Мама
Коленича пред тебе майчице свята
протягам в тъмното мойте ръце,
ще обърна наопаки даже земята,
защото човешкото в теб ме зове.
Очите ти сини и днес са красиви -
те търсят утеха, но срещат тъга...
Не си го заслужила, обич си дала
с любов безгранична родила деца.
Отгледа ни с мъка, живот със лишения,
отказа за себе си много неща...
Да имаме ние да станем човеци,
да имаме бъдеще без нищета.
Не чух през живота ти думата"няма",
не чух в тежки дни да кажеш "боли".
Редеше със татко дни без измама,
създадохте светли широки души.
"Обичам те мамо" - веднъж не го казах...
И днес съжалявам, изминаха дни
А ти го заслужи, каква по голяма
и истинска обич да даваш - "Прости..."
Но аз имам време и днес ще поправя
голямата грешка във моят живот.
"Обичам те мамо"! "Обичам те много!"
Навеждам глава, търся думи и брод.
А ти ме поглеждаш с очите красиви
от времето непотъмнели дори...
Поклащаш глава, усмихваш се мило,
това е голямата прошка нали...?