7 години вкъщи

  • 16 161
  • 355
  •   1
Отговори
# 225
  • София
  • Мнения: 8 380
аз съм отгледана от стоящ си в къщи родител
сестра ми беше със заболяване и майка ми я гледаше вкъщи
нямам изградена никаква  емоционална, физическа и психическа връзка с тази жена
тя е последният човек, към когото се обръщам за помощ или съвет
баща ми, от друга страна, работеше много и до късно, но всичкото си емоционално и интелектуално възпитание съм получила от него
явно все пак е важно качеството, а не количеството
имам много силна връзка със своя син и не съм забелязала тя да страда от количеството време, прекарано от мен у дома
виж сметките ми за телефон и бюджета ми страдат, защото все има нещо да ми каже, но пък знае, че може да разчита винаги на мен

# 226
  • Мнения: 2 567
mimmy, а не може ли да нямаш изградена връзка с майка си, защото е обръщала повече внимание на сестра ти, покрай заболяването и, а причината да не е , защото си е стояла по цял ден вкъщи? Ако е прекалено лично просто ми дай игнор  Peace

Аз също нямам изградена връзка с майка ми. Чак сега покрай малката започнахме нещо да изграждаме.
Тя обаче беше от работещите жени. В спомените ми тя е все забързана за нещо. Я за работа, а да смогне да изчисти или наготви. След това уморена и вперила поглед в стената сякаш някъде другаде. Не че не я обичам. Напротив. Обаче просто не и стигаше времето за мен и сестра ми. Истински близка бях с баба си. При мен стана точно това, за което Радостина говори. Когато баба ми почина все едно майка си загубих  Cry

# 227
  • Sofia
  • Мнения: 1 263
Сега пък се сетих за книгата "Часовете", чели ли сте я?. Една от героините е типична американска героиня от 50 те години. Ами на нея и писва от живота, който води и изоставя двете си деца и мъжа си, защото се задушавала. Остатъкът от живота си провежда в канада май беше, като библиотекарка, защото много обичала да чете книги. тя е искала така, тя е била щастлива така. Ок, но аз не го разбирам. редно е да бъдеш щастлив, но с цената на щастието на децата си...вижда ми се прекалено.
Направо се стъписах, че стигнахте до тази книга...една от любимите ми е и не мога да се въздържа. Книгата е много дълбока и не може по този начин повърхностно да се разглежда проблемът на тази жена. Може би това е постинг за друга тема... Wink
 За егоизмът е написано много в литературата. Има течения, които го поставят в основата за развитието на света. Може би е важен за постижения в изкуството да речем/ пример-книгите на Айн Ранд/.
  За мен като човек, занимаващ се с изкуство отглеждането не детето ми /или децата Praynig/ не се свързва със стояне в къщи. Най-важно ми е да съм и интересна и да може с гордост да разкаже какво прави мама. Но приемам, че не всеки може и иска така.
 П.С. Постингът ми всъщност беше за книгата Laughing

# 228
  • София
  • Мнения: 62 595
Пак започна залитането по двете крайности - работещата жена прекарва качествено време с децата си, доволна е от себе си и е полезна за децата си, а неходещата на работа само количество, истеричка е, не се занимава с децата или ако се занимава ги задушава и е задължително нещастна.
Не ви ли изглежда всичко това абсурдно? Защото на мен ми изглежда.

Хващате се само за случая, в който има дете с някакви здравословни проблеми, но не ви ли хрумва, ей така, за разнообразие, че и надарените деца също имат нужда от по-специално внимание? И само педагозите ли са тези, които могат да се справят?
Ако изключим крайностите ще стане ясно, че нещата не са черно-бели, а разликите са в съотношенията при единия или другия избор.

# 229
  • Мнения: 3 367
..може би не много в хода не темата- за мен-личният пример при гледането на децата е особено важен-т.е.каквото виждат-това учат..аз съм учила около 12 години след гимназия,имам камара хартии и кариера която обичам,бих искала те да имат пример че образованието носи радост,че да си обичаш работата е дар, и че да даваш на света като професионалист е благословия..това не противоречи на дома и времето прекарано заедно,но всеки си има негово време,държа да се научат на това и да ни уважават освен като родители и като личности извън 4те стени..пак въпрос на избор,аз това съм видяла от майка ми,това правя и намирам за редно..

# 230
  • Мнения: 1 044
Сега пък се сетих за книгата "Часовете", чели ли сте я?. Една от героините е типична американска героиня от 50 те години. Ами на нея и писва от живота, който води и изоставя двете си деца и мъжа си, защото се задушавала. Остатъкът от живота си провежда в канада май беше, като библиотекарка, защото много обичала да чете книги. тя е искала така, тя е била щастлива така. Ок, но аз не го разбирам. редно е да бъдеш щастлив, но с цената на щастието на децата си...вижда ми се прекалено.
Направо се стъписах, че стигнахте до тази книга...една от любимите ми е и не мога да се въздържа. Книгата е много дълбока и не може по този начин повърхностно да се разглежда проблемът на тази жена. Може би това е постинг за друга тема... Wink
 За егоизмът е написано много в литературата. Има течения, които го поставят в основата за развитието на света. Може би е важен за постижения в изкуството да речем/ пример-книгите на Айн Ранд/.
   П.С. Постингът ми всъщност беше за книгата Laughing
Помогни ми да разбрера тази жена по-добре тогава.

# 231
  • Sofia
  • Мнения: 1 263
Меденка, това е въпрос на вътрешна нагласа, затова всеки разбира и книгите, и филмите, и т.н. по различен начин. Аз не бих постъпила така, но съм склонна да разбера тази жена. Освен това там е сериозно застъпена темата за хомосексуалността, която не е за подценяване. Аз затова се учудих на примера ти с тази книга, защото там случая е доста сложен и комплициран.
 Извинявай, не искам да кажа, че не си я разбрала, просто за мен е много скъпа книга. Някои неща от живота ми са се стекли по този начин, но наистина това не е за тази тема.

# 232
  • Мнения: 370
здравейте мами,подхванале сте интиресна темичка.искам и аз да се изкажа Wink.несъм от 7 год в къщи .но почти от толкова.когато забременях,напуснах работа.отдадох се изцяло на семейството силтова беше моя избор.сега дещеря ми е на 5 и 10 мес.,ходи на градина.аз съм разполагам с досатачно лично време,разполагам с време за детето си,за къщтната работа,за всичко.не се оплаквам.засега това ме устройва.съпругът ми е ме подкрепя в избора ми,щом така в момента се чустам добре и несъм в пререкание със себе си,той невъзразява.ако някои ден обаче това се промени естествено ,че ще хукна да търся работа и да се доказвам.но пак казвам,това е въпрос на личен избор и  всеки отговаря за себеси.не е нужно да опрекваш някой ,че не вижда по този начин нещата,както ги виждаш ти.и понеже имам познати,които са ме опреквали за избора ми и на тях съм казала-всеки си има виждане и отговаря за делата си.такаче,работещи и неработещи мами,бъдети щастливи независимо какво сте избрали.  bouquet

# 233
  • София
  • Мнения: 8 380
mimmy, а не може ли да нямаш изградена връзка с майка си, защото е обръщала повече внимание на сестра ти, покрай заболяването и, а причината да не е , защото си е стояла по цял ден вкъщи? Ако е прекалено лично просто ми дай игнор  Peace

за съжаление не, причината е /и все още/, че жената е студен човек, непредразполагащ към споделяне, обвързване и интимност
сега ми се налага да прекарвам доста време с нея и си е същата ама вече го има и факта, че е възрастна и болна става допълнително по-нетърпима

RadostinaHZ - за другите няма да говоря, но поне аз поддържам твърдението, че не е важно количеството, а качеството на прекараното с децата ни време
което не прави майките стоящи си вкъщи коравосърдечни истерички
но и не прави работещите майки по-лоши от другите
спора е заради твърдението ви, че само гледайки си децата удома можете да ги възпитате пълноценно и това е по-добрия начин
не е по-добрия, а просто един от начините

аз съм родител на дете със заболяване, което изисква доста грижи, време, внимание и наблюдение
освен това съм работеща майка
освен това съм единствен родител - буквално, мога да разчитам за помощ само на майка си, която е нервна и почти неподвижна и по-скоро сина ми гледа нея, отколкото тя него

в различните периоди от живота си съм работила и вкъщи и извън къщи и макар, че във втория случай съм се уморявала повече и повече съм лавирала, за да се справя с всичко, сина ми е доста нормално, прилично възпитано и най-вече щастливо дете
затова мога да си поддържам тезата, че е важно какъв родител си, а не дали работиш или си домакиня


Последна редакция: пн, 25 фев 2008, 18:16 от mimmy

# 234
  • София
  • Мнения: 62 595
Моето и на други майки твърдение е, че ние сме по-полезни на децата си в сравнение с детските учителки от градините и сестрите в яслите. Поне що се отнася до мен, най-разпространеният в момента начин на отглеждане и възпитаване на децата в колектив (ясла и градина) има твърде многонедостатъци за моите възгледи. Децата са така устроени, че през първите 3 години имат нужда повече от майките си, отколкото от когото и да е друг възрастен или дете. Във възрастта между 3 и 7 години нуждите им се разделят между майката, останалите роднини и приятелите им. За мен нормалният начин на развитие е през по-голяма част от времето децата да се учат от възрастните или от по-големите си братя и сестри (ако ги имат), а не от връстниците си, с които да са затворени по цял ден.

Мими,
Съжалявам, ако по някакъв начин се си почувствала засегната. Изобщо не съм отваряла дума за самотните родители и за децата със здравословни и други проблеми, защото това са деца и ситуации, в които е нужно особено внимание. Разбира се, че родителят,който е всъщност единственият възрастен в това семейство ще работи, за да може да изхрани себе си и децата си. Не съм го подлагала на съмнение. Също така зная, че децата с хронични заболявания, увреждания или някакви дефицити се нуждаят от допълнително внимание и обучение, включително от съответните специалисти (рехабилитатори, логопеди,психолози и др), защото родителите много трудно биха се справили сами, защото изисква почти нечовешко усилие и търпение.
 През цялото време имам предвид семействата, които така да се каже са масовия случай - двама родители в работоспособна възраст и деца, които са съвсем обикновени. И точно не съм доволна от това, което предлага масовият начин за отглеждане и възпитание, защото за мен всяко дете заслужава цялото внимание и зачитане на индивидуалните му особености и потребности. При положение, че в семейството има баща, който е напълно в състояние да изхрани домочадието си е въпрос на избор майката да ходи на работа или да остане вкъщи няколко години да си отгледа децата.

Последна редакция: пн, 25 фев 2008, 19:06 от RadostinaHZ

# 235
  • София
  • Мнения: 8 380
не съм се почуствала засегната, а просто предизвикана да дам пример
но ако някой ден се омъжа и имам още деца - предполагам пак ще си държа на тази позиция, на която съм и сега
всеки прави своя избор и не мисля, че с него предлага само ползи или недостатъци на децата си
а иначе - дай боже всички да живеем в масовия случай, ма аз съм малко песимистка

# 236
През цялото време имам предвид семействата, които така да се каже са масовия случай - двама родители в работоспособна възраст и деца, които са съвсем обикновени. И точно не съм доволна от това, което предлага масовият начин за отглеждане и възпитание, защото за мен всяко дете заслужава цялото внимание и зачитане на индивидуалните му особености и потребности. При положение, че в семейството има баща, който е напълно в състояние да изхрани домочадието си е въпрос на избор майката да ходи на работа или да остане вкъщи няколко години да си отгледа децата.

демек като се жените, отваряйте си о4ите, ей  Grinning

# 237
  • София
  • Мнения: 62 595
То и в това си трЕбе късмет.  Laughing

# 238
То и в това си трЕбе късмет.  Laughing



ама май не е много масов слу4ая, в който мъжът може да издържа семейството, освен ако нужите не са сведени до храната....

# 239
  • Мнения: 2 567
mimmy, специално аз никога не съм казвала, че работещата жена е по-малко полезна на децата си. Казах, че и е по-трудно да се справи, но не и невъзможно. Ако така си възприела думите ми също моля за извинение.
Аз пък бях провокирана да се включа заради стандартните приказки за изтрещялата домакиня и затова, че само кариерата дава бъдеще и прави живота на жената пълноценен.
Както има не добре грижещи се за децата си работещи жени, също така има и такива, които не ходят на работа и въпреки това не дават пет пари за образованието и възпитанието на децата си - познавам жени и от двата вида. Както има и работещи жени справящи се много добре с отглеждането на децата си има и такива, които не ходят на работа, но гледащи и възпитаващи децата си без те да са станали център на света им и без да са ги обсебили. И най-вече без това да ги е превърнало във вегетиращи същества вперели поглед в поредната сапунка - и тук познавам и от двете категории жени.
Така, че не трябва да се правят обобщения.

Общи условия

Активация на акаунт