Публикувана: 18 фев. 2008, 22:12 ч.
Последно мнение: 25 фев. 2008, 12:21 ч.

Ако сте израснали....

4 536
70
1

# 15 19 фев. 2008, 03:19 ч.

Мнения: 4 399

Цитат на: victoria в вт, 19 фев 2008, 00:11

Много са факторите за да се реши човек на 2ро дете,исках да видя дали само аз си блъскам главата от мислене и така като гледам до сега май съм си сама в графата "Една патка мислила...мислила...." Laughing

Ама какво да направя не съм много от тези "да става каквото ще ,ще му мислим после" Laughing

,оххх трудна работа.

Ако това е което питаш, ще те успокоя че изобщо не си сама. Laughing

И аз съм точно в твоето положение. Детето ми скоро стана на 2 години, забавно е, по-лесно се гледа, по-самостоятелно е, аз се върнах на работа, изобщо човек може да си помисли че покрай него може да отгледа още едно. Wink

Мен не ме притесняват пътуванията, мисля че и финансово ще се справим. Повече се притеснявам дали аз ще се справя, дали няма да ми дойде твърдо много, дали няма да изкукам. Иска ми се да си почина малко, а не отново да се хвърлям в невъзможен ритъм на денонощно кърмене. Но от друга стана времето и годините напредват (поне за мен) и няма много време за умуване.
Трудно е в чужбина, без помощ, без баби... И особено трудно е ако и майката работи. Нищо не мога да те посъветвам, само мога да те успокоя че не си единствената пред тази дилема. Като изключим първите няколко години които са много тежки, без съмнение и за родителите и за децата е по-добре в семейството да има повече деца.

# 16 19 фев. 2008, 03:26 ч.

Мнения: 3 367

..мен не ме питат защото имам сестра и 1/2 брат Laughing

и 2 деца,но само да споделя какво казваше баба ми,Бог да я прости-човек никога не е готов за 2ро дете,все нещо липсва и не е съвсем както трябва (тя самата има 2)..за мен лично основания като пари, време ,баби и пр. по темата не важат особено (очевидно),деца се гледат с 2 и 200,ако се приоретизира правилно
*
не бих го мислила като усложнение честно казано,то така погледнато и дете 1 за нас беше(и е до днес на моменти) голямо неудобство Laughing

# 17 19 фев. 2008, 03:52 ч.

Чикаго / София
Мнения: 3 636

Цитат на: Jenna в пн, 18 фев 2008, 22:35

Та на въпроса - не мисля, че едното дете израства по-разглезено (макар, че ми е трудно да сравнявам какво би било ако имах по-близки по възраст брат/сестра), но в далечното бъдеще, когато вие сте примерно на 60-70г е хубаво да има поне две деца, които ви обръщат внимание, а когато ви няма на този свят (дано да е след мноооого време), детето да има брат/сестра, с които да общува.

Написах го малко дебилски, че нещо не ми идват слова, но мисля, че стана ясно.

Цитат на: anette1104 в вт, 19 фев 2008, 03:26

..мен не ме питат защото имам сестра и 1/2 брат Laughing

Напълно подкрепям цитираните от мен мнения. Му/другото за тези които се чудят - второто дете се гледа неусетно - не му се трепери толкова, по спокойни са родителите, от първото /поне при нас/ бяха останали толкова много дрешки, играчки и подобни, че на малката почти нищо не сме й купували - включително и количка и креватче. Не усетих кога порасна това дете. А всъщност беше трудно бебе-рев, рев, рев до побъркване! Crazy

Сега двечките са си много близки. Играят си заедно, защитават се, търсят се. Разликата им е 1г.8м.

Да, трудно е като си далеч да гледаш деца, но щом едно има начин да се изгледа, могат и две - както е написано "дупе знае 2 и 200"

Със съпруга ми решихме, че не искаме да оставяме голямата сама! По-добре да си има близък човек в този свят. Ние няма да сме вечни, ще остареем и т.нт Това дете ще има с кой да споделя грижите и притесненията си за нас, а след нас, ще си има сестра която да й е опора /надяваме се/!

Аз имам по-голям брат и много се радвам за което. Не мога да си предствя да го няма. Знам че е там някъде и когато имам нужда, той ще се притече. Сега аз съм далеч от родителите ни, но той си е в България, и ми е спокойно, че те не са сами и има на кой да разчитат.

# 18 19 фев. 2008, 04:27 ч.

Canada
Мнения: 231

Аз съм без братя и сестри. Определено искам поне 2 деца. Всички мои приятели, които са расли сами, искат да имат повече от едно дете. Simple Smile

Обикновено искат поне 3, след раждането на първото - поне 2 (общо) Laughing

, та и аз така. Simple Smile

Вярно, че сме получавали повече внимание и по повече от всичко, но още от детските години ми се е щяло да имам някой особено близък в къщи. Има си и плюсовете да растеш сам, но според мен по-добре е да растеш с още някой. Това ще се опитам да осигуря на сина си.

# 19 19 фев. 2008, 05:13 ч.

Мнения: 940

Vjara...точно така съм и аз ,възрастта напредва а и не искам да има прекалено голяма разлика м-у децата въпреки че тогава за нас ще е по добре.И аз това мисля много -дали ще издържа на напрежението ....ами следродилни депресии ами чудеса -а на Елла как ще и се отрази изкукването на мама с появата на искащо 24 часа внимание човече......чувствам че толкова много я обичам и не искам като че ли да я побутвам настрана,а ми се струва че ще трябва. Sad

Mrs K точно това щях да напиша- от мненията ми се наби в очи че повечето които са сами деца сега искат 2-3 деца Simple Smile

Много е трудно да се решиш -имала съм моменти в които викам абе к'во толкова му мисля и ми се иска друго бебче и в други моменти си викам "край ,стига ми толкова"
То и така не се говори де-ако е само до аз дали искам ,живи и здрави да сме всички и да си забременуваме когато си искаме...ако ни се иска.....дай боже.

--------------------------
Има хора на които им се случва просто без да са искали..... и толкова,няма иска не искам!
При мен го няма този момент -отлично познавам тялото си и няма как да се случи без да искам . Confused

Както и да е ще го мисля още -много ми помогнахте всички -много ви благодаря че се включихте bouquet

# 20 19 фев. 2008, 05:53 ч.

Мнения: 176

Нямам какво да добавя - преди мен са описали и моята ситуация - и аз съм едно дете и далеч не съм разглезена, напротив - вси родителската амбиция на мен падаше. Доста независима личност съм, което мисля е директен резултат от липсата на брат/ сестра. (Макар че, моя приятелка - Американка не че има значение всъщност - все още получава allowance от "daddy" - другата седмица навършва 32.... така че си е и до родители...)

Обаче да изтърся ни в клин ни в ръкав първото нещо което ми идва на акъла като си помисля за 2+ деца -- ако са достатъчно близки по възраст за да ходят в колеж по едно и също време (значи, не повече от 4 г разлика), ще се квалифицирате за повече финансова помощ отколкото с 1 дете. Crazy

Личи си че не съм мислила по въпроса сериозно.

# 21 19 фев. 2008, 06:47 ч.

У дома
Мнения: 1 741

Аз, като човек, който никога не е искал да има деца да си кажа, че съм много щастлива и за двете, па макар и с 8 год разлика. Двамата са влюбени един в друг, занимават се заедно, баткото гледа малката... Но си давам сметка, че всичко е до характера на детето, а генното инженерство тук още не е бръкнало. Т.е. при нас баткото е с голямо сърце, добър, отстъпчив, а малката я планирахме лъвица и тя е точно такава. Та, истината е, че няма гаранция дали и как ще се разбират един ден, но аз като единствено дете смятам, че две и нагоре е по-добре от едно.

# 22 19 фев. 2008, 07:17 ч.

Мнения: 154

И аз се присъединявам към отбора на единствените деца, които като малки са си мечтали за поне 3 собствени дечица Grinning

Сега мнението ми лееекинко се промени, но въпреки това още от самото начало си бях категорична, че не искам дъщеря ми да расте самичка. Резултатът се вижда в подписа ми - децата ни са абсолютно планирано с 2год. 5 мес. разлика и засега всички сме щастливи и доволни. Каката не се чувства никак пренебрегната и въобще двете със сестра й са голяма любов Heart Eyes

А за презокеанските полети не ми се мисли, още повече, че скоро ми предстои такъв с двете деца и ми се е свило сърчицето, ама ще се справя - къде ще ходя Grinning

# 23 19 фев. 2008, 08:36 ч.

Мнения: 1 526

Аз също съм едно дете.
Винаги съм имала много приятелчета, но си спомням, че много, много исках да си имам сестра и да се прикриваме, да си носим дрехите и ... да ми пише домашните.
Егоист определено не станах, а у нас цареше спартанска дисциплина благодарение на мама.

Може би затова родих две деца с такава малка разлика (1 г.5 м.).
Но да си кажа, че гледах само от едната страна на сладоледа.
Трудно е много, не съжалявам разбира се, да са ми здрави, но ако ми предстоеше отново този избор, бих направила разликата в годините по- голяма Peace

# 24 19 фев. 2008, 10:06 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

да се присъединя към отбора на единствените деца, на които компания не им е липсвала, не им е бил голям зор да имат брат/сестра и са вси4ко друго, но не и разглезени.

и баШ по тая при4ина, мотивацията за второ не ми е била нито "за да си правят компания", нито "за да има на кого да се опрат един ден", а 4исто и просто, заЩото аз съм искала.

# 25 19 фев. 2008, 10:24 ч.

на мен с едно си ми е екстра, нямам желание за второ ...

# 26 19 фев. 2008, 11:21 ч.

Мнения: 58

И аз съм едно дете на мама и тати.За глезена ,е,глезена съм,но си мисля,че и братя и сестри да имах пак щях да съм такава.Зависи от родителите все пак! Никога не съм била самотна,имах и имам приятели,бях и популярна в у-ще,но......се омъжих на 25,родих и след може би и година започнах да изпитвам нужда от сестра( за брат не толкова),разбира се,такава каквато аз си я представям-добра,нежна,загрижена.Много бих искала да ми гостува със цялото си семейство или да изпраща децата си при мен на гости и обратно.Ееех,мечти..Та искам да кажа ,че именно тези ми емоции ме накараха да се замисля и в крайна сметка да родя и второ дете,т.е. за децата ,а не за мен!
Някой спомена за това,че е по-добре разликата м/у децата да не е по-голяма от 3-4 години ,даам,и аз така мисля.И не е чак пък толкова непосилно Naughty

# 27 19 фев. 2008, 13:01 ч.

Мнения: 948

Цитат на: victoria в вт, 19 фев 2008, 05:13

а на Елла как ще и се отрази изкукването на мама с появата на искащо 24 часа внимание човече......чувствам че толкова много я обичам и не искам като че ли да я побутвам настрана,а ми се струва че ще трябва. Sad

Мен не ме питат (имам брат, и две деца) - ама да си кажа Mr. Green

Нито ще изкукаш с второ бебе, нито ще "побутваш" Елла настрана Laughing

# 28 19 фев. 2008, 14:14 ч.

Мнения: 2 952

Сама съм, едно дете.Имала съм нормално детство, нищо не ми е липсвало.После си мисля пък - как да знаеш дали ти е липсвало нещо , дето си го нямал....Та такива работи.Моите деца са с 1 година и 3 месеца разлика двете.Трудно, но не съжалявам.Отрастват заедно , отхвръкват двамата.Весело е вкъщи, учат се да поделят , обичат се , играят си - скука няма.Сега си спомням , че доста пъти ми е било празно и скучно на мен у нас като малка....И празниците не бяха много весели....сякаш децата липсват в моите картини от детството, все големи хора си спомням наоколо.Не съм страдала в никакъв случай, но малко вяло такова си спомням детството от към деца и веселие.100% съм за поне 2 деца в семейството, а ако се нашарят като при мен - момче и момиче хептен доволно Simple Smile

Може би с по-голяма разлика ще е по-леко обаче ....Аз набързо скалъпих 2 броя - моите сърца.Едно бих имала само ако нямах избор - ако бях нещо болна недай си боже , развод както при мама и съм останала аз едно дете ( и тя е искала повече деца) или нещо друго....Това е моето мнение.Всеки според джоба , времето , плановете за живот и така ... Все си мисля обаче ....като заминах надалече сега ако майка имаше други деца нямаше да й е така самотно сигурно.....Всяка монета има двете си страни ...може би пък щяха да са наркомани и да я съсипят(по един пример с мои близки)....Знае ли човек.Няма правило в тези неща.

Да сме живи и здрави и да се обичаме ! Желая успех!

# 29 19 фев. 2008, 14:28 ч.

Мнения: 1 761

И аз искам две деца-за сега имам само едно,но искам и момиченце.
Мъжът ми е едно дете.Не е разглезен, като дете е мечтал за братче. Много е самостоятелен, което си има и хубави и не чак толкова хубави страни.
Аз имам брат.Не сме кой знае колко близки,много сме различни,имаме съвсем различни вкусове и характери,интереси.Но като деца много сме си играли заедно.
Преди няколко седмици една приятелка ми остави да гледам детенцето и заедно с мойто за един следобед.Това ми беше един от най-спокойните дни-децата заедно си играха,смяха,заедно се храниха и заедно заспаха.Аз успях като никога да изчистя, да сготвя и даже да поспя.Ако сина ми беше сам непрекъснато щеше да ми носи разни играчки да си играем.Не,че е лошо, но общуването на детето с други деца не може да се замени с нищо.И с по-големи деца си е играл,много му харесва, а те го ползват за кукла- обличат му разни дрешки,хранят го,пеят му и на него му харесва и на тях.
Много искаме още едно детенце, изчакваме само,защото ще се наложи да се преместим, а за момента нямаме възможност ( но работим по въпроса).

Препоръчани теми

Детето ми не иска да говори български!

Преместване в Шотландия

Живот и учене на език в Нидерландия

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Причина:

Причина: