7 години вкъщи

Досега не знаех, че почивката е лукс. По-скоро я приемам за необходимост.
По темата, със синът ми стоях вкъщи 1година и 9 месеца, Сега с малката ще ми се наложи повече, просто няма кой да ми я гледа. Ще тръгна на работа веднага щом се намери място за нея в детско заведение. Не се чувствам зле вкъщи, контактувам с достатъчно интересни хора, за да не "затъпявам". Пък и има доста професии, които са в пъти по-затъпяващи от гледането на дете.
Идеята ми е, че всеки има право да избере своята "професия", пък била и тя домакиня.
Аз имам образование и професия и не се страхувам, че ще остана без работа дори и да ми се наложи да погледам по-дълго детето.

радостина, защо вечно обсебваш тези теми и негодуваш срещу детските заведения? разбирам личния ти избор, но ти защо не се примириш че не всички са като теб?
в семействата има толкова различни ситуации, че едва ли можеш с лека ръка да отсичаш че майките, които си водят децата на детско заведение, са лоши майки, или че тези които не работят са добри майки и домакини
а това че новите обувки са лукс не знам как да го коментирам, то просто е ясно

Точно тази тема беше за майките, които са си останали вкъщи, но беше обсебена от тези, които не са си останали.

Аз не мога да стоя вкъщи, след като имам потенциала да правя пари. Ако не можех да изкарвам пари, да - тогава щях само да ги харча, да съм у дома с децата и да се развивам с курсове по немски и испански или да пия чай с приятелки.

Според мен колкото и да изкарва един мъж, ако още не е милионер, добре е и жената да работи, ако е кадърна.

.

Е, чакайте де, темата е за това как всяка майка "би се чувствала", ако ...- т.е. и за тези, които биха се чувствали зле и за тези, които биха се чувствали добре. На това се връщам вече многократно по тази тема.
"...другите мами как би им се отразило да стоят 7 години вкъщи..."
Всяка майка отговори и се мотивира.
Надявам се, че все още човекът не се е превърнал в овца и че не е необходимо повсевместно блеене.
Т.е. става въпрос за това как "майката се чувства", като за мен са излишни и оправданията и назиданията и тем подобни опити да се наложи становището, кое било "по- добро" /принципно/ за децата и родителите им.
Ясно е едно- няма такова правило, че едното е по- добро от другото /пак принципно/ за всички засегнати.

За да бъда точна, темата си вървеше добре, мирно и тихо до момента, в който една работеща майка го изби на нападки за пълноценност. Сега не ми се рови назад, че нямам време да търся цитати.

А ти защо се връзваш?
Няма нужда нито да я цитираш, нито да я оборваш. Излишно е. Нито една неработеща мама не е в състояние да убеди тази, за която работата е важна част от личното й развитие, че греши, че не полага достатъчно грижи за семейството и децата си, нито една работеща- че неработещата била с някакви липси от интелектуално или Бог знае какво естество.
И двете са несъстоятелни твърдения.

ето това е темата
пита се как би им се отразило на майките
ама се е изместила

Да, всеки трябва да прави това, което той намира за правилно.

На мен би ми се отразило много зле, ако остана 7 години вкъщи, а има жени, които биха били много щастливи така....

  Е, аз пък съм точно по средата. Смятам за много важно да съм част от живота на децата до към 3-4 години, като те са на първо място. Друго би ме карало да се тревожа за тях. След това обаче ми се иска да се ''върна" към социалния си живот, доколкото ми позволяват те-пак децата са на първо място, но не по 24 часа в денонощието (т.е., идва време за детски заведения). Аз, лично, ще се чувствам много по-добре, ако мога да изкарвам и мои, лични парички, нищо,че ще са доста по-малко от тези на съпруга ми, точно защото работата ми винаги ще е обвързана с грижата за това децата ми да са с мен повече време, да могат да разчитат на мен, да мога да съм на линия при всяка нужда и пр. Но другото е...как да кажа... за самочувствие. Не искам и не мога да работя нещо, което ще ми позволява да виждам децата само отвреме-навреме, пък било то и на ежегодната почивка в чужбина, примерно (не разбирам и не приемам подобни начини за компенсации на ежедневното внимание, ако те са такива, защото често така се случва...)...Знам, че и работа, която ще ми дава време за децата никога няма да ми позволи аз, лично, със собствени средства, да купя супер-скъпа играчка на детето си, но какво от това? Това, за мен, няма значение....Но и не мога да стоя само в къщи, в продължение на 7 години. Знам, че това ще ме накара да се чувствам ограничена и "недостатъчна" сама за себе си...Пък и децата порастват...От един момент нататък, когато те вече няма да имат 24-часова нужда от мен...какво ще правя тогава? От къде ще започна живота и професията си?...С други думи-една "златна среда", както виждам моите идеи по въпроса, е близо до идеалния вариант за мен. Нали, все пак, става дума за лично мнение по въпроса, м?

Крисал, с едното дете до 3-4 години, после с второто и ето ти ги 7 години стоене в къщи...

Темата се измества единствено и само като се заговори за децата и кое било добро за тях... а не това се пита. Много ясно всяка работеща жена яхва метлата като й се каже как си е 'изоставила' децата.

Не децата са основното в темата, на явно някои от нас не могат да мислят и да възприемат собствените си нужди и желания отделно от тези на децата си. - Казвам го не като обида, а като факт.  Вижте само аз колко пъти се опитвах да върна темата за това какво е в основата на избора на всяка лично за нея... и пак се стига до градините. 

RadostinaHZ, дори книгата и авторът, които ти препоръчах успя да го свържеш с детските градини и отглеждането на деца... А там няма нищо за начина на отглеждане. Просто си говориш за 'краставиците' и нищо не е в състояние да те отклони в друга посока.

Следя от няколко дни темата, но не ми се включваше   въпреки че засяга болното ми място...

Та на въпроса...не бих издържала 7 години вкъщи, съжалявам.  Обожавам детето си, но не мога. Останах година и 9 месеца, като последните 3-4 месеца бях най-изнервеният човек на света. Преди това ми достаявше удоволстве определено, разходките, игрите, спането, храненето, ежедневието ми беше приятно. Никога не отделих време за самоусъвършенстване обаче, нямах стимул /изключвам един държавен изпит, който взех с 6-ца от зор/, четях книги за удоволстие, но не подхванах да уча език или да се запиша на курс, а планирах всъщност...но такава летаргия ме беше обзела, че нямах желание. Влязох в един порочен кръг, от който не можех да се измъкна сама. Такъв е моят характер, склонна съм към депресии, меланхолични настроения, изнервеност. Съжалявам, не съм съвършена. Прецених, че трябва да започна работа, за свое добро и доброто на детето ми, което определено страдаше от мойта свръхчувствителнот и нервност. Казах си - ще започна работа, само ако е това, което винаги съм искала. То пък взе, че стана, попаднах точно на позицията, която исках в престижна фирма.
Как се чувствам сега? По-спокойна съм, парите в случая не са фактор, не го правя за пари, чувствам се пълноценна, жива. Преди да избърша прах ме уморяваше, толкова отпусната бях, сега съм много по-стегната. Най-важното обаче е, как се чувства детето ми? Признавам сутрин плаче, все по-рядко вече всъщност, не мога да опиша как съм се чувствала в тези моменти, но издържах. По цял ден е на разходка с баба си или дядо си, играят вкъщи, не се сеща за мен. Вечерите и уикендите са изцяло наши. Не се заблуждавам, че времето, което прекарвам с нея  е достатъчно, определено страдам от това, всяка секунда мисля за нея, но за мен няма друг вариант. Просто чувствах, че психическото ми състояние е на кантар в предишното положение. На моменти се чудя не сбърках ли  непрекъснато се  самоанализирам и търся отговор. Не трябваше ли да поставя интереса на детето ми над моите. Какво различно щях да й дам? Родителите ми са изключително интелигентни хора, могат да я научат на много неща, гледат я прекрасно, обичат я безумно. И същевременно от другата страна на кантара съм аз - изнервена, отегчена, защото знам, че за 2-3 месеца отново ще стана такава.

Дълго стана, но наистина е болезнено за мен  

Мислих ,че темата отдавна се изчерпа,но сега чета ,че фокусът е върху семейният бюджет и луксовете и за това не се стърпях.Точно понеже обмислям варианти, да напусна работа и да си остана известно време в къщи,за да се почувствам аз /не децата/по-добре и за да съм по -полезна на себе си и от там на децата си,понеже от дълги години работа и квалификации се чувствам уморена и изхабена емоционално,но както и да е.Разсъждавам си аз , и стигам до избора за дълга почивка може би около 1месец.Мога да си я позволя ,мога да отида където си поискам.Но това определено нямаше да мога да го направя ако не работех.Определено,нямаше да учи и дъщеря ми в чужбина в престижен университет ,ако не работех и аз,а уроците по пиано и езици на малката?А пътуванията на сина ми?Въобще не ми се коментират обувките.Така, че ако почивката и пътуванията са според теб лукс Радостина ,за мен са начин на живот,обучението на децата ми е тяхното бъдеще,което те са избрали и едва ли ще го рискувам ,защото аз лично искам да си стоя в къщи.Да, искам да съм си в къщи и ти завиждам за това ,че можеш да си го позволиш.
Но колкото семейства,толкова и ситуации,никой на никого не може да дава акъл.Не мисля ,че децата ми са зле възпитани ,напротив ,въпреки ,че се събира да съм ги гледала в къщи по около 1,2години.И тримата се гордеят с това което мама и тати работят и с това ,че и мама и тати са равностойни партньори във всяко едно отношение.Така изграждат и те своите отношения с хората ,на равнопоставеност.А не, мама с децата и върху нея да пада основно задачата за тяхното отглеждане и изграждане като хора,а тати да работи и да изхранва семейството.У дома всичко се върши от всеки,няма приоритети.
Ама много се отплесна тази тема,за което се извинявам на авторката