Как се справяте със затъпяването

Засега не ми пречи, затъпявам си на воля и с кеф. Защо си мислиш, че съпругът ти не обича да му говориш за детето ? Всеки мъж се радва жената до него да се грижи за децата му. Майчинството е прекрасно време, в което жената развива интуицията си, изследва емоциите, собствените и на околните, има време да дари и да получи любов. Човек е многопластово същество, освен от чисто трупане на знание, се нуждае и от собствено познание, което също го прави интересен за другите.

Понякога на мъжете е по - интересно отколкото показват.С моят любим не бяхме се виждали 4 месеца(той беше извън страната, точно когато малчо се роди) и след това се скъсвахме да си говорим.ПОнякога по цяла нощ сме бърборили, но в един момент като, че ли темите ни се изчерпаха и се получи нещо като "затъпяване".И понеже аз си седях вкъщи, а той работеше, започнах да го разпитвам за работата му.На него му беше изключително интересно да ми разказва к'во що, а в един момент и на мен ми стана толкова интересно, че даже веднъж отидох да го видя как работи(занимаваше се с външна изолация, алпинизъм).Толкова ми хареса, че веднага започнахме да кроим планове да започнем заедно да работим и така се появи поредното интересно нещо в ежедневието ни, като тема за разговор.Иначе - обичайните неща от рода на "как си днес","какво правихте цял ден","какво си сготвила","къде беше" и тн., обаче особено покрай неговата работа, започнахме да кроим толкова грандиозни планове, че чак време започна да не ни достига да си кажем всичко, което ни се въртеше в главите.След това започна да ме обучава и съвсем не остана време за "затъпяване"
А малчо - ами ние почти не сме били без него(май няколко пъти сме излизали вечер без него), така, че всичко свързано с него си знаехме и двамата и някък понякога ни беше дори смешно, когато правеше някой съвсем обикновенни детски неща или пък бързо разрешавахме "сериозните" му проблеми(от рода на този - кое кубче върху кое трябва да отиде, за да стои права къщичката")...
Просто откривате нещата, които биха заинтригували и двама ви или пък си припомняте това, което ви е вълнувало преди появата на бебчо!
Успех 

С мъжът ми сме така - той ми казва как е минал денят му на работа, а аз - как е минал моят ден с детето.Влизай в отчетните теми - с другите мами там ще имаш теми за разговор.А сега вече времето е топло - излизай на разходки,срещай се с други хора.

С Дияна прекарах доста време у дома, но нито за миг не съм си помислила, че затъпявам.
В момента също си стоя у дома, но пък има толкова неща, с които да се занимавам, че също нямам време да се връщам назад. Вечер е голяма бърборилня у дома, понякога чак се дразня

А за какво сте си говорели преди детето, кои са били общите ви теми?
Как сте прекарвали свободното си време, как сте се забавлявали? над подобни въпроси можеш да помислиш ...
 
ние мн. често си говорим какво бихме искали да стане след 5-10-15...г., мечтаем си за бъдещето; покрай детето често се сещаме за забавни истории от детството си и се заливаме от смях - взаимно си разказваме за белите, издънките, ваканциите.
мъжът ми мн. обича като чета някоя интересна книга, после да му я разказвам; гледаме филми заедно (е, изпускам по някоя друга сцена, но се преживява) и т.н., и т.н.

Със сигурност, твоя мъж има любима тема, накарай го да говори, дори и да е досадна за теб. Покажи, че не само детето те интересува.

Все едно аз съм пуснала темата 

Общо взето като останехме насаме.. не си говорехме особено, защото на мен все ми беше криво, че няма кой знае какво да разкажа /освен за дребич/

Започнах работа /четири часа вечер/ и сега съм щастлива 

Поглеждам назад и виждам, че всъщност съм имала много неща за разказване, просто това че непрекъснато съм била с дребния ме е накарало да не виждам прекрасните ни моменти заедно 

Сега дори понякога не ми се ходи на работа, за да мога пак да си го гушкам до безкрай, но знам, че ако се поддам на това - рано или късно ще се върна на предишното положение.

Може би си от хората на които стоенето в къщи не им влияе положително и се чувстваш повече ощетена от майчинството, отколкото удовлетворена.
Намери нещо с което да се занимаваш всеки ден по малко - без детенце, и мисля че нещата ще се нормализират 

Най - доброто средство против затъпяване е да излизате поевче навън . Аз вече четвърта година съм си вкъщи по майчинство ( дацата ми имат много малка разлика ) , но не се чувствам затъпяла .Постоянно излизам и се срещам с нови хора , а и съм задочна студентка.Непркъанатият контракт със света помага да си в час .

ние като излезем говорим какво ще се купува за детето-обувки за прохождане..................иначе и ние сме жив зян

ами уча, още малко и завършвам..нямам време да затъпея..поне засега , мъжа ми пътува -няма го по 4-5 месеца и все има за какво да си говорим като се чуем

Смятам, че така нареченото 'затъпяване покрай бебето' (в което честно казано не вярвам) няма много общо с това, че вечер със съпруга си не намирате за какво да си говорите.
Мое мнение.
Пък и не си ли забелязала,че колкото повече се опитваш да намериш тема за разговор, която да е интересна, толкова по-трудно се получават нещата.
Освен това не е задължително обезателно да разговаряте вечер.Ти си уморена от грижите покрай бебето, той е натоварен от работата си...Понякога е много по-приятно вместо да водите дълги и напоителни разговори, просто да се сгушите и да  помълчите  заедно.

Много жалко, че разговорите за бебето смяташ за затъпяване 

Много интересно...
А задавала ли си си подобни въпроси преди да се роди бебето? Имам предвид от типа на: с кого какво да си говориш или какво да правиш.
Питам, защото по мое виждане има доста хора, които по принцип са склонни да го правят /причините са различни, сега няма да ги коментирам/. Когато бях малка имах един период на срамежливост за някоя и друга година, когато ме притесняваше като изляза с някой дали на този някой ще му бъде забавно и интересно с мен. Потърсих причината у себе си, тъй като не проявявах такова мислене само по отношение на един човек. Намерих я /аз съм откровена със себе си/, постепенно я преодолях. Тогава бях в основното училище, някъде V-VІ клас.
От години никога не съм се замисляла дали с кого и за какво ще говорим /какво ще правим, след като приех, че не съм длъжна да забавлявам някого. Нещо повече- от години престанах да се вълнувам точно как и защо ме възприема насрещният човек.
Когато съм с близък човек пък няма и нужда да се замислям за такива неща. Щом ми е близък и е решил да е с мен значи не съм му скучна или досадна.

Говорим за кино, за книги, за футбол и изобщо спорт, за общи приятели и за бъдещето. Ние пък имаме сравнително голяма разлика помежду ни и неговите приятели вече имат големи деца, а моите пък още нямат такива, но въпреки всичко и с едните и с другите имаме за какво да си говорим.  Мисля, че проблемът ти не е свързан с детето. Помисли над това какво ви е свързвало преди детето.

 Моят мъж също е от мълчаливите, но винаги усещам кога един разговор му е интересен и кога не.

Ами как се справям - обичам да ходя по магазините, да планувам пьтувания в различни страни, да слушам любимата си музика и ежедневието ми става по-приятно. А относно разговорите все имате и двамата някакво хоби, нещо което ви е стара нереализирана мечта освен работата и семейството... за такива неща обичам да си говоря с половинката, когато не сьм капнала от умора след тичане по цял ден с малката.