И аз съм ЗА, но при нас проблема е финансов, а все пак трябва да сме отговорни родители не само да раждаме на кило. Надявам се след време да имам още едно дете. Според мен важното е да го искаш. Ако сега не си сигурна можеш да изчакаш.
- Публикувана: 4 март 2008, 21:54 ч.
- Последно мнение: 21 март 2008, 08:20 ч.
За или против втори дечко
Решението да имаш второ дете(и изобщо да имаш дете) е много лично и много отговорно решение. Не мога да си позволя да давам съвети по подобен въпрос на който и да е, а и не е редно.
Това, което мога да те посъветвам е да подредиш приоритетите си и да претеглиш плюсовете и минусите. Изоставането в професионален план и пропуснатите купони не би трябвало да са непреодолима пречка, ако наистина сте готови за още едно дете.
Това, което мога да те посъветвам е да подредиш приоритетите си и да претеглиш плюсовете и минусите. Изоставането в професионален план и пропуснатите купони не би трябвало да са непреодолима пречка, ако наистина сте готови за още едно дете.
Твърдо ЗА!
И аз си седях почти две години вкъщи с първото дете, мислех, че изоставам с работата, затъпявам и т.н. Да, но, когато почнах работа се оказа, че се справям доста по-добре от повечето, дори и неомъжени колежки. Докато бях в майинство използвах времето да си взема международни сертификати за език и подобни, т.е не те ограничава, тогава не съм знаела колко свободно време съм имала.
И какво ти завиждаш ли на колежките, които са 87-ми набор? Защо да си по-изостанала, като имаш дете? Според мен детето даже дава повече, една майка е много по-оправна, организирана и търпелива, от жена, която няма деца. Поне при мен стана така. А работата по-голямо удовлетворение ли ти дава от детето?
Явно още не си готова, изчакай една, две, три години и тогава ще видиш как ще ти се прииска второ, като младите ти колежки почнат да забременяват. И аз си мислех - второ - не, или поне след три, четири години. Да, но забременях една година, след като се върнах на работа, работех до 7-ия месец и сега определено ми се седи в майчинство, нещо, което мислех, че няма как да ми се случи.
И аз си седях почти две години вкъщи с първото дете, мислех, че изоставам с работата, затъпявам и т.н. Да, но, когато почнах работа се оказа, че се справям доста по-добре от повечето, дори и неомъжени колежки. Докато бях в майинство използвах времето да си взема международни сертификати за език и подобни, т.е не те ограничава, тогава не съм знаела колко свободно време съм имала.
И какво ти завиждаш ли на колежките, които са 87-ми набор? Защо да си по-изостанала, като имаш дете? Според мен детето даже дава повече, една майка е много по-оправна, организирана и търпелива, от жена, която няма деца. Поне при мен стана така. А работата по-голямо удовлетворение ли ти дава от детето?
Явно още не си готова, изчакай една, две, три години и тогава ще видиш как ще ти се прииска второ, като младите ти колежки почнат да забременяват. И аз си мислех - второ - не, или поне след три, четири години. Да, но забременях една година, след като се върнах на работа, работех до 7-ия месец и сега определено ми се седи в майчинство, нещо, което мислех, че няма как да ми се случи.
Решението да имаш второ дете(и изобщо да имаш дете) е много лично и много отговорно решение. Не мога да си позволя да давам съвети по подобен въпрос на който и да е, а и не е редно.
Това, което мога да те посъветвам е да подредиш приоритетите си и да претеглиш плюсовете и минусите. Изоставането в професионален план и пропуснатите купони не би трябвало да са непреодолима пречка, ако наистина сте готови за още едно дете.
Това, което мога да те посъветвам е да подредиш приоритетите си и да претеглиш плюсовете и минусите. Изоставането в професионален план и пропуснатите купони не би трябвало да са непреодолима пречка, ако наистина сте готови за още едно дете.
Напълно си права
....Аз искам второ дете, но след 2-3 г. не искам сина ми да расте без брат или сестра.Аз и мъжа ми имаме и знаем колко е хубаво.В крайна сметка всеки си решава 
И аз съм твърдо ЗА второ дете (както е видно от лентичката ми 
). Не мисля, че изоставането в кариерата или връщането назад в професионален план са съизмерими с радостта от това да родиш и отгледаш дете . Може би разсъждавам така, защото аз съм единствено дете в семейството и знам всички негативи от това да си сам, затова не бих оставила сина ми да израстне като мен.
). Не мисля, че изоставането в кариерата или връщането назад в професионален план са съизмерими с радостта от това да родиш и отгледаш дете . Може би разсъждавам така, защото аз съм единствено дете в семейството и знам всички негативи от това да си сам, затова не бих оставила сина ми да израстне като мен. 
За личния избор и по толкова съществени въпроси се изхожда винаги от личното желание, възможности, поставяне на везните /само личните такива/ на "за" и "против" и в никакъв случай чуждото решение или становище не са определящи. Те дори не са и насочващи.
У нас си бяхме подрадили приоритетите още преди да се оженим, включително и предпочитаната възрастова разлика между двете ни деца. Подредбата бе направена изцяло и само от нас. Считам това за изключително полезен подход.
У нас си бяхме подрадили приоритетите още преди да се оженим, включително и предпочитаната възрастова разлика между двете ни деца. Подредбата бе направена изцяло и само от нас. Считам това за изключително полезен подход.
Абсолютно ЗА второ дете, поне второ. Не ми се иска да лишавам детето си от това, което съществува между мен и сестра ми. И никой не може да ми го замени. Искам да кажа, че ако детето ми има щастието да има сестра или брат и да изпитват чувства, каквито ние със сестра ми, съм сигурна, че ще му бъде в абсолютна помощ. Разбира се, че има и такива, които да се не видят, но това вече е може би въпрос на възпитание, незнам, но съм благодарна на родителите си за това, което са възпитали у нас.
ЗА!!!
Имам бебе на 8 месеца и с нетърпение чакам да мине още една година, за да му направим братче или сестриче
А ако толкова държиш да не изоставяш кариерата(което е напълно разбираемо...нали трябва да се осигури максимално спокоен живот на децата, а парите са много важна част от това в днешно време...), можеш да се върнеш на работа и месец след раждането....има варианти с прехвърляне на майчинството на някоя от бабите или детегледачка
Имам бебе на 8 месеца и с нетърпение чакам да мине още една година, за да му направим братче или сестриче
А ако толкова държиш да не изоставяш кариерата(което е напълно разбираемо...нали трябва да се осигури максимално спокоен живот на децата, а парите са много важна част от това в днешно време...), можеш да се върнеш на работа и месец след раждането....има варианти с прехвърляне на майчинството на някоя от бабите или детегледачка
Решението да имаш второ дете(и изобщо да имаш дете) е много лично и много отговорно решение. Не мога да си позволя да давам съвети по подобен въпрос на който и да е, а и не е редно.
Това, което мога да те посъветвам е да подредиш приоритетите си и да претеглиш плюсовете и минусите. Изоставането в професионален план и пропуснатите купони не би трябвало да са непреодолима пречка, ако наистина сте готови за още едно дете.
Това, което мога да те посъветвам е да подредиш приоритетите си и да претеглиш плюсовете и минусите. Изоставането в професионален план и пропуснатите купони не би трябвало да са непреодолима пречка, ако наистина сте готови за още едно дете.
Много точен постинг.
Никой друг не може да ти даде верния за самата теб съвет. Подобно решение се взема от жената и мъжа й, защото това са хората, които ще отгледат децата си.
Връзка между професията и децата не виждам. Аз стоях вкъщи повече от 2 г., но не съм спирала да работя - така не успях да изостана в професията си, а дори наваксах много и в професионален план, и по отношение на самостоятелното отглеждане на децата ми. А и финансовият фактор за мен е на 1-во място.
Не знам каква е професията ти, но в моята област повечето колежки са по-големи от мен. По-малки са основно техническите организатори и секретарките.
Аз съм 78-ми набор. Планирам да имам (поне) още 1 дете преди 40-тата си година.
Няма нищо по-хубаво от усмивките на децата ми и искам още такива усмивки.
За личния избор и по толкова съществени въпроси се изхожда винаги от личното желание, възможности, поставяне на везните /само личните такива/ на "за" и "против" и в никакъв случай чуждото решение или становище не са определящи. Те дори не са и насочващи.
Съгласна съм.
Иначe аз много искам да имам второ дете след някоя и друга година, живот и здраве, и се надявам да се случи.
Аз лично смятам, че и за децата и за родителите е чудесно, ако в семейството има поне две деца. Но разбира се всеки сам си преценява...
Малко встрани от темата....що за причина е това "не искам първородното ми дете да расте само". Не се ли поставя така второто дете в подчинена позиция, на придружител, на един вид обслужващ персонал. Не е ли редно, когато решиш да имаш второ дете, да е заради самото него, защото копнееш за него, а не защото трябва да покриваш норматив за пред родата, или за да си удължиш майчинството или бог знае още какво. Мъчи ме този въпрос отдавна.