vania_ip, много ми е мъчно, че нещата са се развили в тази посока, все се надявах, че ще потръгнат нещата с теб.
Аз нещо не го разбирам твоя мъж - как си урежда живота тука с друга жена, при положение, че след 2 месеца
ще заминава за чужбина? Да не е решил и кифлата да взима с него?
l120, тебе те осведомяват, а аз даже тази чест нямах - на мен ми се каза, че няма да взима децата, щото ще пътува.
Къде, с кой, за колко време - не е нужно да знам. А като се обади на мен, за да чуе децата, задължително ги пита
къде сме, с кой и какво правим. Е не е честно пък
, не искам да има информация за всяка моя стъпка. 
И аз да се изкажа по въпроса с търпението, търпим, щото както по-горе хората казват "надеждата умира последна".
Все се надявах, че ще му дойде акъла в главата, че ще "изтрезнее" и ще оцени истинските неща в живота.
Не съжалявам, че чаках дълго, защото успях да се подготвя психически и емоционално, че ще трябва да се справям сама от тука нататък. Аз за себе си знам, че каквото трябваше да се направи - направих, каквито компромиси бяха необходими и тях направих.
Докато не се убедих, че и на главата си да застана - като не ме искат - не ме искат.
И точно това искам да кажа на момичетата, които се колебаят - природата не търпи неестествени състояния, рано или късно
решението ще изкристализира и у вас. И тогава наистина ще се почуствате добре.
Аз нещо не го разбирам твоя мъж - как си урежда живота тука с друга жена, при положение, че след 2 месеца
ще заминава за чужбина? Да не е решил и кифлата да взима с него?
l120, тебе те осведомяват, а аз даже тази чест нямах - на мен ми се каза, че няма да взима децата, щото ще пътува.
Къде, с кой, за колко време - не е нужно да знам. А като се обади на мен, за да чуе децата, задължително ги пита
къде сме, с кой и какво правим. Е не е честно пък
, не искам да има информация за всяка моя стъпка. И аз да се изкажа по въпроса с търпението, търпим, щото както по-горе хората казват "надеждата умира последна".
Все се надявах, че ще му дойде акъла в главата, че ще "изтрезнее" и ще оцени истинските неща в живота.
Не съжалявам, че чаках дълго, защото успях да се подготвя психически и емоционално, че ще трябва да се справям сама от тука нататък. Аз за себе си знам, че каквото трябваше да се направи - направих, каквито компромиси бяха необходими и тях направих.
Докато не се убедих, че и на главата си да застана - като не ме искат - не ме искат.
И точно това искам да кажа на момичетата, които се колебаят - природата не търпи неестествени състояния, рано или късно
решението ще изкристализира и у вас. И тогава наистина ще се почуствате добре.
,ама взех да си свиквам 
.Лошото е,че около мен хората трудно свикват,а те к`во са виновни,че така съм се натресла 
То и затова от два-три дни а-ха да почна да пиша и се отказвам, ама сега ще си измрънкам и аз каквото ми тежи, пък дано ми поолекне.
Знам че проблемът си е в мен, защото винаги съм била човек на крайностите - 
Пък знаете ли каква е в случая иронията на съдбата?! - До преди известно време аз му ги вкарвах приказките "да не бърза", "да бъде търпелив с мен, щото съм в категорията парен - каша духа" и т.н.... Пък сега аз съм тази, дето почва да губи търпение 
