Цял ден чакам момента да изохкам пред хора, които ще ме погалят по главичката (вие демек ).
Иво се обади от училище, че му е лошо. Свеки го взе, заведе го у нас, нямал Т. Прибирам се от работа и пътьом звъня на здравноосигурителната компания, към която фирмата ни осигурява. Казаха ми къде да заведа Иво - имало дежурен педиатър в Университетска болница. Айде в 19 към тая болница, дето не я знам. Мотаене сто часа с колата, който е карал в София в непознат квартал, без да знае къде има, къде няма десен завой, къде еднопосочна, къде не - знае за какво говоря. Намерихме я разгеле болницата, ама айде още 1/2 час търсене къде да паркирам. Накрая отидохме и ни казаха да чакаме пред дежурния кабинет, имало едно дете само вътре. Е, чакаме, чакаме, повече от 40 минути минаха - оказа се после, че приемат в болницата едно бебенце с бронхит (горкичкото!). Тъкмо да влезем и вътре две лелки ми викат - аааааа, сядайте тука да чакате, тя дежурната още не е дошла. Е, айде холан, като ми каза одеве да чакам, сливи ли имаше в устата да ми кажеш, че няма лекарка? И като няма лекарка, кой точно го прегледа и прие това бебенце???
Развиках се, ама по средата на викането ревнах и си тръгнахме.
Да са ми живи и здрави нашите, утре сутрин ще го вземат и ще го водят на лекар.
Толкова ме е яд, момичето от здравноосигурителната компания ми предложи 2 места, другото беше една частна клиника много далече от нас, обаче колкото и да беше далече, ако бяхме тръгнали натам, щяхме да сме вече прегледани и с лекарства.
През целия път на връщане съм си ревала тихичко, Иво на задната седалка нарежда как само да му паднат тия като няма гипс на ръката ...
Сега съм почти добре - което значи, че почти съм изпила една бутилка Шардоне и почти съм изяла един шоколад Милка с цели лешници Наложи се да обясня на Иво, че на жените като им е криво, им се яде шоколад (понеже той ме агитираше да ям кисело мляко за по-здравословно ). И, Сиси, разказах му за твоя Ицко как и дърпа шоколада от устата
Оф
Ебати деня