Спокойно можеш да замениш "държава" с "родина" в това, което написах. 
- Публикувана: 29 фев. 2008, 10:42 ч.
- Последно мнение: 3 март 2008, 15:01 ч.
Де е България?
България е моят дом, трудно бих живяла другаде.
Но, уви, голяма част от сънародниците ми ме карат да се срамувам (случаят в Средна кула е най-пресен), управниците ни ме карат да се срамувам, както и хората, които са ги избрали, вездесъщата красива природа е на път да остане прекрасен спомен - вижте морето, Пирин, на път са да унищожат и Рила... Абе, хич нямам празнични мисли нещо. Няма и откъде да ми дойде оптимизъм, а иначе съм ведър човек и гледам положителната страна на нещата.
Съжалявам за лошото настроение в хубавата тема, но, това е положението за мен.
Но, уви, голяма част от сънародниците ми ме карат да се срамувам (случаят в Средна кула е най-пресен), управниците ни ме карат да се срамувам, както и хората, които са ги избрали, вездесъщата красива природа е на път да остане прекрасен спомен - вижте морето, Пирин, на път са да унищожат и Рила... Абе, хич нямам празнични мисли нещо. Няма и откъде да ми дойде оптимизъм, а иначе съм ведър човек и гледам положителната страна на нещата.
Съжалявам за лошото настроение в хубавата тема, но, това е положението за мен.
Безмълвна, стара, хубава България,
под златното ти приказно небе,
аз дишам твоя здрач като дете,
което спи във стара, родна къща..........
**************************
Мила родино
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
***************************
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и “Радецки” гордо плува
над златни вълни.
Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.
Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.
Горд отпреде им застана
младият им вожд –
па си дума капитану,
с гол в ръката нож:
-Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да лейме днес.
Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.
Парахода остави ни
и по начин благ,
та дружината да мине
на родния бряг.
Капитана – немец същи –
отказа – тогаз
Ботев люто се намръщи,
вика с буен глас:
-Туй го искам, не се моля:
всички сте във плян.
Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!
Чуй, там днеска мре народа
в бой с ужасен враг!
Карай бързо парахода
на българский бряг!
И гласа му става страшен
при тия слова,
немец бледен и уплашен,
преклони глава.
Бърже парахода плува
към желаний край,
Дунавът се по-вълнува,
весело играй.
Много време се измина,
как не бе носил
храбра българска дружина –
товар за него мил.
А дружината запява
песен зарад бой
и байряка се развява
гордо с лева свой.
Парахода веч наваля
на милия бряг,
Ботев шапката си сваля,
че говори пак:
-Хайде, братя, излезнете,
тука ще се спрем
и земята целунете,
дето ще да мрем!
И от радост упоени,
пред левския стяг,
всички падат на колени
на светия бряг.
-Братя! – вика им войвода
със гръмовен глас –
Скоро радостно народа
ще посрещне нас!
Скоро с гръм ще поздравиме
Стара планина,
кървав бой ще заловиме
с турски племена!
Ний във битки не сме вещи,
малко сме на брой,
но сърца ни са горещи,
жадни сме за бой!
Скоро турчин ще изпита
грозната ни мощ:
правдата е нам защита,
левът ни е вожд!
И по цяла околия
глас екна съгрян:
“Да живее България,
смърт на злий тиран!”
под златното ти приказно небе,
аз дишам твоя здрач като дете,
което спи във стара, родна къща..........
**************************
Мила родино
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
***************************
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и “Радецки” гордо плува
над златни вълни.
Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.
Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.
Горд отпреде им застана
младият им вожд –
па си дума капитану,
с гол в ръката нож:
-Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да лейме днес.
Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.
Парахода остави ни
и по начин благ,
та дружината да мине
на родния бряг.
Капитана – немец същи –
отказа – тогаз
Ботев люто се намръщи,
вика с буен глас:
-Туй го искам, не се моля:
всички сте във плян.
Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!
Чуй, там днеска мре народа
в бой с ужасен враг!
Карай бързо парахода
на българский бряг!
И гласа му става страшен
при тия слова,
немец бледен и уплашен,
преклони глава.
Бърже парахода плува
към желаний край,
Дунавът се по-вълнува,
весело играй.
Много време се измина,
как не бе носил
храбра българска дружина –
товар за него мил.
А дружината запява
песен зарад бой
и байряка се развява
гордо с лева свой.
Парахода веч наваля
на милия бряг,
Ботев шапката си сваля,
че говори пак:
-Хайде, братя, излезнете,
тука ще се спрем
и земята целунете,
дето ще да мрем!
И от радост упоени,
пред левския стяг,
всички падат на колени
на светия бряг.
-Братя! – вика им войвода
със гръмовен глас –
Скоро радостно народа
ще посрещне нас!
Скоро с гръм ще поздравиме
Стара планина,
кървав бой ще заловиме
с турски племена!
Ний във битки не сме вещи,
малко сме на брой,
но сърца ни са горещи,
жадни сме за бой!
Скоро турчин ще изпита
грозната ни мощ:
правдата е нам защита,
левът ни е вожд!
И по цяла околия
глас екна съгрян:
“Да живее България,
смърт на злий тиран!”
Много си я обичам България, и нищо че има неща, които ме дразнят, които не приемам.... Това е моята родина. Пътувала съм много и вярвайте ми, по-красива страна от България няма. Дано всички ние, които въпреки трудностите, неволите, проблемите в последните години, останахме да живеем тук, дано да можем да продължим да я обичаме. И нека пазим природните си красоти с всички средства и на всяка цена. И да помним историята ни. Това са нещата, с които можем да се гордеем и да имаме самочувствие.
[Де е България? Тя отдавна загина, още когато Русия ни завладя, проми мозъците на целият народ, но най-лошото, че ние българите го осъзнаване, но нищо не правим за страната си .Правят го единици от народа , но немога.Живея извън България, виждам как хората от различни народности са така сплотени, че си задавам Защо ние българите се мразим помежду си?
Честит празник!
И тъй като се чества саможертвата на много хора, призовавам към малко повече мъдрост, умереност и такт в изказа. С две думи - без идиотизми, ако обичате.
Заповядайте, насладете се!
с нищо не е по-лоша България от всяка друга държава/страна, само, когато сме там си мислим така (ако изобщо го мислим) 
ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО
Елисавета Багряна
Обичам те, родино, пролет,
Под накита зелен
И с пъстрите цветя, наболи
През първи слънчев ден.
Обичам те, когато лято
Житата позлати
И жътва закипи в полята,
И морно дишаш ти.
Обичам те, когато есен
Под бистър небосвод
Събира плодовете с песен
Работния народ.
Обичам те и зиме – бяла,
С дълбоки снегове,
Когато пак си разцъфтяла,
Но в снежни цветове.
Когато, тиха и безбрежна,
До своето сърце
Затопляш с майчината нежност
Най-малкото зрънце.
Обичам те, родино моя,
И всеки ден и час
Готов съм свободата твоя
Да браня вярно аз.
Елисавета Багряна
Обичам те, родино, пролет,
Под накита зелен
И с пъстрите цветя, наболи
През първи слънчев ден.
Обичам те, когато лято
Житата позлати
И жътва закипи в полята,
И морно дишаш ти.
Обичам те, когато есен
Под бистър небосвод
Събира плодовете с песен
Работния народ.
Обичам те и зиме – бяла,
С дълбоки снегове,
Когато пак си разцъфтяла,
Но в снежни цветове.
Когато, тиха и безбрежна,
До своето сърце
Затопляш с майчината нежност
Най-малкото зрънце.
Обичам те, родино моя,
И всеки ден и час
Готов съм свободата твоя
Да браня вярно аз.
Това, което най- добре би описало преживяванията ми по въпроса, са тези песни:
http://www.vbox7.com/play:28bd7b75
http://www.vbox7.com/play:1a414310
http://www.vbox7.com/play:28bd7b75
http://www.vbox7.com/play:1a414310
