Публикувана: 4 март 2008, 19:21 ч.
Последно мнение: 6 март 2008, 22:40 ч.

Как оценявате хората?

5 466
140
1

# 15 4 март 2008, 20:20 ч.

Мнения: 2 907

Валери, това, което описваш излиза от поставения от мен въпрос. Всеки си носи кръста. Всеки използва доколкото иска и може потенциала си. Ето казваш, има мързеливи, а иначе талантливи хора.
Има ги във всички среди. Има мързеливи учители, прависти, бизнесмени. Има и мързеливи зидари, работници във фабрика и продавачи.

Марси, Мари Анка - изказвания, които ме изпълват с надежда!!

# 16 4 март 2008, 20:21 ч.

Мнения: 4 651

Уф, ами какво да ти кажа. Първо за родителите. Те искат за теб същото, което им е дало на тях добър, смислен и пълноценен живот. Не можеш да искаш от тях да разберат битието на сервитьора. И да искаш - не могат. Вече въпрос на характер е дали "нежно" ще се опитват да ти посочат правия път или да ръсят "снобски" изказвания, че сервитьорите са измет.

И сега за двойките тип "нотариус(жена)-сервитьор (мъж)". Любовна двойка - супер, не мисля че ще има някакъв проблем. Но когато влюбването е история и останат да крепят връзката любовта и приятелството- хич не ми е добра прогнозата. Защото има неща, които ще подкопаят бързо една такава връзка - различни интереси, голяма разлика в доходите, мислене "мястото на жената е в кухнята", което сякаш е по-присъщо на по-необразованите мъже. Особено второто (за доходите) един мъж трудно ще го преживее. Затова успелите жени със "сериозни" според днешното общество професии, си търсят мъже от тяхната "черга".

А във всяко общество има професии, които се смятат за второ качество. Като гледам сервитьорките, принудени да ходят с къси поли до чатала и ужасните обноски на повечето в гилдията, за мен професията сервитьор е такава професия - нещо, което можеш да си позволиш да работиш като студент или когато дълго не можеш да намериш "твоята" работа, а трябва да ядеш все пак.

# 17 4 март 2008, 20:29 ч.

Мнения: 516

Има резон в думите на познатите ти и не мисля, че това е притеснително. Има прекрасни семейства с различен социален статус, но те са рядкост. Няма какво да се лъжем. В едно семейство любовта не е единственото условие за щастлив брак. Представи си съпругът ти сервитьор как ще се чувства на фирменото парти на банкери. Как ще се чувстваш ти, виждайки, че той не може да се впише в средата на познатите ти. Разбира се, в България разликата в социалния статус не е все още фрапираща, но вече се усеща. И не, не става дума за снобизъм, а за естествен подбор.

# 18 4 март 2008, 20:36 ч.

Мнения: 5 940

mystic, не мисля, че описаното от мен е извън въпроса ти. Лично аз не бих се обвързала с талантлив, но мързелив човек. Често някои хора са това, което са, заради безхаберието им, заради това, че въобще не им пука за другия. Не бих търпяла неразбран гений вкъщи.

# 19 4 март 2008, 20:37 ч.

Мнения: 656

Мистик,
Работата на човек определя донякъде и поведението му. Прекарвайки 8 часа на ден с определени хора няма начин да не се повлияеш от тяхното поведение.
Он друга страна, когато става въпросза връзка, аз не виждам в съпруга си само касичка и секс играчка. АЗ очаквам от него да споделяме еднакви интереси. Често се случва 2ма съпрузи да имат една и съща професия.
Има и хора високо образовани, в чиято компания не бих седяла.

Радвам се, че родителите ти са те оставили да учиш това, което искаш. Но на теб ти е проблем, че не си осъществила амбициите си. Няма лесна работа. Никой няма да каже "да моята работа е много лесна". Нито на автобусните шофьори им е лесна работата, нито на учителите, нито на чистачката, която мие тоалетните от човешките екскременти. Но пък и не всеки може да работи друго. Но пък и ти нямаш образованието (сиреч наученото) да станеш нотариус.

# 20 4 март 2008, 20:43 ч.

Мнения: 435

Аз оценявам хората по интуиция, харесвам ги или не първо неосъзнато и изобщо не ми пука, каква им е професията, цветът на косата, марката на обувките...

# 21 4 март 2008, 20:43 ч.

Мнения: 2 907

Нека допълня, че и двете ми приятелки са извънредно нещастни. Архитектката живее от 5 години с мъж, който не иска дори да се разведе, камоли да и даде повече. Връзката е стерилна, нажежена ( непрекъснато се карат ) и напълно показна. Тя е с него защото той има частна фирма и подобна професия като нейната.
Тя за мен е един нещастен човек, който обаче има и интелектуален дефицит ( на архитекстката си диплома отгоре ).

На Кронки жена му, как така ме определяш без да ме познаваш? Shocked

Какви са ми амбициите , че и казваш, че не съм ги осъществила?
Аз тепърва ще започвам да осъществявам, млада съм, пълна с планове, не ми бери грижа. Интересно ми е защо ме агресираш и държиш на всяка цена да ти кажа, че не съм постигнала нещо. Постигнала съм в рамките на нормалното - до 24 години учих, една година работих, родих дете и ей сега става на 2 години. В момента си търся работа. Успокой се за мен, каквото съм постигнала, съм го постигнала с кеф и спокойствие Laughing

# 22 4 март 2008, 20:58 ч.

Мнения: 4 651

Ами както на Кронки жена му не те познава добре, така и се съмнявам ти да познаваш добре своите приятелки. Гледайки как пишеш за тях, по скоро мисля, че са ти някакви познати, с които си играете на приятелство по ваши си причини. В този ред на мисли не е изключено част от думите и държанието им да са поза. Примерно архитектката е лудо влюбена в женения, но за да омаловажи драмата ти казва, че е с с него само заради еди какво си.

И друго има. Ако въпросните нещастни жени вече имат по едно, две 5 годишни разочарования зад гърба си, на тях просто не им се губи време със статистически изглеждащи безперспективни връзки. Може така и да пропуснат шанса на живота си, но много по-голяма за мен е вероятността да е да са прави.

А ако са си просто сметкаджийки и търсят чичко Паричко, който разбира се е трудно да бъде сервитьор, това е друга работа и мисля няма общо с така поставената тема.

# 23 4 март 2008, 21:02 ч.

Мнения: 3 810

mystic , откривам хора и сред невисшисти и ако са хора контактувам прекрасно с тях.
В същото време има човеци, които са с образование, самочувствие над това, което всъщност представляват, притежават изключително лицемерие и това ужасно ме отблъсква. Имам в предвид нормални отношения- за кафе, за приказка, за компания.
За съжаление нямам голям опит при избора на съпруг- едничък ми е...и се избрахме не по красота и образование, а по човечност надявам се...

# 24 4 март 2008, 21:10 ч.

Мнения: 6 167

Много е труден този въпрос.
От една страна искам да отговоря , че съм свръх-широко скроена и приемам всякакви хора , от друга знам, че не е така.
С някои хора просто няма къде и как да се срещна, за да ги преценя като добри или лоши.
Така или иначе, моята преценка за хората рядко е правилната.

# 25 4 март 2008, 21:13 ч.

Мнения: 707

Аз не избирам приятелите си по професията, която упражняват или дипломите , които имат. Познавам изключително тъпи и ограничени висшисти, както и интелигентни среднисти. Аз самата съм с дипломи, но не се мисля за нещо повече от тези без. Единствената разлика е във възможностите за реализация, които дипломата ти дава. Но също така има много преуспели и без заветното образование.
Не мисля, че може да има бъдеще връзката между бармана и нотариуса. Едва ли ще имат сходни интереси, кото да я крепят... Но защо пък не.

# 26 4 март 2008, 21:31 ч.

Мнения: 2 907

Иска ми се да допълня нещо.

Има хора, които обичат да четат, намират всяко решение на проблема в книгата, за тях това да учиш, да завършиш едно образование и да започнеш ново, е най-нормалното нещо.
Има други хора. Такива, които обичат да четат, но повече обичат да излязат в природата и да доксонат с ръка растението, да стоят под дъжда, да опитат лично от всичко описано в книгите. Има хора, които имат силна интуиция, силна памет и интелектуална заложеност, но не желаят да учат дълги години за да станат адвокат. Някои решават сами да учат/или неучат, други нямат материалната възможност, трети - по стечение на обстоятелствата са принудени да работят нещо друго.

Във всяка една социална прослойка има простаци. Разбираемо е и за мен, че в работническата класа има по-слабоинтелигентни хора, но това е много относително.

Общата култура няма обаче общо със съответното образование.
Да си специалист в една област е едно, да си широко скроен и жаден за света и знания - друго.

# 27 4 март 2008, 21:44 ч.

Мнения: 1 768

Като дойдох преди повече от 6 години в Германия,трябваше да се иЗдържам сама.Не исках да лежа на джоба на родителите си.Току що бях приета студентка и zа да финансирам следването си,zапочнах да чистя по домовете.Благодарение на това,че бях чистачка (не се срамувам иЗобщо от това) се иЗдържах сама и научих много полеЗни неща,като точност,дисциплина,качество на работа.Да,една "проста" професия на чистачка ме научи на толкова важни неща от живота.След това и деца гледах и така нататък.И семействата не бяха професори,доктори или не zнам си още какви,zа да са богати душевно,zа да вникнат и в моята ситуация ,да покажат човечност,раЗбиране и т.н. .
С това исках да кажа,че една професия беЗ обраЗование ми помогна толкова много в живота. Peace

# 28 4 март 2008, 21:59 ч.

Мнения: 395

Пиша си мнението с ясното съзнание, че ще си навлека гнева на много хора....но да речем, че съм привърженик на свободата на словото:)

Това,което съм проумяла до момента е , че съществуват различни социални групи и няма как един човек да принадлежи към всички, т.е. всеки сам избира къде се чувства най-добре. Около мен хора всякакви- доста комуникативна съм, но определено имам колеги, приятели, дори роднини, с които общувам просто защото съм добре възпитана. Ноооо истинските ми приятели, истински приятните за мен хора са с амбиции, с вътък за живот, с желание да знаят, да разберат, да опитат, да почувстват, да прочетат.....това е. Няма как да имам нещо общо с продавача на наливно мляко пред блока ми....освен "Добър ден!".

# 29 4 март 2008, 22:09 ч.

Мнения: 6 167

Цитат на: mystic в вт, 04 мар 2008, 21:31

Общата култура няма обаче общо със съответното образование.

Така е, просто се предполага, че човек с богата обща култура ще е оценил ползата от образование и ще е намерил начин да си го осигури. Разбира се, не е правило и живота на някои хора се стича по различна схема.
Познат на мъжа ми е от най-начетените хора, които познавам, но не е имал възможност да се образова в университет. Останал си е продавач в железария.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Криминални досиета

Климатичните промени или какво се случва със Земята?

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Причина:

Причина: