От една майка КЪМ биологичните родители

Това ме подсеща за една моя идея.Явно имаме и "осиновители" и "родилки"-чужденки, незнаещи български, но имащи общо с осиновяването на "български" деца.
Та идеята ми е да пуснем тема един ден за да пишат за себе си, децата си, ако щете без превод-кой с каквото може ще помага за превода. Аз мога да предложа на две майки- чужденки , осиновили  деца от България, да пишат в бг мама.
  Какво ще кажете?

Мисля, че може да е полезно.

и аз така мисля, даже съм сигурна, че ще е полезно.

и аз мисля, че ще е полезно, и ви стискам палци да успеете. с преводи също ще помагам; моят скромен опит досега обаче ми показа, че много от тези чужденци, осиновили БГ деца, се интересуват от България по-скоро като туристи; моите опити да създам с тях контакт и да обсъждаме проблеми, които виждам като общи, не са много успешни; дано да има и други; за нас, българите живеещи в чужбина, това е важно.

хубава идея
аз вече разказах част от историята на нашата БМ, мога и още(тя също е осиновена). Имам съседка, която е осиновена и познава БР, ако имате конкретни въпроси, мога да я питам. Също зет ми беше социален работник в Агенция за осиновяване до преди няколко години. Той има много опит с осиновители, осиновени и БР и съм сигурна, че би се радвал да помогне.

Аз също мога да превеждам откъси от книгите за осиновяване тук по определени въпроси.

Имам идея  малко съм далече, но ще правя всичко възможно да участвам и помагам. Тук Ноември е месеца на Осиновяването. Има различни мероприятия и сбирки на семейства осиновили деца.
Мисля, че би било хубаво, ако можем да организираме такъв "официален" ден(не е задължително да е цял месец) в Б-я, в който да празнуваме Осиновяването, това колко сме късметливи да имаме нашите деца. Иска ми се думата "осиновяване" да не е равна на страх, болка и вина, а да означава обич, позитивност, гордост от това, че сме точно такива родители и децата ни да растат с мисълта, че са специални и пълноценни...ей такива неща.

Ние получаваме и нещо като "писмо с новини" за осиновители, което се издава 3-4 пъти годишно(2-3 листа е), в което има  снимки на семейства, които току що са осиновили,  Осиновители разказват историята на тяхното осиновяване или споделят успешни случки и отговори на детските въпроси.
Има местни ТВ предавания ,които понякога говорят за осиновяването, от страната на БР и Осиновители. Има фотографи, които правят безплатни снимки на осиновени деца през първата година на осиновяването...
От идеята на аистенок, може да използваме отговорите от темата, за нещо подобно.

Ако направим нещо такова, много хора биха започнали да приемат осиновяването като нещо нормално, биха разбрали нас, БР и децата ни и ние можем да създадем по-нормални и приемливи условия за нашите деца. Нещо ме обзе ентусиазма

Знам, че няма да е лесно, но мислите ли, че е възможно?

Аз си пиша с италиански майки осиновили българчета.
Често ми искат информация, история и снимки от родните на децата им градове.
Не е лоша идеята.
Хем, да си сверим малко часовниците.

ок, писах мейл, като получа отговор ще действам.
Дар, чудно ще бъде, ако и твоите мами е включат. Ти ще си преводачът им
 

И  аз съм за обмена на опит между осиновители от различни страни. Интересно е да   научим в други култури как, кога и кой поднася информацията за осиновяването на децата?



benson10 , тук, доколкото на мен ми е известно има само две книги на български, касаещи осиновяването: едната: "Първичната рана";а другата: написана от директор на дом в крайдунавски град. За втората чух, че съдържала най-вече описанието на житейски истории на възпитаници на дома!?....

Аз веднага бих се възползвала от предложението ти за превод по конкретни въпроси на части от книгите там- при тебе.

За мен представлява интерес -има ли проучване, изследване и/или наблюдения върху това как се отразява на психиката и животът на осиновените деца, ако информацията за осиновяването им е подадена преждевременно и по неделикатен и неадекватен за възрастта им начин?

Интересно би ми било твоят зет да разкаже:
* какви психосоциални услуги и мероприятия се предлагат на осиновителите преди осиновяването, по време  и след него? ;
* работят ли социалните работници с децата по въпроси, касаещи въвеждането на осиновяването им и как и на каква възраст?
Със сигурност у мен ще изникнат и още въпроси...

А, ето още един:
*децата за осиновяване там, където ти живееш в социални домове ли се отглеждат?
И как изглеждат те?
 Ако имаш наблюдения върху тях какви минуси или плюсове за отглеждането и престоят на децата в тях  би посочила ти?

Любопитно ми е какво споделят в книгите си БР(или какво пише в книгите за тях)?
Моля те, да преведеш напр. главите (заглавията им) от съдържанието на една книга за(или) от БР(БМ)!

Благодаря ти, че избра да се включиш и поостанеш в този подфорум! 

Venecias, ще попитам зет ми и ще пиша. Също имам няколко книги у дома и ще погледна тези дни.

Със сигурност, тук няма Домове за Деца, само за много, много болните има медицински заведения, но те са там заради здравословното си състояние, а не защото са без родители. Всички други са в Приемна Грижа, както и всички здрави бебета, чийто майки се отказват от правата си при раждане, веднага се осиновяват(има хиляди двойки чакащи дете). Сина ми след изписването от Родилното е бил само и единствено с нас. Знам обаче, че има проблеми с някои приемните семейства, не всички го правят от любов към децата(а към парите от държавата) и често те са бити, пренебрегвани дори сексуално малтретирани. За това тук децата често сменят приемните семейства, но има хора назначени във всеки щат, които да наблюдават тези деца.

* какви психосоциални услуги и мероприятия се предлагат на осиновителите преди осиновяването, по време  и след него?

Понеже сме били по този път, ще споделя от личен опит. Всеки щат има програма за осиновяване, че частна агенция, а щатска(равносилно на държавна в Б-я). ТЕ имат срещи, на които обясняват разликата между различни видове осиновяване, документи, обясняват за евентуални проблеми и изпитания при осиновяване, също разполагат с инфо за децата, които са за осиновяване в съответния щат. ОТделно във всяка осиновителна агенция работят психолози, тяхната задача е да осигърят и да ни подготвят за осиноването, за емоционалните преживявания свързани с това, как да се отнасяме към БМ, ако участват в осиновяването и т.н. По време на самото осиновяване, нашия социален работник(който винаги е психолог) беше до нас. В нашия случай той работеше и със БМ, помагаше и как да се справя със загубата и тъгата,осигуряваше да не променя решението си и т.н. Когато се роди сина ми, психолога, дойде веднага и ни посещаваше в болницата, докато БМ, аз и детето бяхме там. Също беше с БМ при адвоката когато се отказа от правата си, той е подкрепата и на двете страни. След осиновяването, знам, че за година има контакт с БМ да осигури и помогне психически. С нас се среща за 6 месеца, за да осигури, че се грижим добре за детето, че и то и ние се приспособяваме към новата обстановка, че сме емоционално привързани към него. За по-големи деца мисля, че е по-дълъг този период(ще попитам). Дори и след изминаването на този срок, ако имам нужда свързана с осиновяването, този човек е винаги готов да ни помогне.
Отделно, както писах в предишния ми пост, има групи и срещи за семейства с осиновени деца.

За казването на децата, нас ни посъветваха веднага щом е на подходяща възраст да разбере. Може да е във вид на приказка или ако детето е по-будно(по-голямо) с отговори на конкретни от него въпроси. Ако се отнасяме към децата като към по-различни, те ще се държат като такива. Ако ние имаме проблем с това, че са осиновени, най-вероятно и те ще имат.
Също трябва да се дава  време на детето да асимилира тази информация. Дори да не си спомня нищо от дома, когато разбире нещо такова има период на тъга и чувство на загуба. Етапите на свързани с тази загуба и тъга са отричане, ярост, манипулация и евентуално приемане на ситуацията. Също при някои деца има шок, страх и чувство за вина.(ако някой се интересува, мога да пиша малко повече за тези етапи и преодоляването им).

Тук на осиновяването се гледа като на нещо нормално и най-често с уважение, не само към осиновителите, но и към БР, които (в повечето случаи) избират да дадат по-добър живот на детето си. Изключвам БР,  които губят правата над децата и те се отнемат от семейството, поради различни физическо и сексуално малтретиране, липса на грижи, употреба на наркотици и алкохолизъм и тн.

Дали се интересуваш как да се отглежда дете осиновено в по-голяма възраст или осиновено от бебе? (за да знам от коя книга да гледам)

В момента имам  книга, която е с разкази от осиновители, осиновени и БР. Заглавията са от рода: Моето семейство ми помогна с избора, Бавното чудо и тн. Чела съм я преди да осиновим сина ми, но се съм планирала да я препрочета и ще споделя. Другата е за как да се гледа дете, което е осиновено като по-голямо и последната е за Привързване при осиновяване(проблем, на който до скоро не се е обръщало много внимание). Но ще потърся и други.

Venecias,

ето това заглавие

Being Adopted: The Lifelong Search for Self (Paperback)
by David M. Brodzinsky (Author), Marshall D. Schecter (Author), Robin Marantz Henig (Author)
"Осиновени: цял живот в търсене на себе си" 

някои смятат, че е остаряло, но си остава едно от сериозните емпиричи изследвания на много осиновени деца в продължение на години; много се обсъжда въпроса с казването и търсенето; за казването ми се струва, че почти няма дискусия - най-добре е детето да порасне, без дори да си спомня конкретен момент на "казване" - знае се от самото начало и това е; много интересно са описани различните етапи на осмислянето, например това, че децата по някое време мислят, че осиновяването е алтернатива на раждането, а не го следва; на мене ми направи впечатление, че някои търсят произхода си, други  - не, по много различни причини и без видима връзка с казването и т.н.
Някой ден ще се опитам да преведа откъси, ако ви е интересно.

О, benson10, Благодаря за изчерпателната информация!  Беше ми почти непозната, много интересна и полезна!

Да допълня с мъничко уточнение: социалния работник (психолог) е клиничен социален работник (човек имаш знание за социалната сфера: закони, права, придобивки...) и много добра психологична подготовка! Той е помагащия специалист който знае и как да подкрепя и как да насочи към необходимите социални услуги!...

 Харесвам тази специалност защото по много добър начин съчетава две хуманни професии в една! От 10-13 г и в България "се произвеждат" такива специалисти (НБУ- магистратура по клинична социална работа); добре подготвени са и в НПО се опитват да правят реформа в естеството и качеството на предлаганите у нас психосоциални услуги!

Тъжната (и разбираема)  реалност е, че никой от тях не работи в социални грижи (слуителите там са административни чиновници) ...

Интересът ми е към отглеждането на по-голями осиновени деца!(първото ми беше на 2 г), а второто (ако е рекъл Бог да го имам) ще е доста по-голямо.

Бенсон, има тема за родителстване на големи осиновени  деца- направо там  напиши информацита си! За мен са толкова ценни постовете ти, че си ги съхранявам и ми се иска нещата и за форума така да са систематизирани, че да са лесно достъпни за онзи, който се интересува от съответната информация!

Виж, твоят пост е за чуждия опит в осиновяването- на кого би му хрумнало да го открие в тази тема!?...

Имаше идея да се оформи нова тема за обмен на опит, а аз смътно си спомнам, че някога имахме тема, в която Дар беше превеждала за осиновителската процедура в Италия; Мата пък -за Германия!... има ли мераклия да изрови темата и да я изтупа от праха?"

И последно:


Мога само да обобщя, че според ментова е подходът на хуманизма и човешката етика! Никой не би инвестирал професионален труд и грижа, ако нямаше защо и не си заслужаваше!
БР и БМ не са събирателен образ, а индивиди с различни житейски истории, изправени всеки пред свой избор!...

Съжалявам, че пиша втези неща в тази тема, но тук стана дума и за тях!

Точната тема е в пространство, в което си позволявам да чета, но не и да пиша: едно, защото зачитам заявените граници и желанието на неговите домакини и второ, защото не смятам, че имам техния експертен опит!...

Но пък си имам секретарка и ако тя прецени, че има какво да каже и си заслужава и други да прочетат и да се произнесат по непретенциозния ми пост- ще го откопира където трябва!

Сърдечни Благодарности! : Лично за мен преводът представлява интерес и ще го очаквам с нетърпение!


Личния ми интерес е към онова, което споделят в книгите БР и БМ.
В този форум и в литература тук липсва тяхната гледна точка!?....

Venecias, радвам се, че съм ти дала полезна информация. Полезно е и за мен да си припомням някои неща и с четенето да уча нови. За всички нас е начин на живот.

Снощи ми дойде идея на започна блог по темата. Там да пиша за личния ми опит,  да слагам преведени цитати от книги и т.н.  Може да коментираме и да не създаваме за всяки въпрос нова тема, нещо такова ми се върти в главата в момента. Ако има интерес, всеки, който иска да разкаже историята си или да сподели опит ще е възможно да го направи. Ще отнеме няколко дни, като съм готова ще дам линка тук.

Мисля, че на първо време това е темата , в която може да се споделя, превежда и др.за чуждия опит
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=256883.msg6143633;topicseen#msg6143633

Аз лично приветствам идеята ти! , ама смятам и съответна тема няма да е излишна, защото добре, ще дадеш линка тук и/или някъде другаде- кой го видял, видял и ще се затрупа с постове!...
 После иди го търси из форума (още повече, когато е даден в тема, заглавието на която с нищо не предполага да сме обсъждали за характеристиките на осиновяването у нас и по света (аз за такава тема мислих), но става и изровеното от Аист.


Браво Аист! Безценна си!  Ей на- Имам вече материал за темата...отивам да го пейстна!

А! Да попитам Бенсон!Хубавоо, "ТАМ" нещата и за осиновяването са по-добре уредени! Какво според теб е причина кандидат родителите да прехвърлят океани и континенти за да се сдобият с рожби от други държави? ... Недостиг на изоставени деца или?....