Съжалявам за това, което си преживяла.
Обмисли добре нещата - пожелавам ти успех какво и да решиш да правиш
Обмисли добре нещата - пожелавам ти успех какво и да решиш да правиш
- Публикувана: 11 май 2005, 12:45 ч.
- Последно мнение: 11 май 2005, 19:44 ч.
ЗА вчерашното "Чудя се"
Миличка, съжалявам за това, което те е сполетяло! И ти съчувствам от цялото си сърце!
Каквото и да решиш, то ще бъде твоето, ПРАВИЛНОТО решение!
Според мен, ще се справиш и сама с отглеждането на детенцето, а то ще ти донесе и допълнително щастие, защото в него ще виждаш частица от мъжа си!
Каквото и да решиш, то ще бъде твоето, ПРАВИЛНОТО решение!
Според мен, ще се справиш и сама с отглеждането на детенцето, а то ще ти донесе и допълнително щастие, защото в него ще виждаш частица от мъжа си!
Момичета, от емоционалната страна на въпроса съм напълно съгласна с мненията ви.
Но бих се замислила дали е добре за детето още преди да е заченато да е без баща и да носи всички последствия от това , освен това ракът е от заболяванията, при които има генетична предразположеност(естествено не може да избегнем всички). Уважавам любовта между хората, паметта на починалите, болката на близките, но мисля че живите, децата, бъдещето са по-важни и трябва да опитаме поне да лимитираме евентуални проблеми. Не искам да засегна никого, това е само моето мнение, решенията всеки взима сам.
Но бих се замислила дали е добре за детето още преди да е заченато да е без баща и да носи всички последствия от това , освен това ракът е от заболяванията, при които има генетична предразположеност(естествено не може да избегнем всички). Уважавам любовта между хората, паметта на починалите, болката на близките, но мисля че живите, децата, бъдещето са по-важни и трябва да опитаме поне да лимитираме евентуални проблеми. Не искам да засегна никого, това е само моето мнение, решенията всеки взима сам.
Цитат на: Недка
Ама аз май ви хвърлих в смут с моето желание. Всъщност истината е, че преди година съпругът ми се разболя от рак. Преди да започне химиотерапията даде сперма въпреки че лекарите даваха големи надежди всичко да се оправи. То се оправи, но след 6 месеца се оказа, че има ужасно много разсейки. Почина в началото на годината като последния месец го изкара с морфин. Така че това е причината да искам дете, а пък да се окаже, че ще го гледам сама. В крайна сметка няма нищо любопитно, по-скоро прилича малко на сапунка....
Много съжалявам за това което си преживяла. Мисля, че не дължиш никому обяснение, защото си се сблъскала с най-трагичната страна от живота - ранната загуба на любимия човек. Мисля, че каквото и да решиш, ще бъде правилно. А ти сама си казала, че знаеш и 2 и 200, значи ще се справиш с отглеждането на малко човече. Ако се решиш на тази стъпка, ще се убедиш че е най-хибавото нещо в живота. Желая ти успех
Много съжалявам за създалата се ситуация. Що се отнася до въпросите, които задаваш, аз мисля, че единствено ти си тази която трябва да вземеш решението, независимо от нашето мнение. Много е лесно да се дават съвети отстрани. Помисли хубаво, огледай нещата от всички страни и вземи най-правилното за теб решение. Знам, че ще ти е трудно, но от това зависиш не само ти, но и бъдещото ти дете ( ако решиш да го родиш ). 
Цитат на: new*
Не съм чела предишната ти тема, но мисля, че ако бях на твое място, щях да родя детето му.
Аз се опитах да потърся старата ти тема но не успях. Не е ясно много много. Но това което ти се е случило е ужасно тежко. Аз лично незнам как бих уцеляла след подобно нещо. Само като си помисля какво си преживяла и ми се доплаква. И аз ако бях на твое място бих искала да запазя частица от него, а именно едно бебче. То ще усмисли живота ти и ще ти помогне да преживееш болката, която сигурно е непоносима. Не мисля че ще ти е трудно да го гледаш сама, след това което си преживяла. Ние ще сме насреща ако имаш нужда от помощ. Малкото бебече, ще те промени завинаги, няма да ти помогне да забравиш съпруга си, но ще ти помогне да го преживееш. Няма нищо по хубаво от мига в който виждаш за първи път малкото човече.
Цитат на: Karen
Момичета, от емоционалната страна на въпроса съм напълно съгласна с мненията ви.
Но бих се замислила дали е добре за детето още преди да е заченато да е без баща и да носи всички последствия от това , освен това ракът е от заболяванията, при които има генетична предразположеност(естествено не може да избегнем всички). Уважавам любовта между хората, паметта на починалите, болката на близките, но мисля че живите, децата, бъдещето са по-важни и трябва да опитаме поне да лимитираме евентуални проблеми. Не искам да засегна никого, това е само моето мнение, решенията всеки взима сам.
Но бих се замислила дали е добре за детето още преди да е заченато да е без баща и да носи всички последствия от това , освен това ракът е от заболяванията, при които има генетична предразположеност(естествено не може да избегнем всички). Уважавам любовта между хората, паметта на починалите, болката на близките, но мисля че живите, децата, бъдещето са по-важни и трябва да опитаме поне да лимитираме евентуални проблеми. Не искам да засегна никого, това е само моето мнение, решенията всеки взима сам.
Съжалявам за загубяата!
Съгласна съм с мнението на Карен. Тя е изстрадала загубата на едно дете и безсънните нощи около другото докато разбере дали и с него нещата ще са наред. Може би знае малко повече от другите....
Пък и някои хора - а напослеидък и аз - вярват, че товая което не се е случило не бива да се форсира защото може да стане още по-зле!
Само ще добавя, че детето един ден ще пита защо няма татко.... Трябва да си убедена врешението си за да го убедиш в правотата на избора си!
Само още нещо - изчакай болката да поулегне - да гледаш трезво а и да износиш щастливо бебе ако това решиш!
Прости ми - но ти можеш да срещнеш и друг от който да имаш дете