Публикувана: 19 фев. 2008, 09:03 ч.
Последно мнение: 15 март 2008, 08:56 ч.

Младостта си отива...

8 621
170
1

Отговори

# 15 19 фев. 2008, 09:59 ч.

Мнения: 1 671

Цитат на: Не тази вечер, Жозефина!! в вт, 19 фев 2008, 09:54

Цитат на: Моли Уизли в вт, 19 фев 2008, 09:34

И после какво, Жози?

И после.....навлизам в оня период, дето го наричат май есента? Или греша? Tired

Не, не искам повече да се замислям даже. Ще се вкарам сама в още по-голяма дупка току пред рождения си ден. Stop

Еее, недей така де, рано е за есен.

Зрелостта е хубаво нещо, но при мен тъгата идва точно когато си дам сметка, че не мога да направя нещо, което съм можела преди.
А за бръчките и ботокса също нехая.

# 16 19 фев. 2008, 10:04 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Кое е това нещо, което вече не можеш да правиш, Моли?

# 17 19 фев. 2008, 10:06 ч.

Мнения: 4 841

Намерих себе си на около 30. Хармонията и спокойствието, които ме изпълниха, не заменям за нищо от младостта си. Съмнения, колебания, лутания и неуспешни експерименти - всичко това вече е зад гърба ми. Вариантът "бръчки+добро самочувствие" ми е по-приемлив от "гладка кожа+милион комплекси". Чувствам се добре на 36. И определено мисля, че есента е още далеч. Сега съм "на попрището жизнено в средата" Sunglasses

И не ми е тъжно.

# 18 19 фев. 2008, 10:07 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Всяка възраст има своите предимства и недостатъци. Не искам да се връщам години назад и да извървявам целият този път отново.

Цитат на: ДЕ ВАня в вт, 19 фев 2008, 09:52

Понякога си спомням деветнайсетгодишната Ваня. Хубава беше - млада, наивна, искаща, търсеща... Намерих се. Защо да съм тъжна?

# 19 19 фев. 2008, 10:10 ч.

София
Мнения: 5 074

За каква есен говорите момичета newsm78

Та при вас е още лято Peace

С по ведро настроение трябва да посрещнете някой ден тази есен.
Хубавото в цялата работа е, че остаряваме заедно с половинката и с приятелите, че просто не се забелязва Peace

# 20 19 фев. 2008, 10:11 ч.

Мнения: 3 447

Не се чувствам зряла. Вероятно никога няма да се почувствам. Мисля за себе си по-скоро като за поостаряло момиче, отколкото като за зряла млада жена. Когато ме попитат на колко години съм, не мога да кажа от раз, първо трябва да сметна наум. Бръчките не ме натъжават. Натъжава ме говоренето в минало време.

# 21 19 фев. 2008, 10:12 ч.

Мнения: 2 161

Старостта сякаш се боеше да докосне и Багряна. Винаги елегантна, винаги гримирана, една и съща — от 1956-а, когато я видях за пръв път, до 1990 година, когато я видях за последен път: ослепително бялата шемизетка с дантелена яка трептеше като жива на раменете й, бледосиният ефирен шарф, увит около врата й, се развяваше от прозореца на автомобила. "Отивам на панаира в Пловдив!" — извика ми тя, сияеща от възбуда, и автомобилът запраши по Цариградското шосе...
На 97 години — и ходиш по панаири!? Изглежда съперничеството между тези две древни жени не им позволяваше да остареят. Сякаш се бяха обзаложили — коя по-дълго ще живее. Така и не стана ясно коя победи. Багряна живя 98 години, а Дора Габе (зависи на коя дата вярваме) живя 95, 97 или 100.
И цял живот те се дебнеха: коя първа ще се предаде.
През 1980 година, по случай 100-годишнината на Ленин, театрите бяха длъжни да поставят пиеси за вожда. В театър "София" решихме да отбием номера с необичаен рецитал на поети със 70-годишен възрастен диапазон — като се започне с почти връстничката на Ленин — 90 и неизвестно колко годишната Дора Габе, 87-годишната Елисавета Багряна, 77-годишния Христо Радевски, нататък — по-младите Младен Исаев, Александър Геров, Валери Петров, Добри Жотев, Давид Овадия, Иван Динков, Караангов, Левчев и накрая - 30-годишната Миряна Башева.
Отивам да доведа Багряна, тя чака, облечена в официална черна рокля. Подкрепям я надолу по стълбището, ох, вика, едва ходя — и наистина, едва пристъпва от стъпало на стъпало, олюлява се...
В кабинета на директора са вече Дора Габе и другите. Какво ще пийнете, пита директорът. Дора казва: коняк. Елисавета прави презрителна гримаса и казва: водка. Ако Габе беше казала водка, Багряна щеше да каже коняк. Никога същото!
Дора Габе вади листчето със стихотворението, което ще чете, напечатано е то с големи букви, да порепетирам, вика и вади лупа, протяга ръка и започва да срича: "Ленин, ти който осъс...осъщ...осъщещви..."
След още три-четири опита отмахва лупата и въздъхва:
— Ох, таз дума не мога да я кажа.
Багряна това и чака, произнася разчленено и язвително:
— Ами да не си я писала ма, Доро!
Тя великодушно предлага "първа да чете Дора - като най-възрастна". Конферансието обявява името й, но Дора Габе не го чува, галантният Сашо Геров изтича към нея, подава й ръка, помогна й да стане от стола и подкрепяйки я, заведе я до трибуната. Тя вади пак лупата, но пак засича на думичката "осъществи". Веднага влиза в действие спасителният вариант — иззад кулисите изскача една актриса и прочита стихотворението. Иде ред на Багряна. Сашо Геров и на нея понечва да подаде ръка, Багряна обаче енергично отблъсква с лакът ръката му, става отривисто от стола и с бодра стъпка отива на трибуната, отмята глава назад и с ясен алтов глас издекламирва "Потомката". Овации. Багряна се кланя предизвикателно и рисковано ниско, поклон доземи. Още по-силни овации. Връща се гордо на стола си. Хвърля поглед към Дора Габе. Съперничаката е сразена.
Хем съпернички цял живот, хем цял живот неразделни. В колата, докато я изпращам обратно до тях, Багряна ми разказва как през трийсетте години двете заедно с Дора направили поетическо турне из България — Пловдив, Стара Загора, Сливен, Бургас, Варна, Шумен, Велико Търново, Русе, Плевен, София.
— Плащахме си — вика — наем за салоните, за осветление, отопление и с парите, които бяхме спечелили, аз заминах за Париж и живях там една година, а Дора замина за Полша ли, за Германия ли...
(Какви са били тез пари — от 10 рецитала да живееш цяла година в Париж?!)
Спираме пред входа й, посягам да й помогна да се изкачи по стълбището до горния етаж.
— Благодаря, благодаря! — каза бодро тя. — Няма нужда, няма нужда!
И тръгна нагоре по стъпалата пъргаво — като момиче.

# 22 19 фев. 2008, 10:12 ч.

Мнения: 7 474

Истината е, че не искам да ставам на 40 Tired

, обаче кой ли ме пита Laughing

Когато станах на 30, беше някаква преломна година, но си мислех,
че имам още 10 г. "младост". После някак ми се струва, че наклона ще е само надолу Confused

Това в чисто физически аспект Flutter

Имам време още, ще видим Laughing

# 23 19 фев. 2008, 10:25 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Моли, заглавието ти е стряскащо Laughing

Я го промени на "Млада съм!" да видиш колко хора ще се разпишат Mr. Green

# 24 19 фев. 2008, 10:30 ч.

Майничка
Мнения: 12 584

От десетгодишна имам ясна идея как ще изглежда лицето ми на стари години.
27 години минаха оттогава и още не съм докарала този образ в огледалото. Е, как да кажа, че младостта си отива...
От врата надолу... кой ти гледа! Laughing

Да не говорим, че около мен все още е пълно с хора, които ме знаят от бебе. Как да се простиш със младостта, когато винаги ще се намери някоя комшийка, дето да разкаже на дъщеря ти в кое ъгълче на двора й си се скатала да напълниш тихомълком гащите Mr. Green

# 25 19 фев. 2008, 10:36 ч.

Мнения: 4 451

Чувствам се млада, въпреки, че съм стъпила вече на 32-рото стъпало. Определено съм по-уравновесена, по-разумна, по-щастлива, по-умерена, отколкото преди 5 и повече години. Grinning

Зная чудесно възможностите си, научила съм се да ценя себе си, да се радвам и на малкото което има, дори на това, че съм жива. Преди не го умеех. Друга беше сякаш ценностната ми система, други бяха моите приоритети.
Сега знам коя съм, какво искам, какво заслужавам. Grinning

Не се страхувам от старостта и си се представям като една дива бабичка с три пораснали деца и минимум 9 внука около нея, хаха. Laughing

# 26 19 фев. 2008, 10:38 ч.

Мнения: 2 161

Неприятна ми е мисълта,че ще остарея,обаче още по-неприятно ми е,че ще умра.

# 27 19 фев. 2008, 10:39 ч.

Мнения: 533

Аз съм голямо момиче и хич не се притеснявам за бръчките защото нямам нито една - ген:peace:Единственото ми притеснение идва когато погледна моите родители и тогава се сещам на колко години съм.Всяка възраст си има своят чар.Между другото , най - хубавите ми години и най -силната любов ми се сервираха в тази така хубава зряла възраст.Пожелавам го на всеки. bouquet

# 28 19 фев. 2008, 10:40 ч.

Мнения: X

Споко, бе! Младостта сега може и да си отива, но ще се завърне!!! Peace

Все си мисля, че 70-80-годишните живеят много повече в младостта си, отколкото в реалния си старчески живот! Wink

Така, че дайте да додрапаме дотам! Mr. Green

# 29 19 фев. 2008, 10:49 ч.

Мнения: 985

"Младостта си отива..."
и снежец заваля
преди лютата зима
да смени есента
преди топлото лято
и преди пролетта
младостта си отива
ей,така, ей така..... Grinning

Единственият начин да се живее дълго е да остарееш. Вчера животът ми беше до колене, днес усещам как се изнизва и затова гледам да съм по- отговорна. Към себе си.

Препоръчани теми

ХАМАС нападна Израел

Политиката в България - Тема 5

Често срещани правописни грешки

Дефицитите на една журналистика

Причина:

Причина: