и аз ударих наскоро, каза ми 'ще те блъсна, мръсна такава 
' (от градината го е чул).
' (от градината го е чул). - Публикувана: 29 фев. 2008, 14:55 ч.
- Последно мнение: 8 май 2008, 17:56 ч.
Зная, че не трябва да крещя и да удрям, но го правя и няма връщане!
И кое доказва според теб че са неефективни?!Ние по добри ли сме в нещо от нашите предци?!И в кое?!Имам в предвид като човеци.
И ДА,ние жените също понякога си го търсим...И някои заслужават голям бой дори!Но и мъжете ни не са мъже като едно време,и за това са виновни новите методи на възпитание,според мен...
И ДА,ние жените също понякога си го търсим...И някои заслужават голям бой дори!Но и мъжете ни не са мъже като едно време,и за това са виновни новите методи на възпитание,според мен...
Всеки сам решава как да компенсира неудовлетвореността, безсилието и обидата.
Обикновено най-удобен е слабия.
После започва да пуска теми за детско насилие, липса на комуникация и неуправляеми тинейджъри.
Насилието и унижението раждат ответна реакция.
Боят под каквато и да е форма е унизяване и насилие над една личност, пък била тя и само на 2 години.
А това за дето някой нещо си търси... въобще няма да коментирам.
Всеки заслужава съдбата си.
и аз ударих наскоро, каза ми 'ще те блъсна, мръсна такава ' (от градината го е чул).
' (от градината го е чул). Ох, хем тъжно, хем се разсмях, Верж
Това с удрянето и изпускането на нервите е нещо нормално. Смятам за нормално и шляпването по дупето, когато се прекали. Но никога през лицето. Това е.
Твоята несигурност се предава на детето. Първо бой, после извинения. Това не е налагане на граници, а децата имат нужда от тях, за да се чувстват сигурни. Успокой се, ако трябва излез на разходка за малко и измисли стратегия за взаимодействието ти с детето, спазвай я, контролирай се и дори да си изпуснеш нервите - на всеки се случва, то ще е все по-нарядко. Децата чувстват обичта, когато я има и усещат, че тя е по-важна от потупването по дупето. Ако детето може да те рабере,, обясни му защо си го ударила - защото не е помогнало друго, а е трябвало да те чуе.
Дъщеря ти не е дразнителят ти. Някой друг е - намери го и нещата ще се променят. 
Мъдро.
И вярно.
А от къде го направихте този извод? Стана ми интересно просто
Моята дъщеря е най-сладкото темпераментно човече на света, но последните 1.5-2 год е най-големият дразнител в живота ми. Факт.
Така беше и със сина ми на сходна възраст, така че чакам светлината в тунела и с нея.
Извинявам се, че измествам темата.
Ако тук една жена напише, че мъжът и, който много я обича, от време на време си изпуска нервите и я удря, по същият начин ли ще мислите?
Боят, шляпането, удрянето, както и да го наречете, е насилие.
Боят, шляпането, удрянето, както и да го наречете, е насилие.
Taкa e, права си.
. 
Няма такова нещо като възпитателен бой. 
Чета и невярвам на очите си, т.е че сте сподобни да напишете подобни глупости.
Към авторката- голяма грешка, че си пуснала темата. ОСвен да те изкарат психясяла, друго не знам кво може да стане. Спокойно, момиче! Тук всички са перфектни майки( никога не повишават тон, не удрят). Всичко може да се постигне само с обяснения. Ноооо, моите наблюдения показват, че това е само за "пред хората"( в повечето случаи). У дома се вика и шляпва
Към авторката- голяма грешка, че си пуснала темата. ОСвен да те изкарат психясяла, друго не знам кво може да стане. Спокойно, момиче! Тук всички са перфектни майки( никога не повишават тон, не удрят). Всичко може да се постигне само с обяснения. Ноооо, моите наблюдения показват, че това е само за "пред хората"( в повечето случаи). У дома се вика и шляпва
Чета и невярвам на очите си, т.е че сте сподобни да напишете подобни глупости.
Към авторката- голяма грешка, че си пуснала темата. ОСвен да те изкарат психясяла, друго не знам кво може да стане. Спокойно, момиче! Тук всички са перфектни майки( никога не повишават тон, не удрят). Всичко може да се постигне само с обяснения. Ноооо, моите наблюдения показват, че това е само за "пред хората"( в повечето случаи). У дома се вика и шляпва
Към авторката- голяма грешка, че си пуснала темата. ОСвен да те изкарат психясяла, друго не знам кво може да стане. Спокойно, момиче! Тук всички са перфектни майки( никога не повишават тон, не удрят). Всичко може да се постигне само с обяснения. Ноооо, моите наблюдения показват, че това е само за "пред хората"( в повечето случаи). У дома се вика и шляпва
Не, не изпадам в истерия и не я пребивам от бой. Пляскам я няколко пъти по дупето като се ядосам, но понякога много повишавам тон. Тя ме вижда, че съм много ядосана и това понякога я стресира. Отивам в другата стая и пия чаша вода, а тя през това време се съдира да плаче. Връщам се и я прегръщам, казвам й "Извинявай, мама не постъпи правилно! Много те обичам и просто искам да си добричка!", нещо такова. Но вътрешно се чувствам много зле, идва ми да се заровя в земята. Защото не леко, не без да искам, не от нерви, аз просто НЕ ИСКАМ да изпадам в такива ситуации, не искам да викам и не искам да удрям. За мен това е много, много лошо нещо, а най-много се страхувам, че ще й навредя като я направя несигурна и плаха като човек. Все пак по един или друг начин чрез нашето отношения с татко й я изграждаме като личност.Преди да родя никога не съм си мислела, че ще ударя детето си или че ще й кресна. Но понякога го правя и страшно се самообвинявам. Ежедневието ми не е много леко, изнервена съм, но детето няма вина за това. Ходя на работа, имам страшно много ангажименти и сериозни отговорности. Това си е мой проблем все пак. Радвам се, че баща й е страшно добър човек и отношението му към нея е повече от прекрасно, той е уравновесен, търпелив, чудесен е. Така искам да съм като него.
Дъщеря ми е на 2 годинки.
Дъщеря ми е на 2 годинки.
Брой до 12-20 преди да посегнеш или започнеш да крещиш.
Нали не искаш да имаш някое нервозно дете, което да го е страх от теб и дори когато поискаш да го погалиш, то да премижа от страх, че му посягаш?
Децата трябва да са респектирани от нас, да ни уважават.... а това с бой и крясъци не става. Това само води до страх у тях, а някой ден всичко ще се обърне срещу теб.
Казвам го от позицията на бито дете с нервозна майка.... за която не искам да си спомням.
Нали не искаш да имаш някое нервозно дете, което да го е страх от теб и дори когато поискаш да го погалиш, то да премижа от страх, че му посягаш?
Децата трябва да са респектирани от нас, да ни уважават.... а това с бой и крясъци не става. Това само води до страх у тях, а някой ден всичко ще се обърне срещу теб.
Казвам го от позицията на бито дете с нервозна майка.... за която не искам да си спомням.
Уважаеми Рамбо Силек, темата не е пързалка, не знам защо реши, че е такава. Само защото съм гост може би! Има доста такива теми, които съм чела. Те са по-скоро на тема дали се посяга на детето. Аз казвам, че понякога го правя, така че всъщност темата е за начина, по който се чувствам от това нещо. Много майки го приемат, някои дори за нормално. Аз го приемам като нещо лошо. Темата е :Знам, че не бива и не трябва. Да, знам го, но понякога съм толкова изнервена, че си отпускам гласа да й кресна или пък ръката, за да я плесна по дупето. И после адски, адски съжалявам, но "връщане назад няма", тоест не мога да се върна и да поправя стореното. Лошото е, че колкото и да си обещавам, че повече няма да й се карам понякога пак го правя, рядко, но понякога наистина страшно се ядосвам. Може би не съм единствената, има и други майки като мен доколкото съм чела, доколкото чета и тук. Но аз наистина много трудно го преживявам това нещо. И да, пускала съм тема и в ДиС и какво от това. Две теми от един и същи автор - Лелееееее голяма гадина съм, ех, че се чудя какво да правя и ви пускам по пързалката. ООО, моля те! И двете теми са чисто човешки, дори често случващи се в семейството и в душата на една жена и майка. Нищо не съм си измисляла. Но който иска да вярва и да изкаже мнение, който не да махне с ръка и да отмине. Няма да тръгвам да доказвам каквото и да било.