Призрачната сянка на тайната на осиновяването

Аз първо искам да се извиня на автора. Не знаех, че цитата е направен със съгласието на автора. Някак първото, което ми мина през ум, е че някой рови в душите на децата ми - защото това което чувстват всички деца по някакъв начин си прилича, дори когато е облечено в различни думи. Първата ми мисъл беше, че бих искала някой ден вместо да преглъщат болката си и да се лутат в чувствата си да могат точно тук и точно с тези деца, с чиито весели истории и проблеми растат да споделят, да потърсят опора, да не се чувстват различни. Аз лично с никой друг освен в този форум не говоря за децата си, не споделям страховете си и за мен това място е като храм. Питала съм се дали всички, които пишат тук са истински, дали няма хора, които си разиграват сценарии. Беше ми трудно да "пусна" толкова много хора в нашия свят, да покажа лицата на децата си.
Дива-не, аз не само приличам, а съм човек с комплекси. И някои от тях са осъзнати и се "Разбирам" стях, други ме измъчват, а за трети навярно дори не подозирам. И точно за това съм тук, за да се справя с тези, които биха ми попречили да открия пътя към децата си.

Дуденце,

За мен си беше шок, когато в детското филмче за Моисей "Принцът на Египет" видях песни с тези разсъждения на Мойсей.
А са правени от екипи сценаристи, предполагам и детски психолози. Може би са били прави да вложат тези разсъждения, реални са и са истински, а са поднесени лирично и меко като за деца. Та и аз го гледах доста пъти и си поплаках скрито от децата.
Но не за някои си други "родители", а за себе си и за възможността да спра въртележката за момент и да поема в ръце онова малко социално убито бебче,  което е всеки ден в душата ми, да го прегърна на спокойствие. До преди години не смеех да го вадя, а да го прегърна беше нещо, за което не съм  и подозирала, че може да съществува.

Та ние с Дуденцето и другите тук си показваме бебчетата и споделяме. Но този форум е като всички останали среди и няма основание тук да очакваме други реакции в масовата си част.
Явно има много наранени жени след като им е крайно необходимо да сме неразбрали, неуместни, злобни, елементарни, неграмотни и пр. В реалния живот не си и  представям как една жена с по-кратък откъм съдържание социални пътеки, ще ми дойде да ме хока публично и  да внушава неверни неща за мен поне от благоприличие и съобразяване с реалността, но тук сме деца и с нас всичко е възможно. А може би и с помощта на мамите тук, които уважавам, себеоценката ми да е порастнала и да започвам да долавям кое е неприемливо, за което им благодаря.
Това са си паралелни светове, а аз за пръв път като четох Булгаков преди години и ми се струваше нереално и само писателски похват. А то било истината.

Моята истина е тази приказка с компютрите. Но..., само след като я написах имаше кал, кал, кал..... Но не от всички и не винаги, Слава Богу.
Защо тя се счита за нещо толкова неприлично, невъзпитано, подигравателно и пр. Наистина не я оценявам така.

Тя ме освободи и ми даде сила когато ме нападнат усещанията да съм достатъчно зряла да се отдръпна и да знам, че от заложената програма идват зловещите неща, да съм нежна с душата си и да изчакам да премине и да се насоча към градене, въпреки заложената програма.
Ако съм приятел на някого в тези му дни или аз имам такъв приятел, това би било голяма награда от запознанството ми с други деца тук.

А за мамите знанието би било освобождаване от притеснения, страхове и съмнения, че нещо не правят както трябва. Това е от полза за всички.

Ужасно ми е тежко...

Така - първо без бой да си призная, че авторът съм аз.
Статията ми няма претенции за правен анализ. Написана е с желанието да бъде разбрана от нормални хора.
Подготвях и правен анализ на бг и европейска уредба, но засега ще оставя това, просто нямам сили...
Освен коментарите под статията, на служебния си мейл получих доста писма, които ми стъжниха живота за месеци напред. Наречена съм с какви ли не имена, по мой адрес и семейството ми са изсипани клетви и прокоби. Направо не ми се вярва...
Това, че някой не е съгласен с написаното, не ме тревожи особено - всеки има свобода на мнение и изразяване.
Ужасена съм обаче от отношението на хората към осиновените деца и осиновяването изобщо... как обществото гледа на този акт... как гледа на децата... честно ви казвам - за първи път го осъзнавам. Досега не съм допускала, не съм изпитвала на гърба си общественага нагласа ...
Знам че пиша объркано, но съм объркана и много много тъжна. Ще напиша нещо, който иска да ми вярва... Снощи като се прибрах, след цялата тая помия, която се изля по мен... срам ме беше да погледна Никола в очите... срам ме беше, че съм възрастен, срам ме беше, че знам какво го очаква.

Осъзнавам разибра се и огромна своя грешка - говорила съм само за правото на осиновените деца, но същото се отнася и до правото на изоставените деца израстнали в домовете, които не са били осиновени. Както и да е...

Мъчно ми е за сина ми, страх ме е в какво общество ще расте, какво отношение ще срещне извън семейството и близките ни.

Смазана съм.

Фуссии, недей.

Отакто тръгнахме уж да правим нещо добро за децата, за всички деца - осиновени или не, това се случва постоянно и с мен.
Нарочно пиша тук, а не на лични.

Реалността е смазваща.
Много хора не разбраха каква тежест изсипват с набързо изказаните си лични становища.
Да не говорим, за ужаса, който изпитах, когато някой беше ровил из форума за да проследи всичко за мен и детето ми и после да го коментира злъчно пред хиляди непознати в нета...

Недей.
Вземи си почивка. Бъди по-предпазлива и защити сина си от вероятни зложелатели. Бъди готова за най-гадното, но не се отказвай.
Облечи нещо по-дебело, за да защитиш емоциите си и помни - не напразно са казали: Няма ненаказано добро!

Не се отказвай, защото ако изобщо постигнем някога нещо, то ще бъде в полза на някого, който в момента е безсилен.
И няма гаранции, че ако не си ти, друг ще го свърши.
Помни го и се зареди със сила и известна доза непукизъм.

Не се срамувай от сина си, няма за какво. Но знай, че понякога ще трябва да даваш приоритет на едно от двете, ти знаеш на кое! С риск отново да те сочат с пръст...

Fussii, аз простичко ще ти БЛАГОДАРЯ 
Моля се да дойде времето, когато страховете ти за Никола и за осиновените деца, няма да са оправдани.

Дуденце, не знаеш какво означава за мен в момента една топла дума 
 

Дар, благодаря ти, ще ми мине сигурно, просто клетвите по мой адрес ми дойдоха в повече. Е, имаше и смехории - напр. в едно от писмата съм наречена "мръсна еврейка", което приемам за комплимент 

Фуси, истината е, че отношението към нашите деца и с "едно на ум". Приемат ги като петна, отнасят се към тях като към деца с проблеми, и им го насаждат още от най-ранна детска възраст (поне така беше при нас още от детската градина), лошото е, че и доста хора, които имат претенциите, че са интелигентни постъпват ужасно в отношението си към осиновените. Когато са покрай нас и са малки децата ни е лесно да ги защитим от простотията на хората, но когато станат по- големи става все по трудно. Обществото ни е ограничено, защото никога не се е говорило открито за осиновяването, а се е шушукало като за нещо, което е лошо и нередно.

Фуси, евала за статията! и не се коси за децата от домовете, така или иначе си го казала чрез примера - детето, което търси, в примера от практиката, така и не е осиновено, само не си го "болднала" като за всеки

Поеми дъх, измийте си очите, огради се със спокойствие и споко! То се връща, комуто каквото

В скудоумно общество живеем ... затова още повече ти се възхищавам за това, че публично изказваш каузите си!! Не ги вини обаче, те толкова могат ... Дано се променят, времената екстремно се променят, няма начин, ще се променят - гони ги по петите
Ден по ден, човек по човек, дума по дума ...

Нищо не разбирам - кого и с какво притесни написаното от Фуси, та се стигна до подобни злобни коментари на статията!?

Ех Фуси, изпитала си на гърба си това за което се опитваме да говорим. Отношението на хората, бих казала като цяло, към изоставените и осиновените деца .
Винаги се е гледало на нас като на втора ръка хора, от там и срама и страха и ... .Особено на по=големите измежду нас.
Дай Боже хората като теб да се множат!

Fussii аз съм на различно мнение - едно дело не решава съдбата ан всички възможни бъдещи дела, и както си цитирала - има ПОСРЕДНИК решаващ дали да даде достъп на детето до инфото

но съм дълбоко потресена, че поради изказване на мнение - и то относително невинно мнение - може да се постъпи с човек, така както с теб....
нямам думи направо
не знам кой ти е писал, аз съм конфликтна личност и често имам разногласия с хора в този форум, но признавам никога никой не си е позволил на ЛС някакви обиди или нещо лично...
просто ума ми не го побира каква може да е причината освен да се коментира статията, защо трябва да се обижад и...просто ако думите ти са истина за личните нападки и обиди - няма мдуми...не знам какво общество има сега и ме е страх за това в какво ще растат децата ми....

с това не мога да се съглася
аз не познавам обществото...но тези хора, които познавам - не знам един единствен , който да мисли че осиновените са втора ръка хора
извинявам се, но най-често тези думи съм чувала лично тот осиновените
никога не съм ги чула от някой друг
отказвам на обществото и на мен и близките ми и познатите ми като част от него да се приписват нещо, които си мислят /поне според мен/ само и единствено лично осиновените поради проблемите породени от тяхното знание за осиновяването им!
да обществото може да е грубо и т.н. но аз не съм чула тези думи за 32г живот от някого...и отказвам да ги прием
но тук - тук ги слушам непрекъснато от самите осиновени - как всички ги мислят за втора ръка, как не имч се зачитат желанията...нуждите....

Катнадийн за съжаление, права  е Sisaka и написаното за отношението на обществото е вярно. То не се отнася за твоето обкръжение и за моето , но се отнася за другите хора.  Съвсем скоро и аз със съжаление и болка разбрах, че е мит това, че вече осиновяването се приема като нормален акт и осиновените деца, като обикновени, нормални деца. Наистина ги смятат за втора ръка , това е точното ми усещане. По принцип хората не приемат различните , каквито и да са те. Това се отнася и за осиновените.
 И не е вярно, че човек, който се е сблъскал с една болка, ще разбере друга болка- трудно се учат уроците на съдбата. Бях удивена, че човек от форума, който страда от несправедливото отношение към осиновените, на лични ме нападна и атакува, точно с това  с което аз съм различна. Други нападки на лични не съм имала, но за тази жена, която не спря да ме безспокои и обижда въпреки молбата ми, използвах функция- "игнориране на лични съобщения".
Затова съм против разголването на анонимността, доколкото е възможна . Това , което е писала ДарЗаМен изпитах също и аз преди време. В този форум има и обикновени жени. Разровила се и свързала 2 и 2 . Радио "Забрадка" си върши работата.

Никой не ни е обещавал, че ще бъде лесно, нали? 

Катнааген,

В това се състои разкликата - масово се мисли, че знанието (т.е. предполагам се има предвид някакъв момент на научаване) за акта е това, което кара децата да страдат.
Именно защото масово им се отрича реалността, че те са били там и са участвали в това, което се е случило.
Те са били, те са преживели.
Те не са кацнали с парашут след време, не са се появили от небитието.
Много е просто, но истината е, че и на мен ми отне време за да го осъзная и приема.

А за това, че не си усетила директни обиди за 32 год. ти вярвам. Обидите и отношениято са доста финни, труднодоловими за странични хора,  а предполагам и авторите им не ги осъзнават напълно.

Част от наглед нормалните въпроси и мили съвети  в този форум са не въпроси, а оценки и заклеймяване, но като се опитах да го кажа ясно, ме изкараха луда и ми пожелават да се оправя.
Явно не е моментът и времето.

мила Miraetta това е труден подфорум и се вихрят често страсти нагорещени до бяло

както съм писала съм тежък характер - преди си мислех че съм отворен човек с широк мироглед...сега знам че като всеки си имам МОЯ си мироглед и той не пасва на ничий друг....
опитвам се да приемам различното без да се ядосвам и да се опитвам да "вкарам" в правия път хората....
вероятно има истина в думите ви, но това, че не всеки е съгласен с въс - не ви прави нито неправи, нито пък ви прави прави....

с това исках да ти кажа, че може би просто мирогледа ти е по-различен от този на повечето хора...съвсем възможно е да си права за мислите и чувствата си....вярвам ако е така, рано или късон нещата ще станат така както ти ги виждаш...
а до тогава - не се ядосвай...хората не искат да те обидят - те просто са различни...остави ги на съдбата им...