- Публикувана: 17 фев. 2008, 16:11 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2008, 21:27 ч.
Усещахте ли липсата не бебето след раждането?
В един разговор с една майка и спомних, колко трудно ми беше да се адаптирам в първите дни след раждането...Все чаках ,любимото ми ударче с краче, или вътреутробното хълцане...всичко което ми напоняше, че малкото човече е с мен..и това се изпари сякаш изведнъж...разбира се,че бях страшно щастлива че вече мога да видя и да си погаля детенцето...но мъчеше ме някаква носталгия.Интересно ми е дали при вас се е случвало нещо такова.дали това е част от следродилната депресия?
Ами и аз се чувствах като теб за около седмица, а може би и повече след раждането, въпреки че бебчо беше с мен 100% от времето. Все имах усещането, че той ме рита и хълца в корема.
Не, не ми е липсвала бременността веднага след раждането. Изпитвах абсолютно удовлетворение и щастие от появата на едно синкаво бебенце, от мириса му на мляко, от топлотата му. Но започнах да изпитвам лека носталгия и да оглеждам всички бременлийки с трепет може би 3-4 месеца по-късно.
Не,радвах се повече че вече мога да го гушкам 
Не. Нямах време изобщо да се замислям за такива неща 
Изобщо не усетих такова нещо и при двете си деца. Дори контактът с бебето си е по- пълноценен- виждам го, пипам го, храня го, галя го, пея му, то реагира и т.н.
Мисля, че с редица въпроси се преиграва и хората създават и виждат проблеми и последици дори и там, където не съществуват. Имах достатъчно ангажименти и изживявания, за да не усещам такива липси. Даже не усетих и какво е това пост родилна депресия, въобще.
Мисля, че с редица въпроси се преиграва и хората създават и виждат проблеми и последици дори и там, където не съществуват. Имах достатъчно ангажименти и изживявания, за да не усещам такива липси. Даже не усетих и какво е това пост родилна депресия, въобще.
нищо не ми е липсвало от бременноста,радвах се че всичко приключи блогополучно
Препоръчани теми