Най-хубавите стихове за мама

Уникално! Просълзи ме,преди дни беше много актуално това стихче за мен. 

Това ме разплака

Предавам ти короната си, дъще

Васка Мадарова

Предавам ти короната си, дъще.
Преди да си я сложиш на главата
обаче, като майка аз съм длъжна,
със теб да поговоря за цената.
Най-важно е да знаеш, че в принцеса
не се превръщаш само по наследство.
Налага се и твоята намеса
за сбъдване на цялото вълшебство.
Пред стар човек водата се не гази,
на младия - ръката си подавай.
Богатството на друг да те не блазни!
Но по-добре и своето раздавай...
Усмивката е много важна, дъще!
Пред нея и най-злият се предава.
Добрата дума ще отвори къщи,
които никой не е посещавал.
Но своята глава сведеш ли ниско
пред завист, пред омраза и злорадство,
допуснеш ли двуличие наблизо -
ще падне като Троя твойто царство.
Короната в калта ще се търколи...
А втори път не може да я сложиш!
Дано обаче имаш силна воля
и цял живот достойно да я носиш!

 

Докосващо... жегващо... Сълзливо.

МАЙКА

Край пътя на дървена пейка
бе седнала стара жена.
Тя, знаеш, е нечия майка,
останала тука сама...
Ръцете напукани скрила
под вехта престилка, така
почива си с поглед към пътя,
очакваща своите деца...
Очите с надежда поглеждат
пътеката прашна напред.
Не мига, дори не ги свежда,
но... рядко минава съсед...
Така вечерта ще посрещне
пак старата майка сама.
И дълго безгласно ще плаче
сиротната нейна душа...

Автор vodoleia (Мария )

МАЙКА МИ

Съсухрена, слаба, превита
под многото свои години
тя носи във кошница жито
и китка от росни градини...

Небето мъгливо тъй жалко
над тихите гробища плаче!
Задушница днес е... Не малко
забрадки се мяркат във здрача.

И майка ми спира пред гроба
на свойте покойни дечица
да палне във ранната доба
кандилце и две-три свещици.

Ей тука, в пръстта ги зарови
съпруг и деца ненагледни.
А мъките — люти отрови —
личат по страните ù бледни.

Избухнала скръб я задавя,
и всичко кат сън ù се струва...
Цветята на гроба поставя
и кръста самотен целува.

А тъжните плачещи вейки
съчувствено тихо се скланят.
Свещеникът, бавно кадейки,
пей тихичко: “Вечная памят”.

И тя се със болка в гърдите
във близкото минало вглежда.
Тук вижда в земята зарити
тъй много любов и надежда!...

Но вяра в душата ù шепне,
че те са там някъде живи!...
И нещо в сърцето ù трепне.
Тя бърше сълзите горчиви…

Ех, майко, година е вече,
откакто и ти си отиде!...
“Ще ида покойните — рече —
дечица оттатък да видя!”...

Сърцето, в любов изгоряло,
милееше живи и мъртви.
То с радост раздаде се цяло,
угаснало в сетните жъртви.

И днес посред таз върволица
и ние към гроба ти крачим
и носим ти жито, свещица
и в спомен унесени, плачем.

В живота сме тъй угнетени
без твоята блага усмивка!
И стенат сърца уморени
без теб, наша сладка почивка!

Единствена вярата крепка
е светла заря във скръбта ни!
Ликът ти в сълзите ни трепка.
Ний плачем, с надежда огряни!

О, слънчице наше залязло!
Ти пак ни изпълваш сърцето!
Ний знаем, при Бога възлязло,
ти грееш ни там от небето!...

Архимандрид Серафим (Алексиев)
ноември 1953 г.

Привет!
Зная че темата е "Най-хубавите стихове за мама" но искам да споделя една творба която ме докосна, творба която не е за майката, а е за бащата...
Надявам се да не се счита за спам
Стиховете са написани от Петя Божилова с посвещение "В памет на баща ми ИВАН БОЖИЛОВ"


Пчелите на татко

Какви бяха, татенце, тези пчели?
По-зли от оси ме подгониха всичките.
Роякът от гроба ти мен отдели
и бръмна гальовно над майка с мотичката.

И тя закопа из цветята над теб.
Пчелите с пулсиращ воал ви обгърнаха.
За помощ да стъпя не дадоха те.
Пет пъти опитах. Пет пъти ме върнаха.

Все още се чудя какво ги вбеси-
ни грим, ни парфюм във косите ми пръснати.
А майка в зори още се нагласи
тъй, сякаш за среща, да тръгне към кръста ти.

Седях и ви гледах там час или два,
погълнати- ти от земята, тя- в работа.
За мен бе агония всичко това,
за майка бе делник. Разбрала бе рано тя,

че щом си миньорска жена, няма как-
със черна земя го делиш в дните, всичките.
Да може да стъпи синчето на крак.
Да може да учи докрай дъщеричката...

Това ли ми казваше дивият рой
и тези абсурдни пчели- живи стършели?-
Че вий сте заслужили час- два покой,
щом своята работа честно сте свършили.

Петя Божилова

Мамо
ДАМЯН ДАМЯНОВ

Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите ме е срам -
Ще падат, ще се стапят снеговете -
косите ти все бели ще са, знам.

Не е то сняг! Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всички майки носят
едничка радост, хранена с печал!

Едничка радост - чедото да види
от пътищата в най-добрия път
и нему хорско зло да не завиди,
съня му мисли зли да не мрачат.

Затуй когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.

Бил ранен, бил късен, нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави -
не, сняг не е, а слънце е това!

Дълбоко ме трогна ...   

Благодаря, че поддържате тази тема жива.

Не е стих, но ми хареса:

На дъщеря ми

Дъще моя, знам, че ще се родиш, но ти пиша сега, когато душата и тялото ми са още млади и неуморимо смели – после и двете на теб ще дам.
Знай, дъще, знай отсега нататък, бъди силна и вземай от живота с пълни шепи, живей го, така, че да има за какво да разказваш. Намери любовта, но знай, че тя има много лица, и светли, и мътни, и цветни, и черни. Не забравяй, дъще, да бъдеш горда и принципна жена, но бъди готова да забравиш всяка гордост, в името на любовта – тя заслужава всичко, тя те поглъща цялата, и после ти дава още... Не обричай сърцето си на мъка, дъще. Мъжете са навсякъде, научи се да ги владееш, но и да им се подчиняваш. Вземи всичко от красотата си, дъще, защото знам, че ще си красива, най-красивата ми. Усмихвай се, танцувай, после поплачи, украси тялото си, с поглед, с жест, походка, и много мъдрост. Умей да внасяш аромата си, изпълвай всяка стая с магнетизма си, сядай бавно, докосвай леко, смей се силно, пий на малки глътки, първо, а после на големи.
И дъще, не забравяй да обичаш всеки миг от тоя живот, каквото и да ти поднася той. Бъди добра и умна. Чети! Слушай музика! Танцувай! Внимавай с цигарите... и с виното. Не гледай майка си.
Когато дойде време, поискай да ти купя рокля и високи обувки. Не забравяй да ги имаш винаги в гардероба или в куфара, излез на вечеря, танцувай, докато те заболят краката, после се прибери боса тихомълком вкъщи. Но не забравяй и маратонките – тичай и обиколи света!
И дъще, не спирай да мечтаеш, тъй както аз мечтая да имам теб!

Ани Яворова

Източник - Страничката на Силвия

ОСНОВНО ЧИСТЕНЕ
Почистих килера –
Изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра
побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства,
стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни.
И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам.
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан,
подредих всички мои надежди.
До тях – някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред,
като луксозен пакет,
сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно,
най-важното само:
за точка опорна –
вярно приятелско рамо,
а отпред – на място прегледно,
сложих думата „мамо”,
за да чувствувам, че и аз съм потребна.
Последно –
проветрих и стана прекрасно!
А беше задушно и тясно.



[/quote]
[/quote]