Призрачната сянка на тайната на осиновяването

За да не става личен разговора и за да остана вярна на обещанието си, ще се въздържа от по-нататъшни коментари, заключително в тази тема ще напиша само -
Има ли тайни има проблеми.
Една майка не е всички майки. Едно дете не са всички деца. Обобщаваме ли чак толкова наедро, обиждаме и майките и децата.
За всичко останало, касаещо призраците и техните тайни ще съм в състояние да пиша от опит, а не да теоритизирам след /да речем/ 10 години.
До тогава - останете с мир 

.

Ох, на къде отиде поредната тема....

Галче, това за "аман от призраците" ще опитам да го обясня със себе си. Има струни, които звъннват преди вятърът да си е помислил да духне. Не защото човекът е мнителен, просто така става.
Аз също много мразя демоните си (призраците си ги обичам.)

Та, за демоните - боря се с тях, къшкам ги, понякога дори извоювам победи, но те са си присъствие постоянно. Ето ти го примера:
В живота ми се случи така, че двамата най-важни мъже в живота ми - дядо ми и татко си отидоха по един и същи начин. И към двамата бях болезнено привързана. И с двамата имахме прекрасни отношения.И двамата загубих по един и същи начин - в различни години слава богу.
Просто и двата пъти се прибрах в къщи и човекът вече го нямаше - беше в болница. Дядо живя 3 дни и изобщо не го видях. Татко - почина след една седмица , поне бяхме заедно. Два пъти идентични ситуации. И двата пъти се разхождаш по слънчева пътека и изветнъж от нищото получаваш такъв шут в слънчевия сплит, че ...

Какво се случва след това с мен...

От тогава насетне с всяка връзка с мъж, която аз съм имала, аз живея с чувството, че ще бъда напусната всеки момент. Незавсимо от любовта, която получавам, независимо от доказателствата, независимо от всичко.
Имам непрекъснато повтарящи се кошмари, че един ден се събуждам и съпругът ми ме е напуснал, без да ми даде обяснение и без да разбера каквмо става и най лошото - оставена съм без изборТези сънища се явяват в най-различни моменти - не зависи от това щастлива ли съм или не, спокойна ли съм или не...

Правя тази, вероятно неуместна на пръв поглед връзка с изоставянето на децата. Как да избягаш от знанието, че в живота ти се случва така, че биваш хвърлен в окото на урагана - ей така от нищото. И то от човека, чието естествено продължение си ти. Затова тези деца всеки ден, всяка минута доказват и на себе си,  и на света, че са стойностни, че не заслужават да бъдат отхвърлени. И затова е възможно техните чувствителни струни да звънят болезнено в ситуации, които останалите хора приемат напълно нормално.


Галче, няма бягане, душа... страшно е, но няма бягане. Разбира се че живея като параноичка, не претърсвам джобовете на мъжа ми, всеки от нас живее твърде свободно и има собствено лично пространство - и двамата много държим на това.
Но, как да го обясня.... то е като знание, като постоянна болка, която се активира от време на време....

Бягане няма, има опитомяване на болката. Нужно е време и още нещо, което да ти даде сили да пренебрегнеш собствените си болки и паранои.
Казвам го от личен опит, не наизуст.
Погребах първо баща, после дядовци и баби, любим мъж, вуйчо ми, много приятели.


Да не знаеш към кого да насочиш гнева си е страшно, наистина. Разрушително най-вече за теб самият.
Но никога изместването на центъра на личната болка, не е било решение довело до уталожването й.

Казват, че: Единственият Дзен, който откриеш на върха на планината, е този, който отнесеш със себе си...

Какво ще отнесем със себе си на върха на планината, в крайна сметка, зависи само от нас. Щем или не щем, това е.

Edva li e vajno vseki da razbira vsekigo. Vajno e veki roditel da razbira sobstvenoti si dete, a te - na6ite osinoveni deca ,savsem ne sa glupavi, edva li e nujno niakoi otvan da ni obiasniava kakvo triabva da 4uvstvat te.

Дар така е, права си...

Обаче аз не говоря за гнева, а за страха....
При мен  не е имало точно гняв при ситуациите, за които съм споделила. По-скоро стар и убеждениие, че това ще се повтори... Че ще бъда изоставена пак без обяснение и без аз да имам контрол над събитията (не за да спра смъртта, а за да си кажа довиждане).
Затова сравнявам ситуациите... не бих сравнила смъртта на близък с изоставянето на дете - по принцип

Фуссии, съжалявам, че съм така... обща в думите си, но не ми е в нрава да разказвам себе си на публични места, доколкото мога го избягвам.

Този страх, за който говориш... е само подхранен от събитията, които си преживяла. Защото ние живеем като вечни, сякаш разполагаме с безкрайността. Нужно е да преживеем загубата на някого, с когото никога не сме си казали всичко, не сме си простили, не сме се прегърнали, не сме си казали, че се обичаме, независимо, въпреки от всичко... отлагали сме за утре, за някога... за да събудим този страх.
А той би могъл да бъде градивен.
Този страх, превърнах с времето в повод да не отлагам нищо за утре. Но гнева... в гнева няма нищо градивно, а когато боли, рано или късно идва и той.

А сравнението не е никак неудачно. Смъртта на много много близък човек е възможно най-близкото усещане до преживяното от нашите деца.
Разликата е, че ние имаме някакви спомени, добри или лоши, но спомени. А те не. И това, което могат да формират като история за себе си, зависи... от нас.
Сещаш ли се колко е важно да поставим себе си и болката ни нейде, за да не бъдем изкушени да манипулираме поне мъничко тази история?

Но монетата има две страни.
Една майка се радва. Няма значение защо. Радва се и си мисля колко благодатна за детето е тази радост е момента.
Ще дойде и тяхното време за сълзи, за разкази, за тревоги, за размисли, независимо от причините.
Дали и как ще се справят, вече само те могат да решат.
Но сега нека ги оставим на радостта от това да са заедно.

Уф като чета такива работи ми се доплаква... имам чувството,че някой ме гали по главичката 

Разбира се че си права. Една майка се радва и само дори с радостта си и енергиите си точно в този момент тя храни детето си.

Просто се опитах да кажа, че разбирам Мира. В серията писма, които получих по повод статията си един доброжелател (в истинския смисъл) беше написал "когато се запознаят с биологичните си родители, осиновените деца обикновено още по-силно се прикрепят към осиновителите си"
И май, това изречение най-много ме удари в сърцето. С войнишка обувка ми изкара дъха  . Така ме заболя, така го оревах... Първо защото беше писано от човек, който беше харесал статията и беше съгласен с мен, значи не е искал да ме уязви. Второ защото в това изречение ми проблясна цялостната концепция на средния човек  за нашите деца - отхвърлени, изритани същества, които ако успеят за се закрепят някъде - пак късмет. Уплаших се за сина ми ужасно.

Обаче!

Когато мрака се оттегли, виждаш нещата по-ясно. Разбира се че не е съвсем така. Не можем да търсим под вола теле. Има хора и хора. Света е шарен. И аз, макар и мрачна личност съм дълоко убедена, че доброто начало е по-силно и преобладава. Затова простичките неща и простичките радости е хубаво наистина да си ги изживяваме.

ух - грешка

Момичета, в този форум ние разменяме много енергия. Думите са енергия и енергията се материализира. 
 Познавам хора, които са осиновили и отгледали големи деца осиновени , някои от тях женени, чакат внуци, други имат студент, други имат внуци. И са го направили без този форум и като гледам доста успешно. Аз съм много благодарна на форума, но напоследък значението му започва да се обръща с обратен знак за нас, според мен.

Много осиновители не пишат вече тук т.е. напуснаха сам поради тази причина. Една Април- прекрасна жена и всеотдайна майка. Влиза, чете , но не пише. Една Дидка- многодетна майка, с нейни и осиновено дете и то какво осиновяване! влиза само да поздрави и да ни организира за среща , а Дидка е христоматия по родителство. Вчера и Мама Галя призна, че затова не влиза. Бонита отнея  съм чела чудесни неща. Историята е известна. Върна се, но е кратка и лаконична.

Да  проявим разбиране към болката на пишещите тук, но не и да търпим негативите от тази болка.
Всички сме майки и имаме деца и най-напред трябва да мислим за тях. И ако не разбираме всички осиновени деца тук , то не означава, че няма да разберем нашите. А това е най-важното.

Право на информация
Чл. 110. Навършилият четиринадесет години осиновен има право да получи информация за произхода си от дирекция “Социално подпомагане”. Право да получат информацията имат и осиновителите, ако важни причини налагат това.


това е извадка от новия семеен кодекс.
ето и линк към проекта  http://www.justice.government.bg/new/Pages/Bills/Default.aspx?ev … =QI8vj7kWZ%2fI%3d
да видим какво ще променят, какво ще приемат, какво няма да приемат..........

Не мога да разбера следното- според мен текстът означава, че осиновеното дете има право да получи инфото без условия т.е. без да има някакви причини за това? - нали така? Докато осиновителите само ако имат причини. Правилно ли съм разбрала?

Дарена, да, права си.Според новият текст правото на информация на навършило 14г. осиновено дете е безусловна.Правото на осиновителите-ако важни причини налагат това.Все пак да не забравяме, че това е само проект по който предстоят парламентарни дебати.
В този текст на мен друго ми прави впечатление-източникът на информация При сега действащия СК, чл67б предполага/макар и при условието на "важни обстоятелства"/ съдебна процедура.Предвижда се изслушване и на рождените родители/ вероятно-ако са известни, ако са живи и т.н., но все пак е предвидено/За мен съдебната процедура е гарант за установяване на всички известни обективно съществуващи факти.Докато при новия СК е предвидено източникът на информация да е Дирекция "Социално подпомагане".което означава- лицето, търсещо информация получава такава, каквато е известна на ДСП и никакава в повече.
На  първо четене имам своите резерви към някои тектове, както вероятно и много от тук пишещите.но да се надяваме, че при обсъждане в пленарна зала неяснотите и двусмислията ще се изгладят.
мисля, че чл.97 е излишен, а разпоредбата на чл.81ал.ІІІ от СК е малко демагогска.Как може да се поставя като изискване на съвместно осиновяване на братя и сестри/кръвни/наличие на емоционална връзка?Ако са оставени в различни домове как да изградят тази връзка?И защо и без нея да нямат възможността да са осиновени в едно семейство?

По всяка вероятност са се престарали в желанието да дадат по-голям шанс да бъдат осиновени и то по-бързо, базирайки се на това, че у нас сравнително рядко се случва да се осиновяват братя и сестри. Особено, ако вземем предвид крайни случаи като онзи в дом 7 - детето, което имало още 15 братя и сестри по институциите... Все пак странен текст.

за информацията. мисля, че се насочва спрямо тази, която ще бъде създадена в единен електронен регистър.
както знаем, ние сме нация компютърна...........
аз имам много резерви към доста от текстовете в проекта. нейсе. кой ли ни пита нас. е, може би нямаше да е зле да  ни попитат, само че лично на мен ми омръзна да се обаждам в МП и да водя велемуди разговори от по час и нещо.