И аз бих те посъветвала да потърсиш чужда помощ. Когато започнеш терапия ще почувстваш разликата, ще намериш смисъла на живота, ще събереш парченцата от себе си и това ще върне вярвата в теб самата което от своя страна ще доведе до спиране на антидепресантите. Когато си с детето се потапяй в неговия свят и ще видиш колко по-лесно се живее и диша. Едно просто строене с конструктора или рисуване/драскане на лист хартия може да те разтовари много.
Усмихвай се винаги когато намериш повод за това. Позитивното настроение води след себе си и позитивни емоции и преживявания.
Наложи си вечер да не лягаш ядосана, разстроена, угрижена. Каквото и да се е случило си дай 2 мин. за положителна мисъл и усмивка. Погледни детето, погали го, усмихни му се нищо че то спи.... така душата ти ще е в покой.
Ако искаш може да правиш малко релаксиращи упражнения или медитация, също много помага. Дори и да не знаеш как, едно елементарно лежане в леглото и пълно елиминиране на всяка умисъл, отпускане на всяко мускулче ще са ти от полза.
На въпроса ти за опит с психоаналитик мога да отговоря че съм ходила, за това и ти го препоръчвам, заслужава си. И аз бях на антидепресанти в началото.... Минала съм по твоя път.... Има свтлина в тунела само не трябва да се отказваш а да продължаваш да вървиш все напред колкото и далечнен и понякога недостижим да ти се струва изхода.
Усмихвай се винаги когато намериш повод за това. Позитивното настроение води след себе си и позитивни емоции и преживявания.
Наложи си вечер да не лягаш ядосана, разстроена, угрижена. Каквото и да се е случило си дай 2 мин. за положителна мисъл и усмивка. Погледни детето, погали го, усмихни му се нищо че то спи.... така душата ти ще е в покой.
Ако искаш може да правиш малко релаксиращи упражнения или медитация, също много помага. Дори и да не знаеш как, едно елементарно лежане в леглото и пълно елиминиране на всяка умисъл, отпускане на всяко мускулче ще са ти от полза.
На въпроса ти за опит с психоаналитик мога да отговоря че съм ходила, за това и ти го препоръчвам, заслужава си. И аз бях на антидепресанти в началото.... Минала съм по твоя път.... Има свтлина в тунела само не трябва да се отказваш а да продължаваш да вървиш все напред колкото и далечнен и понякога недостижим да ти се струва изхода.
Да пазарувам в такива моменти не е за мен, защото средствата ми са много мизерни и после ще трябва да се самолекувам и от безпаричие. Опитвах се да си лежа в леглото и да си поспивам повече, обаче и това да не е за мен, защото ставам много подута, много гладна и става по-лошо. Или с малката ми дъщеря до близка детска площадка. Това е трябвало да го правя и мноооооого по-преди, а не да седя по цели нощи с цигари, кафе, сълзи и само да си задавам въпроса "Защо?". И последното най-важно поне за мен - Да казвам твърдо "НЕ". Това беше за мен, всеки е различен и си намира поотделно някакъв изход, но поне след дългогодишно затъване/ не искам да употребявам друга дума/ това се оказа най-доброто и разумно.Успех и умната! 
