Темпераментните деца - тема 3

Държанието му наистина е ужасно, та даже аз се притеснявам, че дори треньора ми спестява част от истината.
По време на тренировка, в която концентрацията е важно нещо и то концентрацията на всички, Лъчи примерно тича или ляга на земята и се търкаля или говори високо и пречи.
Треньора им е страшно възпитано и интелигентно момче и съм сигурна, че Лъчи му пречи доста защото дори и в случаите, в които съм присъствала на тренировките Лъчи пак не е перфектен имам предвид от към дисциплина.
Вчера като отидох да взема Лъчи момчето видимо беше ядосано, но аз не схванах още там, че причината е бил Лъчи. Боби ходи на втората тренировка и като отиде мъжът ми да го вземе бяха говорили с треньора.
Направо ти казвам като се изправя пред това момче, което на години спокойно може да ми е син и се чувствам като ученичка - супер тъпо и безсилно, че не мога да са справя със собственото си дете.
Верно е че са малки, но и самата аз съм се занимавала с това и дори с по-малки дечица. Имам представа от държанието им. Наистина Лъчи като е в лигава фаза е труден за изтърпяване и овладяване.
Иначе той се кефи на самия спорт, харесва много треньора, но.......
Не искам да го отписвам, първо защото той и така има енергия за още трима, второ защото поради специфичния си опит мога да преценя, че наистина има супер данни за въпросния спорт / за сравнение Боби просто тренира доста, но няма тези физически дадености/. И най-важното не мога, не искам да отстъпвам и да се предавама, защото това би означавало че той ще реши, че това е начина да ме манипулира  , а именно това е недопустимо според мен.
Ох не знам вече  Не ми се ще да ви мрънкам, но наистина се чувствам като хамстер във въртящо ес колело - няма слизане!

Lennyh защо не смениш треньора - да му се падне някой дето той да не "харесва"
и още нещо - за мен лично не става ясно защо ако се откажете от спорта той ще надвие? той не иска да спортува, а ти искаш той да ходи? ми така е ясно защо се държи ужасно.....
ако пък не е така - какво ще спечели той ако го спреш? нищо...още повече че ще му липсва учителя и занятията....
помисли - за мун тук е разковничето - защо ти си мислиш, че той ще надвиее ако спреш спорта?
спри го и го запиши на нещо друго...винаги може да продължите пак тамв след като той види какво губи...
и още нещо - това че с учителя се разбират, не значи , че учителя има подход да го накара да свърши каквото трябав...може да е по-мекушаф или да не му се занимава или просто да не си пасват с детето ти...пробвай пък да смениш учителя....

catnadeen Лъчи е записан да тренира по негова инициатива, защото гледаше брат си и освен това донякъде не и без моя намеса разбира се.
Когато той се роди аз все още водех дечица и докато все още седеше в количка и се подмотваше из залата не спрях заниманията си. Така че той на практика е израстнал в залата - там проходи. Един вид генетично му е заложено увлечението към този спорт.
Така че той иска да спортува, просто не желае да приеме реда в залата, а това е различно.
Колкото до треньора аз не мога да кажа и дума против това момче. От гледна точка именно на човек с опит - видях как води тренировки и даже се възхитих на търпението и такта му на моменти - аз съм по-рязка и по-строга.
Има безспорни качества и в спорта, който преподава - тоест е от любимия ми тип треньори - който показва, а не само казва какво да се прави. Гори си момчето в работата, обича я, разбира я.
Е при стария треньор нещата изглеждаха по-добре, може би защото нрава и подхода му се приближаваха повече до моите  беше по-рязък и безкомпромисен.
Детето напредва независимо от лиготията си и няма друга причина освен недисциплинираността му, за да го спра.
Няма как да сменя треньора, защото това означава да го водя на друго място, в друго училище а това ще е проблем и за брат му защото няма как да се разкъсам на две.
Проблема не е  в това, че Лъчи не иска да тренира или не харесва треньора. Проблема е в това, че той не желае да спазва реда въведен за всички в залата! Същия е проблема и в училище и от там ли да го спра или преместя?!
Затова и смятам че ако го спра първо ще покажа тоталното си безсилие и второ ще пропилея това на което е способен, защото пак ти казвам имайки опита аз само бих могла да си мечтая на времето за дете с такива данни / физически/ в моята група.
Ще се наложи да се преборим с треньора, за да надделеем ние, а не ината на Лъчи.

п.с.  catnadeen много ти благодаря за включването полезно ми е когато някой ми задава така въпросите, че да огледам позицията си отвсякъде, защото така бих могла да открия скритата картинка. За жалост тук няма нищо скрито ще трябва да се култивираме.

 Lennyh, съчувствам ти. Има периоди, в които е по-трудно от обикновено, защото нещата се случват в обстановка, в която има хора, които нито са длъжни да имат по-специално отношение, нито пък е добре да го проявяват, дори и да имат такова. Редът си е ред. Иначе, на една тренировка, на която има, примерно 15 или 20 деца...ако всяко си покаже магарийките...ами то тренировка няма и да има накрая... Зачитането на авторитет е, може би, най-трудно постижимото за деца, като нашите. Моето диваненце е страхотен инат и когато влезе в "лигав" период, както го наричаш и ти (и аз така му казвам) просто няма тишина и спокойствие, докато не стане на неговата. Крещи, плаче, тръшка се, лигави се,...ядосва се ужасно. А слуша (при това с променлив успех) само мен. Командва всички, налага се на всички, а лелите в градината просто понякога не мога да погледна...Той иначе е ужасно подреден-почти до вманиачаване. С невероятен педантизъм връща нещата на "техните" места (наричаме го "Монк"-от филма ..естествено размерите на явлението не са застрашителни като на героя от филма ). Много обича реда, с който е свикнал и всяка промяна го докарва до бяс направо. Понякога, например, за някой празник, в градината подредили в някой кът нещо тематично. Той отива, разваля подредбата, защото имало там някакви си неща, които е виждал преди това сложени на друго място и изобщо никой не иска да чуе, че сега "не трябва да ги връща по местата". И забелязахме, че идеята не е чак толкова да е на мястото си дадено нещо, а пак, като винаги, да е както той иска. И никой, освен мен не иска да чуе...Пък само това да беше... Големи срамове бера понякога...та знам, де...Разбирам за какво говориш....Пък е един такъв усмихнат, подкупващ...един невероятен манипулатор. Майка ми го нарича "железен юмрук в кадифена ръкавица'' 
 Проблемът ми е, че крехкото равновесие в нашите (така да се каже) отношения, много бързо се разваля от хора, които не знаят как да подходят към него и му позволяват да ги манипулира и да се глези безобразно. Аз не съм някакъв "цербер", но и не мога да се съглася да му се позволява всичко и по всякакъв начин, само да спре да крещи или да се тръшка...Пък да обясняваш на всеки един , поотделно, какво е специфичното в детето ти и как, точно, трябва да се държат с него, че хем "мир да има", хем да не се "качва на главите" на всички, ми се вижда мисия-невъзможна...Не знам...
  Как се справяте вие с ''грешното'' отношение към детето ви? Как точно "опазвате'' мъничките победи, които с толкова търпение и постоянство постигате с вашето дете, а толкова лесно стават на "пух и прах'' само с една неподходяща дума или поведение на "доброжелател"?

май разковничето го каза - действа му подход като твоя - като стария треньор - по-остър и безкомпромисен
не можеш ил да поговориш с треньора да е по-строг - ако не спазва дисциплина да го наказва да не играе с другите а само да гледа анпример?
нашите деца обичат да се изживяват център на вселената и ако не може да го прави - няма по-добро наказание...поне така мисля
опитай - няма какво да губиш
виж в училище е по-трудно защото не може всички учители да ги програмираш какво и как да правят...а и не им е това задачата...
освен да го накажеш ли ...знам ли...докато не види че неподчинението води до някакви последици - не вярвам да приеме думите ти насериозно.....
не занм - аз тук имам Макареновско възпитание и няма да влизам в личните си виждания...
западните психолози ще те посъветват търпеливо с много обич да обясняваш белким вдене...но и в същите държави - напр Америка най-често - всяка седмица някъде влиза в час полудял тинейджър и застрелва половината клас...

успеух и мен ме чака нещо подобно с малката...

И на мен днес ми стана много тъжно, даже си поплаках. Последните няклоко ходения при логопедката бяха пълен крах - отказ да слуша приказка, отказ да разказва по картинка, отказ да отговаря на поставени въпроси, отказ дори да разглежда картинки. Макар отлично да познава буквите, прави се, че не ги разпознава, кравата нарича кон, момичето нарича дядо..., даже се е крил под масата. Днес тя директно каза, че няма смисъл да продължават така. Съгласна съм, и аз така мисля. Но сега накъде... А както казва и Лени, не мога да намеря в нея никаква вина- много я харесвам и съм убедена, че е отличен специалист и че положи макимални усилия нещата да потръгнат и тя да му бъде от полза. На нас това не ни е първата логопедка, и предишните бяха добри и реномирани логопеди, но винаги след първите няколко ходения той успява да загуби интерес, да премахне 'бариерата' на авторитета и да започне да се държи толкова неуместно, че да направи посещенията безсмислени и да прекрачи границата на търпението на хората, които работят с него. Знам, че и да упорствам и да продължа да го водя, това до нищо добро няма да доведе, т.е. все съм губещата страна.

Не съм привърженик на крайностите, но, четейки последните страници, просто ме "човърка" да си го кажа. Вярно, всяко нещо си има граници, но... защо никой да не е длъжен да има по-специално отношение (не към нашето дете, а към ВСЯКО дете)? За мен педагозите за това са педагози, логопедите - логопеди, инструкторите - инструктори. Не за да се държат еднакво с всички, да си изпеят песничката и да излязат от залата, а за да потърсят и намерят правилния подход към всяко дете. Не мога да коментирам конкретните случаи - вие си знаете най-добре, но какво значи - той е мек, той е търпелив и т.н? Ами като е мек и търпелив известно време и не става, значе е време да опита друг подход (което, разбира се, може да съгласува с родителите). Още повече ако вижда, че детето има данни. Така и за логопедката - дори с още по-голяма сила, защото става дума за индивидуални занимания - какво значи, че няма смисъл така да продължава. За мен значи само едно - че тя не може да намери подхода и начина...
Намесвате и училището - наистина тук нямаме много избор, на на други места хората си избират училището да е такова, където ще приемат и разберат детето, с всичките му плюсове и минуси, т.е. ако има нужда да направи две кръгчета в час например, това да не е краят на света...
Може би съм малко рязка в момента към всички специалисти, работещи с деца - много съм изморена покрай тежкото боледуване на Ники, най-вероятната причина за което е именно стресът от такъв "специалист" (в комбинация с няколко други фактора)... Но като цяло си мисля, че това е начинът, и че именно в специалистите трябва да е инициативата да потърсят подхода и начина, а не просто да са меки, твърди или еди-какви си. Това май се явява обратното на Макареновското възпитание, но както се вижда, колкото се стрелят в чужбина, толкова се стрелят (вече) и у нас... А и в близкото минало - това, че не са се стреляли, не значи, че не е имало купища други извращения, за които нито сме чували, нито сме виждали, по простата причина, че нямаше медии тогава...

Честит празник!!!
Желая ви много щастливи и топли мигове момичета!!!
Дано слънчицата, които отглеждаме с такава любов един ден ни огреят с топлите си лъчи и бъдем възнаградени с най-прекрасното чувство, че сме победили всяка трудност в името на щастието на децата си!!!


Maria.St  това беше причината поради, която влязох в тази тема.
Убедена съм, че към всяко дете ТРЯБВА да се проявява индивидуално отношение и подход. И това се опитвам да го изисквам от хората, с които имам допир - учители, треньори, логопеди, психолози. Проблема е че отношението е едно, а съвсем друго е приучаването на децата ни към спазването на общоприетите правила и ред за всяко определено място било то училище, било то тренировъчна зала, или каквото и да е друго.
Поради спецификата на нашите сладурчета, това е една идея по-трудно за нас. За мен моите деца винаги са били с нестандартни и различни реакции от другарчетата си. Лично аз смятам това за плюс, но когато се движи все пак в разумни граници.

Maria.St, аз също мисля, че трябва да има специално отношение, но и специалистите са хора и също имат своите особености.
Ще споделя от моя опит с логопедите. Една от логопедките беше по-строга, много съм й благодарна, че ми показа как със строгост детето може да довърши започнатото. Другия екип бяха много финни хора, също много добри професионалисти, но никога нямаше сами да проявят такава строгост към детето, просто защото и в живота не проявават. За това си мисля, че специално отношение може да има, но винаги ще зависи от особеностите на човека отсреща. Наскоро си говорихме с мъжа за детските градини и стигнахме до извода, че трябва да търсим учителка, чийто обичаен подход, да кореспондира със същността на детето. Е, това как ще стане не знам, в момента е с метода на пробата и грешките.

За другата ти забележка, че се стрелят -  това е нещо, което много ме вълнува, защо децата дори и в БГ са такива жестоки, тези снимки в интернет от масов бой, счупени глави и други. Преди си мислех, че е поради кризата, родителите са се борили за оцеляване, несигурни работни места и т.н. Но сега поне в Сф голяма част от хората са спокойни за прехраната си и пак децата в 1-ви клас си бият главите в пода.

Lennyh, напълно съм съгласна, че редът трябва да се спазва  Но според мен нещата са много преплетени.

Първо ние като родители, трябва да подбираме за децата места, където редът е поне донякъде съобразен с техните нужди и възможности.

Второ, педагогът (учителят, треньорът, еле логопедът и психологът) трябва да потърсят и намерят подхода да научат детето да спазва определения ред, когато е с тях. Което не значи, че ние, родителите, нямаме роля в този процес, но все пак не ние сме там на място, а и не можем да бъдем всеки път, нали?

Конкретно за тренировките, понеже се сблъсквам с абсолютно същия проблем с моя син - много спортна личност, обича да се движи, да спортува и т.н. НО... Винаги, стигнем ли до структурирани спортни занимания, има някакви проблеми. Много съм си мислила по въпросите и почти винаги стигам до извода, че проблемът е основно в учителя и в неговите възможности да намери начина, и в доста по-малка степен - в моето дете. Не виждам например какво пречи ако в конкретен момент не му се тренира на детето - да отиде в някаква усамотена част на салона и там да си скача, без да пречи на другите. Или да седне на пейката и да гледа отстрани. Според мен, ако не се прави такава драма чак, един-два пъти ще отиде, на третия път - сам ще иска да е с другите. И какво значи, ами ако всички отидат? Ако всички отидат, значи нещо не е наред с тренировките - не са съобразени с възрастта на децата или нещо друго...
При нас всяка прекалена настойчивост от моя страна е довела до нещо лошо в крайна сметка (и до още по-отрицателен резултат) - ходихме известно време на кънки, с голяма доза "дисциплиниране" от моя страна, сега по никой начин не мога да го закарам там. Ходи една седмица на ски, пак с големи разправии и сцени, сега е две седмици тежко болен (толкова тежко болен не го бях виждала досега).
И пак казвам, много добре разбирам дилемата - сега по същата схема мъдря плуването - защото съм на ръба и от него да се откажа, а хич не искам да се отказвам, но... Това е - в мнооооого голяма степен нещата зависят от личността, която ръководи съответното занимание, и в доста по-малка - от факта, че нашите деца по-трудно свикват да спазват реда.

Впрочем, бях забравила съвсем    И аз ви пожелавам честит празник и много много моменти на майчино щастие и гордост   

TanyaMG, пишем едновременно, така че ще вметна още нещо - напълно съм съгласна и точно това казвам - че от нас зависи да изберем мястото и човека така, че максимално да кореспондират с потребностите и възможностите на детето ни (друг е въпросът доколко имаме избор...)
И все пак - т.нар. специалисти също трябва да проявят известна доза гъвкавост, просто това им е работата в крайна сметка. Не може всички под ножа и с един подход

И при нас опитът със зимните кънки беше неуспешен- липса на дисциплина, на чувство за принадлежност към група и треньор, ту влизаше, ту излизаше от пързалката, след няколко ходения съвсем му доскуча и спряхме. Сякаш  когато някой се опита да го организира, настъпва проблем. Най-обича сам да решава - дали ще тича, дали ще реди пъзел, дали ще играе игра или ще гледа филм. Но как да се създадат уменията да се спазват общоприетия ред и правила на места като театър /куклен/, спортно събитие (тренировка), празненство, училище, курсове /по езици напр./, градски транпорт. Не ми харесва винаги да търся алтернативни решения (засега само на градския транспорт сме намерили алтернатива ) или просто да зачеркна тези неща от възможни дейности.

Да и до стиковането на позициите на родител и възпитател \ тук слагам всички хора занимаващи се с децата ни - учители, треньори, логопеди и психолози\.
Аз затова ще продължа борбата, защото като цяло подхода в конкритния случай на треньора към групата като цяло е много резултатен. Има едно - две зрънца като Лъчи, с които той не се справя и може би това идва от липсата му на опит. Така че аз ще продължа да се пробвам да шлифовам мойто си камъче, с надеждата един ден да заблести!!!
Ако ли не просто ще съм поредния родител, който не се е справил, а за жалост май има доста такива.

Е, да, то какво ли друго ни остава... Дано поне се сбъднат надеждите ни 

честит празник

хайде няма да пиша днес че съм преуморена
но не може без дисциплина
всеки е специален но трябва да се съобразява с всички,  а не всички с него

Борис още не съм го водила на организирани занимания и една от причините е,че той много бързо се отказва, ако нещо не го може. Преди малко рисуваше нещо и като каза, че не приличало на истинско, къса, вика, истерясва......обяснявам, че това не е снимка, че е добра рисунката, че следващата ще стане по-добра....нъцки, невдява.
Снощи ми заяви, че искал само на компютъра да пише, защото иначе не можел и му ставали грозни буквите.....после разказвах приказка за чертите и ченгелите и аз как съм се учила да пиша......има желание, ама няма и грам търпение.
Иначе на места, където се изисква да се съобразява (театър, магазин и пр.) се държи адекватно.....като усети, че вече не издържа казва, че иска да си ходи....поне ме предупреждава