Майките, избрали да останат вкъщи

OLYMPIA, леко раждане утре! Живо и здраво бебе и съвсем скоро да се похвалиш, че сте добре 

Олимпия, леко раждане и от мен!
Още си спомням момента, когато в някакъв конкурс в Клюкарника написа, че си бременна!

мили майчета, не мислете, че съм ви забравила 
тук съм, чета и ви се чудя. от магнитното поле ли, от рязкото обезпролетяване ли, усещам как сред много от нас се опитва да се промъкне някакво лошо настроение. мили мами, не се давайте на самосъжалението и на вътрешните (че и външните) гласове, които се опитват да ви обезстойностят, да ви омаловажат! откога стойността на човек се измерва в пари? ние не сме от тези хора. ние сме от онези другите, които измерват стойността си в детски усмивки и "обичам те, мамо"-та  нашата заплата е филийка със сладко намазана специално за мама от голямото и дете  мъжеленцата ни... и на много от тях не им е лесно.  гледайте да има нещо сготвено и чисти дрехи, а суфлетата и кристалните сервизи да ги отложим за след 10-тина години според мен има нещо много мило и непресторено в това да има разни дребни играчки насам-натам из къщи, по кухненската врата да има лепкави отпечатъци от малки ръчички и рошави мушмороци да бършат омазаните си с шоколад муцунки в мамината блуза, или ужасени да тичат да попиват разляото мляко... един ден ще се връщате от работа в празната си къща и по навик ще гледате да не настъпете играчка, по дрехите ви няма да има "неизлечими" петна, няма да трябва да пускате пералня всеки ден и ще готвите по 2 печени картофа за вечеря. тогава дали няма да ви е яд, че не сте се радвали на живота когато около вас е било наистина весело??? затова сега стига сте се чудили дали се справяте задоволително - това само времето ще го покаже. всеки път като се усмихвате на детенцето си няма начин да бъркате!!! нервите, които децата ви късат, хорските обиди, липсата на социализация - един ден всичко това остава в миналото. само любовта продължава да е там и да осмисля живота ни така че по-малко "мрън-мрън" и повече целувки и прегръдки   
прегръдки за всички ви от мен 

Ее,колко хубаво написано!Благодаря ви момичета-прегръщаме ви с малкия!

Е, що така чатпатка? Аз вече съчетавам кристалите с децата, до суфлетата не съм го докарала още, обаче това е въпрос на време и муза Ами аз майчинството съм го започнала от преди 14 години Омръзна ми да чакам детето да порасне, че да дойде ред на други неща. То тъкмо порастна, на нас пък ни се приискаха още деца. Затова вече всичко върви в комплект Ей сега, тъкмо взеха да се очовечват, мъжът ми пак повдигна въпросът за женско чадо
А Титико, другият път да следи редовно темите на многодетните, че да дойде на среща. Там ще й направим подходяща настройка и ремонт и ще я пуснем да си ходи по живо, по здраво

И леко раждане на Олипмпия! Живо и здраво бебче и щастлива мама!

Виж снимката
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5316385
и подпиши ако и теб те вълнува този проблем http://www.bgpetition.com/stray_dog/index.html

Не е лошо това (Внимание, снимката е малко страшна)
което си го написала в един свой пост да го слагаш навсякъде където показваш тази снимка,защото има хора със слаби нерви за които тази снимка не е малко ,а доста страшна.
А иначе поздравления за петицията ще се подпиша.

Опитах се да се подпиша, но не ми изпращат потвърждение на мейла.

Малко бавно дойде потвърждението и при мен. Ще дойде.

Горкото момиченце, как са му разкъсали дупето тия гадове 

как сте мами.От доста време не бях се разписвала при вас.по някога и аз се чусвам безполезна ,като стоя само в къщи.А като спомена на някой че след време искам трето дете всички възкликват"Ама ти само деца ли ще гледаш , само в къщи ли ще стоиш , кога ще ходиш на работа"Ами ще ходя.Ама хора без стаж никъде не искат.Както и да е.Някой ден се надявам и аз да започна работа.Честно казано по някога изкуквам в къщи.Всичките ми приятели са на работа.Като се съберем все за работа говорят.А аз по този повод няма какво да кажа и ми е малко кофти.По този повод няма лби някоя мама из центъра ,да ми е съседка та поне с нея да се виждам и да си говорим за нашата работа- домакинската

Добре дошли на новите мами!
Здравейте, момичета!
Чета редовно, но тези дни нямам време за писане. Впечатлиха  ме няколко ваши поста. Особено този на Титико - написан, като че ли на едни дъх и силно тревожен. Откога са тези настроения? Питам, защото ако е период, през който минаваш - няма проблем, всички имаме добри и лоши моменти. Но ако е криза, която продължава по-дълго време, е необходимо да предприемеш нещо. Душевното равновесие е нещо, на което обикновено не обръщаме внимание, докато нещата не излезнат от релси. А търсенето на външо одобрение, трудно помага да намериш вътрешното си равновесие (няма човек, който да се е харесал на всички), по-скоро обратно - в стремежа да се харесаш  и да угодиш на всички, можеш да си докараш я някоя психоза, я невроза, депресия или други душевни неразположения. Трябва да откриеш някакъв равновесен център, около който да намериш стабилност и спокойстие, да започнеш да се радваш на малките неща, за да можеш да изградиш самочувствие за собствената си значимост и за значимостта на това, което правиш. Титико, цялото това безпокойство се дължи само, на това, че не работиш или има и друга причина? Има ли конкретен повод, който е провокирал това ти състояние? И как би могла да започнеш работа, при положение, че съпругът ти не е разположение? Опитай се да си представиш как би изглеждал живота ти, ако работиш - как си го представяш, как се чувстваш, мислиш ли, че ще  се чувстваш по-добре, по-спокойна, по-сигурна?
На мен миналата година ми беше доста трудна - голямата в V клас (беше ́и много трудно), малките в първи клас - бяха в различни смени, търчах нагоре-надолу непрекъснато, за всички беше ново, различно и всеки иска да му обърнеш внимание, на всичко отгоре пишех дипломната си работа, предстоеше ми защита.  Гледах ден за ден да си върша работата (не съм придиряла много на чистене и лъскане), без да правя дългосрочни планове или да мисля какво ще става после, да се радвам на малките неща. Накрая бях възнаградена - децата успешно се вписаха в училищната среда и завършиха с чудесни резултати (не само като оценки), аз защитих дипломната си работа и нещата някак си отново си дойдоха на място. Изкарахме чудесно лято, помързелувахме си. Тази година всичко изглежда другояче - ІІ и ІV клас - децата са спокойни, уверени, справят се доста самостоятелно (за малките говоря, голямата отдавна си е самостоятелна). След бурята изгрява слънце, така че запазете спокойствие!
Довиждане, че станало време да храня децата и да ги водя на училище.

chatpatka  

Много хубаво си го написала! Чак ме разплака, когато четох за двата печени картофа на вечеря  !
И в нас винаги е весело и цари творчески безпорядък. Установих, че колкото повече чистя, толкова повече ценно време загубвам, затова съботата е ден за основно почистване. През седмицата шетам, когато децата спят.
При нас сработването е малко трудно понеже баткото и малката имат различни способности, отговарящи на възрастта им. Например вчера им купих пластелин. Синът ми започна да си моделира човечета, а дъщеря ми постоянно го преследваше и искаше да му разваля човечетата. Направи малки топченца и ги напуска из цялата къща  !
Флумастрите вечно са с изгубени капачки. Диваните са нарисувани. Стените също тук там. Но ремонта сме го отложили за след поне още две години.
Трудно е да се съчетават домакинските задължения с образователните занимания. Почти винаги едното е за сметка на другото особено при две и повече деца.
Но все пак знам, че въпреки всичко никой и нищо не може да замени тесният контакт между майка и дете необходим в първите години от човешкия живот. Затова все още се гледаме и се стремим да се забавляваме всеки  ден. После никой няма да ни върне времето назад, за да изживеем отново това, което сме пропуснали 

Колко е хубаво да четеш мнения на различни майчета и все хубави, зареждащи ,истински...!!! Заредени с много любов!!!
СТРАХОТНИ СТЕ!!!

Другарче по съдба ,   
Само дето при нас кака е потърпевша от разрушението на малкия. А  септември сме първи клас... ,
как ли ще е тогава...?!