В очакване на пролетта са АПРИЛските деца

Бабъл, аз не съм по ръкоделието. Мога да бродирам, но като се знам, устата ще ми работи повече от иглата.

Децата ще ги предадем на Младен. Той много умее да ги занимава.

Добро петъчно утро!

Зарка, ей ме на - и аз неосъществена археоложка!

По темата - никоя от ученическите ми амбиции не е останала до такава степен неосъществена, та чак да е болезнено. Опитвала съм туй-онуй по собствено желание - по-скоро защото така се правеше и с ясната мисъл, че с нищо от това няма да се занимавам в бъдеще /не че тогава знаех, с какво ще се занимавам, но просто ми се виждаше несериозно/.
Единствено ученето на немски от предучилищна възраст до университета остана трайна дейност. Обаче в това няма никакъв артисцизъм.
Та така - сега и децата - не мисля, да ги насилвам към нещо, ако изявят желание - да пробват, да се откажат /като каратето на Петър  /, друго да опитат...

Добро утро на амбициозната ни дружина 
Много се забавлявам с вас, а и колко добре ми действа на старта на деня едно порция искрен смях 
Моя неосъществена за сега мечта е да обиколя света, исках да скоча с бънджи от Аспаруховия мост преди 2-3 години, дори накарах Боби да спре и да питам колко парички, но като се качих да си взема парички и да се пазаря да ме снима, той потегли и така си и останах  Ако се бях метнала сега Стенли нямаше да го има  явно си е знаел човека  Исках да летя със самолет, е това го направих, но нищо не видях в тъмното, искам и с парашут да се метна от там, ама нямаше на кой да оставя Стенли горе  бе дай ми простотии да върша и ми гледай сеира 

Ако се събира група за работене с устата съм първа, иначе съм малко вързана в ръцете. Но мога да се грижа за цветята ,това ми се отдава и ми харесва. В къщи имам много, отглеждам и бонсаи. Остана да намерим кой ще готви, от мен салатите.

Такаааа. Добро утро!

Юле, в моята мечта "Работа под астмата" фона е чуруликане на врабците (които клюпат гроздето  ), но щом и ти се включваш веднага те слагам зад къщата да бъркаш лютеница на огъня. ОК? Моето село е до Дупница, отсякъде балкани....

Тук - черна точка на майчето ти   Колко въртях часовника на татко на китката си в надежда да успея с телепортацията  

Та в този ред на мисли, каква амбиция имате за дечковците НО в хумористичен план. Убедена съм, че всеки ще остави избора на детето, но все пак... Аз имам, разбира се, такава амбиция, но по късно ще я илюстрирам със снимка.

Направо ме разби 

Добро утро:)
Данче, Юлче и аз с вас под асмата, но не е точно моя мечтата. Но тъй като Черепаха си мечтае да е селски даскал и да пие всяка вечер с попа и кмета на селото, аз ще скучая
Иначе Симончето съм я планирала архитектка. След 20 години новото стройтелство ще е паднало и пак ще се строй

Добро утро!
За амбициите за децата - надявах се Лора да може да пее, но неможе. Музикална е, но пеенето не и се отдава! Според мен става за адвокатка - устата и работи непрекъснато и от нея думата неможеш да вземеш, от 10 кладенеца вода ще извади оргументи да те убеди. Никой противников адвокат няма шанс!

За Матейчето...май техничарче се оформя, но да видим. Има на кой, де!

А за телепортирането - кой не е гледал "Седморката на Блейк", кой не се е телепортирал...! Ех, ех Джема, телепортирай ме!

Eто го моя план-образ



Черепахче, според мен ти си за компанията на Ренката, ми к`во, богат селски учител с голяма къща, двор....

Доста се позабавлявах с темата: ) Но Ренката и Таничка ме гръмнаха с амбиците си

Аз бях оставена на самотек. Родителите ми се занимаваха основно с братята ми и за да не скучая се бях записала на всевъзможни кръжоци, хор, спортни занимания. Години наред бях основния състезател в училлището по всичко - футбол, баскетбол, волейбол, лека атлетика и за капак карате. Като влязох в университета 2 години наблегнах на ученето, обаче в третата ме обхвана желание за спортуване и се записах да тренирам самбо. След няколко месеца тренировки тръгнах и по състезания, а след това треньорът взе да ме пуска на състезания по свободна борба, джудо и сумо. Беше си голям купон, докато не завърших. Започнах работа, седнах на бюро и забравих за спорта отведнъж и здраво се одупих. Хормоните ми се побъркаха и докато се лекувах качих още килограми и сега като спря да кърмя ще падне голяма борба с тях.
Родителите ми само веднъж се намесиха с решение относно живота ми и то беше за да ме разкандардисат да вляза в спортно училище. Бяха се изредили куп треньори да ме увещават и аз се съгласих, но за моя радост майка и татко ме вразумиха
Когато отидох да кандидатствам в университет записах само по една специалност в ТУ и ИУ. Майка ми щеше да се побърка, защото не вярваше, че мога да вляза при едно желание. Започнаха да ме увещават да запиша всичките специалности в ИУ, но аз си надвих на ината и им казах като им се учи икономика те да се запишат - аз счетоводител няма да стана. Бяха много разочаровани от решението ми. А аз исках само да се занимавам с компютри...
Вени, като четох за писанията ти се сетих, че години наред писах едно детско фентъзи. Бях го дала на приятелки да го четат и получих добри отзиви от тях и тъкмо бях зачекнала втората книга майка ми прочете първата и каза, че това били глупости и уби всякакъв останал ми ентусиазъм...

Данче, отмъкна ми плановете докато си напиша поста...  А колкото до Емо татко му иска да го правим тенисист - ще бъде висок, здрав и силен и няма да има сериозна конкуренция  Ще спечели 2 Уимбълдъна и после цялото семейство ще се пенсионираме на млади години
И тъй като никой не почерпи петъчно аз ще почерпя - пък и повода хубав. Роди ми се кандидат снахичка у Американско. Казва се Джулия, 3,325кг и 53см! Да е жива и здрава и много да радва родителите си!

     

Рачеее, вкусотийкииии  Да е живо и здраво бебето и да ви го гледат добре, че нали ще ви е снахичка евентуално 

Раче, честита кандидат-снахичка!

Данче, мен ме е страх от огън. С пет думи - ни моа да бъркам лютеница. Но пък много хубаво беля презрели праскови за компот. Ако има кой да затваря бурканите, че и там ме няма - слаби са ми китките. Абе май съм от хората, дето на ръце трябва да ги носят - за нищо друго не ставам 

Иво, както казах, ще бъде декоратор, това е хубава професия. Плащат куп пари да нахвърляш умело 5-6 възглавнички из нечий апартамент. Той много го умее това с възглавничките, може по цял ден да го прави.
За Дани не знам. Той е още малък и не проявява друг талант, освен да се хили като пача и да си яде ръцете.

Ех, че е хубаво в нашата темичка.
Да е жива и здрава малката Джулия!

Раче, и аз така като кандидатствах за университета писах само един единствен избор -  право и то само в СУ. Хем кандидатствах с история и литература и можех да избера още много неща, но аз се заинатих.Добре, че ме приеха, че не знам къде щях да съм сега.
Иначе и аз съм спортувала какво ли не, но за по 4-5 месеца - карате, тенис. Но ходих на плуване 3 години, а после на аеробика 9 г., като се ожених спрях и сега съм свинкя.

Сонята я глася за нещо с пеене, а може и балет. Моите топ спортове са плуване, тенис и езда, ама ще видим тя какво ще иска.
Баща й се кълне, че ще я запише на карате.
Иначе като професия тя да му мисли.

Вени, ниастина на Лора и отива да е някоя нахакана адвокатка.

Ха здравейте!        
Тони от предната нощ е с висока Т, вдигна 39,1, а вчера следобед 39,6. Червено гърло, нищо друго. Та днес съм си сама с него да видим как ще се развият нещата.

Много съм изпуснала от това, за което сте говорили, но относно амбициите - никога не съм била постоянна в нещо, затова съм преминала през лека атлетика, модерен балет, състезателни танци, плуване. Китара и пианотоІпеенето се водят за осъществени що-годе от професионална гледна точка.
Тони е музикален определно, но пък е голям инат и ако не се задейства ината в посока да се запъне и да реши, че ще стане добър, нищо няма да излезна.

Аги, какво стана с гледането на дечицата?