И ние така правихме,но беше преди 100 години 
- Публикувана: 22 фев. 2008, 23:05 ч.
- Последно мнение: 18 март 2008, 19:29 ч.
С коси от свежи цъфнали цветя към ПАЗАРДЖИК пристъпва пролетта(19)
, защото има богат избор, според това за какво ти трябва.. искам да правя клипче със снимки и музика
ъмм че тогаз и POWER POINT-а ти върши работа..., особено ако ползваш Офис пакет 2007 - такива красоти има там....
п.с. ако искаш пусни ми на пощата 2-3 снимки, ще ти го започна, ще кажеш и каква музика за фон искаш (а и аз имам богата колекция) и ти ще си го довършиш
Може да се направи и ауторън да ти почне - пускаш на компа или двд-то и гледаш как се връткат и сменят.... Имам време, сега съм вързана в къщи, щото имам майстори
и вардя къщатаgn_pz@abv.bg
Ж Е Н А
Как тревожно е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат
вярност - срещу изменчивия вятър,
нежност - в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-красивия да избереш-
безрасъдния път на сърцето
и докрай да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш...Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака,
първа стъпка, разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорност е да си жена.
Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твойте прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като небесния свод.
Всяка детска усмивка - със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза, на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си жена.
Как тревожно е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат
вярност - срещу изменчивия вятър,
нежност - в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-красивия да избереш-
безрасъдния път на сърцето
и докрай да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш...Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака,
първа стъпка, разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорност е да си жена.
Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твойте прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като небесния свод.
Всяка детска усмивка - със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза, на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си жена.
