да, колко му е да яхна един мотор, да си закача отзад куфара и да си отвея косата някъде

Преди да си купя жилище, поживях и под наем. Смених няколко жилища. Като правило - обзаведени със 100-годишни вехтории, изхвърлени от последния ремонт на хазяина и донесени в квартирата, ама е обявено - напълно обзаведено.  Винаги се повтаряше един и същ сценарии в 3 разновидности, според зависи от случая, ама винаги. И понеже не мога да живея в кочина, първо питам - може ли да направя козметичен ремонт (щото вътре е задължително кочина, а там пък, където не е, наема не ми е по джоба), отговарят ми - може, ама за ваша сметка, няма да се приспадне от наема. Подготвена съм за това и казвам ОК. Правим ремонта. Става чисто и прилично. Викам дърводелец да оправи изметнатите стари дограми и после ги боядисвам. Купувам дамаски и шия калъфи за мебелите, поне да не им личи 100-годишната им давност, нови покривки, възглавнички, окачвам и нови пердета. Като всичко старо старателно прибирам по кашони и пазя, все пак когато някога си тръгна, ще го издам на собственика. Навивам на руло прокъсаният килим и го запъхвам някъде под някое легло да не го гледам. На негово място слагам мой, нов. Шия нови калъфи и за мърлявите и продънени матраци, че ме е гнус да легна върху тях. Сменям и осветителните тела, като старателно запазвам старите в кашони. Окачвам картини по стените, слагам много цветя, започва да се придобива някакъв уют. Изливам тонове белина в банята и на края се вижда действителния цвят на фаянса, който преди е бил в неопределено мръсно сиво - бежово.  Каквото трябва и там подменям, боядисвам и ремонтирам. Жилището най-накрая започва да заприличва на човешко и обитаемо.
Идва хазяина за наема, доволно цъка, оглежда, казва браво и заявява, че от следващия месец вдига наема, като правило двойно. Ми жилището е луксозно де, за луксозни жилища и наема е друг. Какво като има договор, на който не му изнася, да се пренася, айдеее... Или ще повика хубави хора, който да ни посъветват да се изнесем, ако се сещате какво имам в предвид.
Това е първият вариант. Вторият е - след огледа на подобренията, заявява с тържествен тон, че синът му/дъщерята се връща със семейството си да живее тук и сори, ама ще трябва да се изнесете. Има и трети вариант - след като е одобрил новият вид на жилището, след седмица води кандидат - купувачи, щото е решил да го продава. И го е обявил - след основен ремонт и с много подобрения, следователно и цената е адекватна. Има договор, ама върви да го съдиш, ще ти стъжни живота, имота си е негов.
Та след всички перипетии, напънах се и си купих собствено жилище с 300 зора. Вече под наем в тази държава - никога, та ако ще и символичен да е  А, щях да забравя, аз съм стартирала от нулата, на никого не го пожелавам и никак не бих искала детето ми да премине през същото. Който го кефят наемите - негова си работа, аз обаче вече под наем - не. 100 пъти по-добре е да си имам работа с банката, отколкото с разни идиоти.

и ние ако купуваме имот ще е къща,мислим вариант и за американска.предимствата са огромни,особено когато човек има и деца.

всички ,които са на квартира се оплакват от старото обзавеждане .няма ли необзаведени апартаменти под наем в България?аз вече не бих се нанесла някъде,където някоя бабушкера си е оставила стария въшлясал матрак(извинявам се за грубия език,но някои хазяи наистина не знаят къде се намират).

Добре, де, защо наемаш жилище, което не ти харесва? Същото наблюдавам и при купуването - тук не е наред, това не е хубаво, ама хайде, от мен да мине. Точно такъв начин на мислене не мога да го приема, въпреки, че го разбирам. Ако не ти харесва съотношението качество/цена, просто отиваш на друго място. Че и козметични ремонти и нови калъфки. Ами, че наемателят сам се набутва между шамарите. Като искаш хубаво жилищо, обикаляй докато намериш, освен ако не са те изгонили от старото от днес за утре.

като имаш договор как ще те изгони?нали в него е упоменато при какви условия може да се развали договора?няма никаква нужда да го съдиш,просто казваш,че няма да се изнесеш  ,да те съди той.няма ли някакво сдружение за защита на наемателите?
а и като се правят ремонти е хубаво човек да се договори ако не приспадане от наема,то поне удължаване на срока за обитаване на жилището.и каква работа имат хазяите у вас след като вече си се нанесла?

направо ми настръхва косата от нещата,които сте писали.

Е как що... от зор. Как да наемеш нещо за 700, като имаш 300. Не може.
Как да се нанесеш в тотално необзаведен като не разполагаш с два шкафа на кръст.
А при това юнашко местене, собствените мебели придобиват един много "приятен вид", нещо им увисне, ъгъл се отчупи.
Пък и аз за под наем пълно кухненско обзавеждане не бих купила, то си е лудост.
Така е в общия случай. Хора, които са под наем в жилище, което ги устройва напълно или почти, са малко. Така мисля.
Сега например и на мен ми е добре, където съм, но какви простотии съм преживяла.

В такъв случай как човек, който има 300 лева за наем максимум и е зле откъм собствено обзавеждане ще може да плаща вноска по ипотека за по-хубав имот? И ако плаща такава вноска при сегашните цени на имотите и ниво на лихвите, какъв апартамент може да си позволи и на какво място? Пак ще живее в подобна мизерия, че и по-лоша дори, но ще се успокояв с факта, че тази мизерия ще е негова след 20 години. И на всичко отгора ще се ръси за ремонти на общите части и т.н.
Собствеността е много скъпо удоволствие и не е за бедни хора.

Така е. Забелязала съм, че като се закупува жилище, все се намира нещо за продаване, някой даде едно рамо.
Със сигурност не е по силите на всеки да изплаща кредит.
Мисля, също, че за кредит сме готови да се бръкнем повече, отколкото за наем, което си личи от цялата тема.
Българинът обича да мизерства в името на велики каузи - панелка, кола, плазма...

А каква е алтернативата? Не мизерстваш и... какво?