аз единствено мислех, че няма да кърмя след годинката. иначе, не мисля, че е проблем нито спането с мама, нито кърменето на поискване,нито носенето.режимът за мен няма нищо общо с възпитанието. извън това не ми пука да й откажа всичко, което преценя, че трябва, а тя се научи, че колкото и да ми реве има неща, които не може да прави. може пък просто да е послушна, но засега изпълнява каквото й кажа.
- Публикувана: 18 фев. 2008, 11:25 ч.
- Последно мнение: 29 март 2008, 10:27 ч.
Каква я мислех - каква стана:):):)
Железен ред и дисциплина! Никакво спане при мама и тати! През ноща не се реве и не се храни, ако много знае ще си пореве и ще му мине! Да, ама не! Нищо от тези мои приумици не се случи и слава Богу. От момента, в който се роди възприех детето си като личност, която има своите нужди, аз бях и все още съм инструмент за тяхното задоволяване. Не сд чувствам манипулирана. Радвам се, че така стана. Сега имам спокойно дете и никакви проблеми с режима. За мен това е начина да отгледам самостоятелна личност. Смея да твърдя, че за крехката си възраст е доста самостоятелен.
Две сме!
Аз дори се хванах да работя - към две фирми!
Не съм го подчинявала на никакъв строг режим - всичко според него самия!
Майчинството ми е прекрасно.
Живи и здрави!
и се наложи да си спря кърмата 
Ами не помня какво точно съм си мислела, докато бях бременна първият път, но определено Алекс си имаше нейно мнение по всички въпроси докато беше бебе. Не съжалявам за нито една минута, независимо какво съм мислела и искала - за сега / дано и за напред / имам добро и възпитано дете.
За второто също не смея нищо да си мисля. Каквото стане.
За второто също не смея нищо да си мисля. Каквото стане.
С първото дете се опитах да бъда строг родител.Спазвахме режими,не носех на ръце,не люшках,не я слагах в моето легло.Сега с малкия прави всичко точно на обратно и съм изградила една много добра връзка с него,почти сме едно цяло.Докато с голямото ми дете не беше точно така,беше ме страх да не я разглезя като бебе,е разглезих я по-късно и съжалявам,че не съм използвала времето в което е била бебе да й се радвам да я гушкам и люлея.Не,че сега не го правя,но е по-голяма,но затова пък малкия не оставям на мира.Ами какво,веднъж са бебета.
Железен ред и дисциплина! Никакво спане при мама и тати! През ноща не се реве и не се храни, ако много знае ще си пореве и ще му мине! Да, ама не!
Даааа и аз така си мислех преди да родя.
Лошото е, че сега си повтарям тези думи за следващото дете
Абе то и аз говорех много работи преди да се роди синът ми, но нещата не се развиха точно според плановете ми. Това е положението.
Това е положението. 
А аз май съм постигнала точно това,което исках:
-Никога не го приспивам на ръце-сам заспива.
-Не спи при нас на леглото.
-Има ясно изразен режим на сън и хранене.
-Играе си сам в кошарката
-Не съм го свикнала на ръце изобщо.
Общо взето съм на мнение,че децата сами определят как да се отглеждат,НО ако ние им го позволим!Няма дете,което неможе да се възпита по начин,по който родителя желае.Имат си характер,да,имат си желания,да,но винаги има граници,които родителя поставя.И това в никакъв случай не значе детето да е нещастно или подтискано по някакъв начин.Напротив!ПРОСТО ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ УЧИ НА САМОСТОЯТЕЛНОСТ И КОНТРОЛ,ЗА ДА ЗНАЕ,ЧЕ НЕ ВИНАГИ ЩЕ ПОЛУЧИ ТОВА КОЕТО ИСКА!Всяко дете е податливо на промени,но трябва да се започне още от първия ден.И не бива да се правят компромиси с това.Родителя за това е родител-да възпитава!Защото на бебето му е нужно да е обичано,щастливо,но и напътствано.Не бива да си прави каквото си иска,защото може да те побърка.А и после цял живот ще е свикнало да получава всичко и веднага.Това според мен не е правилно.Живота е пълен с изненади и разочарования,нали?......
-Никога не го приспивам на ръце-сам заспива.
-Не спи при нас на леглото.
-Има ясно изразен режим на сън и хранене.
-Играе си сам в кошарката
-Не съм го свикнала на ръце изобщо.
Общо взето съм на мнение,че децата сами определят как да се отглеждат,НО ако ние им го позволим!Няма дете,което неможе да се възпита по начин,по който родителя желае.Имат си характер,да,имат си желания,да,но винаги има граници,които родителя поставя.И това в никакъв случай не значе детето да е нещастно или подтискано по някакъв начин.Напротив!ПРОСТО ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ УЧИ НА САМОСТОЯТЕЛНОСТ И КОНТРОЛ,ЗА ДА ЗНАЕ,ЧЕ НЕ ВИНАГИ ЩЕ ПОЛУЧИ ТОВА КОЕТО ИСКА!Всяко дете е податливо на промени,но трябва да се започне още от първия ден.И не бива да се правят компромиси с това.Родителя за това е родител-да възпитава!Защото на бебето му е нужно да е обичано,щастливо,но и напътствано.Не бива да си прави каквото си иска,защото може да те побърка.А и после цял живот ще е свикнало да получава всичко и веднага.Това според мен не е правилно.Живота е пълен с изненади и разочарования,нали?......
Всичко написано важи и за двете ми деца!!!
Много си права.Не родителите възпитават децата.Напротив-децата възпитават родителите си.Няма точна схема за отглеждане на дете.То само те води как и кога да стават нещата.
Да и аз мислех много работи, но не става така както си мисля. Преди да изляза в майчинство казах на шефа си, че ще се върна на работа до една година, но сега сърце не ми дава да си оставя бебето друг да ми го гледа /било то и баби/, вече казах в службата че няма да се върна скоро.Немога да работя и да знам, че малката ми дъщеричка е при друг човек по цял ден, няма да го приживея.
ей защо си мислите че децата ни нямат режим и че стават разглезени. ами голяма работа като не се хранят под час или не спят под час. ние техните родители не го правим та те ли.
а и още нещо те чувстват че живота ни е много напрегнат и нямаме достатъчно време за тях и по този начин те привличат вниманието ни
имам две момченца първото сега е на близо 6год беше много кротък до 1,6г след това го "захапа" беса и все още го държи, но вече не като в началото. малкия върви по неговите стъпки без да съм налагала режима който имаше брат му.
ами какво да се прави нали са си наши дечицата.ще им викнем ще им се скараме пък като дойде време за лягане пък ще ги гушнем.
да са ни живи и здрави
а и още нещо те чувстват че живота ни е много напрегнат и нямаме достатъчно време за тях и по този начин те привличат вниманието ни
имам две момченца първото сега е на близо 6год беше много кротък до 1,6г след това го "захапа" беса и все още го държи, но вече не като в началото. малкия върви по неговите стъпки без да съм налагала режима който имаше брат му.
ами какво да се прави нали са си наши дечицата.ще им викнем ще им се скараме пък като дойде време за лягане пък ще ги гушнем.
да са ни живи и здрави
за деца, които реват, искат да им се купи веднага сладолед, тръшкат се по земята - мислех колко са глезени, аз няма да позволя това да се случи с моите деца - е случва си се най-редовно
и второ - как такива грозни родители имат такива красиви деца ами много просто няколко години безсъние и зор и така.
и второ - как такива грозни родители имат такива красиви деца
ами много просто няколко години безсъние и зор и така.